Решение № 4412 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2016 г.

Решение № 4412 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. П. Д., подадена, чрез адвокат Д. П. и адвокат Н. К. против Решение № 74 от 12.01.2016 г., постановено по административно дело № 377/2013 г. на Административен съд- гр. П. (АС П.). В жалбата се посочва, че решението е неправилно и необосновано. Твърдението е аргументирано с това, че съдът не e обсъдил по същество събраните писмени и гласни доказателства. Счита, че съдът неправилно е уважил бланкетно формулираното възражение за изтекла погасителна давност, което e в нарушение на чл. 110 и чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и на Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. по тълкувателно дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. С., че съдът не е обсъдил събраните доказателства по делото относно факта дали и към кой момент са преустановени вредоносните действия/ бездействия на общината, както и към кой момент отмененият административен акт е влязъл в законна сила. Счита, че решението е необосновано и неправилно и в частта, в която са обсъдени действията и бездействията на О. А. при или по повод извършената административна дейност във връзка с разрешеното и непремахнато незаконно строителство в съседния имот на ищцата. Сочи се, че именно поради продължилото с години бездействие на служители на О. А. и непремахването изцяло на незаконния строеж се стига до нанасяне на значителни поражения върху имота на лицето. Моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да се уважи исковата претенция в пълния предявен размер. По делото е постъпила и частна жалба на К. П. Д., подадена, чрез адвокат Д. П. и адвокат Н. К. против процесното решение, в частта му с характер на определение, с което са оставени без разглеждане предявените от същата искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу РДНСК П.- Южен централен район (РДНСК- гр. П.- ЮЦР/ РДНСК). Намира определението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е конституирал регионалния орган РДНСК, без да изиска заповед за делегиране на правомощия на ДНСК като пасивно легитимиран ответник. Визира се участието на упълномощен юрисконсулт в РДНСК- ЮЦР към ДНСК и посочва, че чрез него пасивно легитимирания ответник ДНСК е встъпил в делото. Иска отмяна на определението и да се върне делото за произнасяне по същество. Касационният и частен жалбоподател К. Д. в съдебно заседание, чрез адвокат Георгиев поддържа жалбите и излага подробни аргументи за тяхното уважаване. О. О. А., чрез адвокат Матеев оспорва двете жалби. Намира за правилно приетото от съда, че искът е погасен по давност. На следващо място посочва, че въпреки спирането на строежа, възложителят е продължил да строи, поради което общината не отговаря за вредите от строежа. Подробни доводи са изложени в представения писмен отговор. Претендира и разноски по делото. Ответникът РДНСК П.- ЮЦР, чрез упълномощения юрисконсулт Атанасова оспорва жалбите. Счита решението в частта, с която жалбата срещу РДНСК е оставена без разглеждане като недопустима за правилно, обосновано и законосъобразно и иска неговото потвърждаване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Счита съдебното решение за правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна. Касационната и частната жалба са подадени в законоустановените срокове и от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими. С обжалваното Решение № 74 от 12.01.2016 г., постановено по административно дело № 377/2013 г. на Административен съд- П. са ОСТАВЕНИ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от К. Д. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу РДНСК- гр. П., Южен централен район, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като недопустими и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази част. На следващо място са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на К. Д. срещу О. А. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани. Със съдебния акт е ОСЪДЕНА К. Д., да заплати по сметка на РДНСК- ЮЦР, сумата от 300 (триста) лева за осъществена юрисконсултска защита и да заплати по сметка на О. А., сумата от 1370 (хиляда триста и седемдесет) лева разноски по делото и e ОСЪДЕНА същата, да заплати по сметка на АС П., сумата от 942 лв. (деветстотин четиридесет и два) лева за разноски по делото, платени от бюджета на съдебната власт, за съдебни експертизи. За да достигне до прекратяване на производството спрямо РДНСК, АС П. посочва, че същата не е самостоятелно юридическо лице, а е структурна част на Дирекция за национален и строителен контрол. Посочва се, че исковете предявени срещу РДНСК са недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника по предявените искове. Отбелязва се и фактът, че искът срещу РДНСК е недопустим и поради това, че по делото не е представен отменен административен акт на ДНСК. За да достигне до извод за неоснователност на исковете на К. Д. срещу О. А. от АС П. се отбелязва, че незаконосъобразния акт Разрешение за строеж е издаден на 05.02.2004 г. и е отменен със Заповед № ДК-22-37/14.06.2004 г. на Началника на РДНСК П. (лист 280 по делото). Посочва се, че от преустановяване на твърдените вредоносни действия през месец юни 2004 г. до предявяването на исковата молба е изтекъл период по- дълъг от пет години, като в случая исковата претенция е постъпила в съда на 05.02.2013 г., като е заведена в регистратурата на Административен съд П.. Първостепенният съд счита, че предвид това исковата претенция на К. Д. за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове е предявена след изтичането на предвидения давностен срок, поради което е погасена по давност, и следва да бъде отхвърлена от съда като такава. Решаващият съд след анализ на разпоредбите на чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол счита, че незаконосъобразни действия и бездействия от страна на О. А. не са доказани. Приема, че в случая не е доказана причинно- следствената връзка между изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и конкретно посочените в исковата молба незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадените срещу него жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Неоснователна е частната жалба на К. Д., против определението инкорпорирано в процесното решение, с което се прекратява производството по делото срещу РДНСК, тъй като не са налице извършени съществени процесуални нарушения от страна на АС П. В исковото производство съдът не конституира служебно надлежния ответник, тъй като правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК се отнася до съдебното оспорване на административни актове, но не и до производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът няма задължение да напътства ищеца и да му указва срещу кого да насочи иска и кого да посочи като ответник, след като съобразно 127, ал. 1, т. 2 ГПК такъв вече е бил посочен от него. Разпоредбата на чл. 205 от АПК изисква ответник по иска за обезщетение да е юридическо лице. Споделят се доводите на административния съд относно недопустимостта на иска срещу РДНСК, предвид това, че визираната в жалбата администрация е структурна част на ДНСК към МРБ и няма качество на самостоятелно юридическо лице, съответно не може да е ответник по така предявения иск. Тази липса на правосубектност в настоящия процес обуславя недопустимост на претенцията в частта спрямо РДНСК, без да е необходимо да се обсъжда дали са налице отменени техни актове или установени незаконосъобразни действия или бездействия. Още повече, че актовете на ДНСК са благоприятни за ищеца, като подател на сигналите срещу строителството, тъй като Заповед № ДК-21-151/27.08.2004 г. на Началникът на РДНСК П. е за спиране на строежа, а Заповед № 14-335/27.08.2007 г. на Зам. Началникът на ДНСК е за премахване на незаконен строеж. Неоснователна е и касационната жалба на К. Д., като необосновано се твърди, че решението е неправилно, като постановено при липса на мотиви относно спорния въпрос по делото и всички развити твърдения на ищеца. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите доводи на ищеца- чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и постановено в противоречие с доказателствата по делото. Административният съд видно от съдържанието на решението е възприел коректно фактическата обстановка, като е събрал относимите доказателства и аргументирано е посочил кои от тях кредитира и защо. Анализирал е данните от тях, като ги е обсъдил, съгласно приложимата правна уредба от ЗОДОВ, ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС П. е неправилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при правилно приложен материален закон. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Действително в случая е налице Разрешение за строеж издадено на 05.02.2004 г., което е отменено със Заповед № ДК-22-37/14.06.2004 г. на Началника на РДНСК П. С това е налице изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен като незаконосъобразен административен акт. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а e необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. На основание чл. 4 от ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементи от фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинна връзка на твърдените вреди с отменения административен акт. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт. В случая не е налице причинена имуществена вреда, която да е пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Липсва такава причинна връзка, тъй като същата е прекъсната от действията на третото лице- възложител на строежа. Извършителят на строежа е бил длъжен да изпълни всички предписания на заповедите на РДНСК П. и ДНСК и да не осъществява и продължава строителството. Вместо това строителството е продължило въпреки, че е било отменено Разрешение за строеж от 05.02.2004 г. и е издадена заповед за спиране на строежа. В случая вредоносните последици не са свързани с акт, действие или бездействие на администрацията, а произтичат от незаконосъобразни действия на възложителя на строежа. Неговото поведение по продължаване на СМР, без строителни книжа е неправомерно- чл. 225, ал. 2 ЗУТ и в противоречие на издадените административни актове на органите на ДНСК. Съответно твърдените вреди са в резултат на неговите действия и в пряка връзка с неговото поведение. От ищеца не е доказана причинена вреда, която да се намира в причинно следствена връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ с актове, действия и бездействия на администрацията. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Тази неоснователност на претенцията, прави излишно обсъждане на повдигнатите от касационния жалбоподател въпроси, доколко правилно съдът е приел наличието на изтекла погасителна давност, предвид конкретните факти, свързани с претенцията и приложението на чл. 110 и чл. 120 от ЗЗД и указанията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. по тълкувателно дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Н. е необходимо да се изследва в кой момент са преустановени вредоносните действия/ бездействия, както и към кой момент отмененият административен акт е влязъл в законна сила, тъй като тези въпроси биха подлежали на разглеждане при извод за основателност на претенцията, какъвто не е налице. С цел пълнота на изложението следва да се отговори на довода от касационната жалба, че визираните факти в исковата молба, свързани с изпълнителното производство не могат да се квалифицират като фактически бездействия на общинската администрация по смисъла на чл. 256 АПК. Защитата срещу неправомерното развитие на изпълнителното производство се реализира по специален ред, предвиден в чл. 294 и сл. от АПК, какъвто не се твърди да е осъществен. Не е налице установен незаконосъобразен акт или бездействие на органа по изпълнението. Още повече, че в случая общинската администрация не може да отговаря за правоотношение, в което страна е ДНСК, предвид правилото на чл. 299 от АПК. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна О. А. за присъждане на разноски, изразяващи се в платен адвокатски хонорар, който предвид възражението за прекомерност и извършените процесуални действия следва да се определи в размер на 600 (шестстотин) лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение