Решение № 13875 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2015 г.

Решение № 13875 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пазарджик, гр. Пазарджик, бул. "България" № 2 срещу Решение № 606 от 2.12.2014 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 776/2014 г.

С обжалваното решение съдът обявил нищожността на Заповед № 1911 от 18.07.2014 г. на кмета на Община Пазарджик, в частта, с която общински терен е предоставен на "Сити-Стройинвест" ООД "считано от изтичане на едномесечен срок от прекратяване на Разрешението за поставяне № 47/10.05.2014 г.", върнал преписката на кмета за ново произнасяне в четиринадесетдневен срок при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил и не ценил чл. 11, ал. 3 и § 16 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Пазарджик (Наредбата). Това прави решението му необосновано. Съдът постановил акта си без по делото да е представена Заповед № 1008 от 29.04.2014 г. на кмета на Община Пазарджик, която е послужила като основание за издаване на Разрешение за поставяне № 47 от 10.05.2014 г. Това го довело до необоснования извод, че разрешението е издадено за срок от десет години на лице, което не е участвало в проведения конкурс по Наредбата. Заповед № 1008 не е била оспорена, а Разрешение № 47 е издадено въз основа на нея. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Сити-Стройинвест" ООД или да върне делото на съда за ново разглеждане. Касаторът се представлява от адв. Лиляна Шикова, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

Ответникът по касационната жалба - "Сити-Стройинвест" ООД, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие на влязло в сила съдебно решение. Органът не изпълнил дадените от съда указания и издал оспорената заповед считано от изтичането на срока на Разрешение № 47, който е десет години. Неоснователно счита позоваването от касатора на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, тъй като едно от изискванията на възложителя, заложено в конкурсната документация, е подписването на декларация по т. VIII. 9., която задължава участника да не преотдава ползвания имот. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Лазаринка Герова, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях направил обосновани правни изводи. Органът определил срока за ползване на общинския терен, без да изпълни указанията на съда - в нарушение на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Кметът на Община Пазарджик провел конкурс за определяне на ползватели на терени - общинска собственост, за поставяне на преместваеми съоръжения за търговия на закрито, съгласно схема, приета с решение на общинския съвет.

1. На 3.06.2013 г., със Заповед № 1225, кметът на Община Пазарджик наредил да се предостави на Красимира Георгиева, действаща като едноличен търговец с фирма "Краси - Красимира Георгиева", общински терен от 35, 00 кв. м., находящ се в парк - остров "Свобода", за разполагане на преместваемо съоръжение за търговия на закрито - павилион, за срок от три години, считано от датата на издаване на разрешението за поставяне.

1. На 11.11.2013 г., с Решение № 643, постановено по административно дело № 490/2013 г., Административен съд, гр. Пазарджик отменил Заповед № 1225 и върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на решението съдът посочил, че органът трябва да предостави на "Сити-стройинвест" ООД под наем, за срок от три години, считано от датата на издаване на разрешителното за поставяне, процесния имот.

1. На 10.05.2014 г. главният архитект на Община Пазарджик издал Разрешение № 47, с което разрешил на "Александър - 1989" ЕООД, представлявано от Александър Атанасов Георгиев, поставянето на павилион с площ от 35, 00 кв. на общински терен, находящ се в парк - остров "Свобода", за срок от 28.04.2014 г. до 27.04.2024 г.

1. На 10.06.2014 г., с Решение № 7874, постановено по административно дело № 1018/2014 г. Върховният административен съд оставил в сила Решение № 643.

1. На 18.07.2014 г., със Заповед № 1911, кметът на Община Пазарджик, в изпълнение на Решение № 643, наредил да се предостави на "Сити-стройинвест" ООД общински терен с площ от 35, 00 кв. м., находящ се в парк - остров "Свобода" за разполагане на преместваемо съоръжение за търговия на закрито - павилион, за срок от три години, считано от изтичане на едномесечен срок от прекратяване на действието на Разрешение за поставяне № 47 от 10.05.2014 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че Заповед № 1911 е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалноправните разпоредби по издаването. Органът не изпълнил указанията и задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона, които се съдържат във влязлото в сила съдебно решение № 643. Приел, че Разрешение № 47 е издадено на лице, което не е участвало в конкурса, което поставя в невъзможност класирания на първо място кандидат да упражни правата си през следващите десет години. Съдът приел за неоснователен довода на органа за липса на правен интерес от оспорване на Заповед № 1911 от "Сити-стройинвест" ООД, тъй като дружеството не е било страна в производството по издаване на Разрешение № 47. Въз основа на това приел, че Заповед № 1911 в посочената част е нищожна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК и обявил нищожността.

Крайният извод на съда е неправилен.

Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните три порока на обжалвания акт са, че съдът не приложил чл. 11, ал. 3 и § 16 от Наредбата и не изискал, не приложил и не обсъдил по делото Заповед № 1008 от 29.04.2014 г. на кмета на Община Пазарджик.

Вярно е, че съдът не обсъдил приложимостта на чл. 11, ал. 3 и на § 16 от Наредбата, както и относимостта на Заповед № 1008 към законосъобразността на Заповед № 1911 в мотивите си, но той не ги обсъдил, защото приел, че в оспорената част заповедта е нищожна поради противоречие с влязло в сила съдебно решение. Следователно съдът приел, че в оспорената част заповедта страда от порок, който я прави нищожна, което изключва проверката за материална законосъобразност, към която биха могли да имат отношение поддържаните доводи.

Касаторът не излага доводи във връзка с приетата от съда нищожност на Заповед № 1911 в оспорената част, но съдът, с оглед на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК е длъжен служебно да извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствие на обжалваното решение с материалния закон.

При извършената служебно проверка съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Решението е и допустимо, защото е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за постановяване на съдебно решение и при липса на процесуални пречки.

По съобразеността на решението с материалния закон:

Безспорно е, че чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен административен акт, който е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. За да се приеме, че Заповед № 1911 в оспорената част е постановена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспорената част на заповедта, т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо.

С Решение № 643 от 11.11.2013 г. съдът отменил Заповед № 1225 от 3.06.2013 г. на кмета на Община Пазарджик и изпратил преписката на органа за произнасяне в съответствие с дадените в мотивите на решението задължителни указания. Следователно съдът се произнесъл със сила на пресъдено нещо по предмета на спора - законосъобразността на Заповед № 1225, и изпълнил процесуалното си задължение да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Обективните предели на действие на Решение № 643, т. е. това, за което силата на пресъдено нещо важи, е Заповед № 1225 от 3.06.2013 г. на кмета на общината. Със съдебно решение № 643 спора за законосъобразността на Заповед № 1225 е решен окончателно, но с него нито е определен ползвателя на общинския терен от 35, 00 кв. м, находящ се в парк-остров "Свобода", нито са определени условията, при които следва да се предостави ползването.

Със Заповед № 1911 са определени ползвателят на процесния общински терен, както и условията, при които ползването се предоставя. Следователно Заповед № 1911 в оспорената част не е в противоречие с обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно решение № 643.

Съдът приел, че Заповед № 1911 в оспорената част е нищожна, тъй като това ново произнасяне противоречи на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени от съда с отменителното решение. Но когато законодателят казва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК -"влязъл в сила акт на съд", той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. За това, ако административният орган е постановил акта, без да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, неговият акт ще бъде материално незаконосъобразен, но няма да бъде нищожен.

Съдът като не отчел изложеното неправилно мотивирал акта си и направил неправилен за оспорената част на Заповед № 1911 извод. В тази част съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и не са налице основания за връщането му за ново разглеждане.

От съдържанието на оспорената част на Заповед № 1911 е видно, че същата е в противоречие с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът изрично посочил в мотивите на отменителното решение, че правото на "Сити-Стройинвест" ООД на ползване под наем на процесния общински имот следва да бъде за срок от три години, считано от датата на издаване на разрешението за ползване. Органът като не съобразил даденото указание, а определил за начален момент на предоставеното право на ползване изтичането на един месец от прекратяване на действието на Разрешение за поставяне № 47 от 10.05.2014 г., което е със срок на действие десет години, постановил в тази част незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Що се отнася до довода на касатора за непроизнасяне от съда по приложимостта на чл. 11, ал. 2 и § 16 от Наредбата и за не обсъждане на Заповед № 1008, следва да се посочи, че съдът се произнесъл по значението на Разрешение за ползване № 47 за законосъобразността на оспорената част на Заповед № 1911. По своята същност доводите на касатора за приложимостта на чл. 11, ал. 2 и § 16 от Наредбата са именно доводи за значението на Разрешение за ползване № 47. Съдът правилно приел, че Разрешение за ползване № 47 е ирелевантно за законосъобразността на оспорената част на Заповед № 1911. Към мотивите на съда, без да се обсъжда съответствие на чл. 11, ал. 3 и § 16 от Наредбата с чл. 14 от Закона за общинската собственост, следва да се добави, че чл. 11, ал. 3 и § 16 от Наредбата са приложими в хипотеза, при която има лице, на което по надлежния ред е предоставен за ползване съответния общински терен.

Предмет на първоинстанционното съдебно производство е именно законосъобразността на административен акт, който определя кой е ползвателят на процесния общински терен. Тъй като първоначалният акт - заповед № 1225 от 3.06.2013 г., с който е бил определен за ползвател Красимира Георгиева, действаща като едноличен търговец с фирма "Краси - Красимира Георгиева", представлявана в конкурсното производство от прокуриста Александър Атанасов Георгиев, е бил отменен от съда и преписката върната на органа със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона със съдебно решение, влязло в сила на 10.06.2014 г., въпроса за ползвателя на процесния общински терен не е бил решен към датата на влизане в сила на разпоредбите на чл. 11, ал. 3 и § 16 от Наредбата - 30.01.2014 г., Решение № 11 по протокол № 1 на Общинския съвет.

По административно дело № 490/2013 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, е приложено Разрешение за поставяне № 51 от 24.07.2013 г., издадено от главния архитект на Община Пазарджик, л. 107, с което правото на ползване на процесния общински имот е предоставено на Красимира Георгиева, действаща като едноличен търговец с фирма "Краси - Красимира Георгиева". Разрешението е издадено на основание Заповед № 1225 от 3.06.2013 г. на кмета на Община Пазарджик. Но към датата на издаване на Разрешение № 51 - 24.07.2013 г., Заповед № 1225 на кмета на общината за определяне на спечелилия конкурса ползвател не е била влязла в сила - тя е била предмет на съдебно производство. Заповед № 1225 не е и с влязло в сила предварително изпълнение. Следователно Заповед № 1225 не е могла да породи валидни правни последици, в т. ч. да породи задължение за главния архитект на общината да издаде разрешение за ползване, както и да създаде възможност Красимира Георгиева да придобие качеството на ползвател на процесния имот, за да може да упражни правото по чл. 11, ал. 3 и § 16 от Наредбата.

С новата заповед - Заповед № 1911 от 18.07.2014 г., издадена в изпълнение на съдебното решение, за ползвател на общинския терен е определен "Сити-стройинвест" ООД. Следователно няма как сочените от касатора разпоредби да са относими към законосъобразността на Заповед № 1911 при положение, че същата не е влязла в сила, предходната заповед за определяне на ползвател е отменена от съда и следователно не е определен ползвателят на процесния имот. Няма как да е налице промяна на ползвателя на преместваемото съоръжение при положение, че ползвател въобще не е определен с влязъл в сила административен акт.

С оглед на изложеното доводът на касатора за неправилност на обжалваното решение поради необсъждане приложимостта на чл. 11, ал. 3 и § 16 от Наредбата е неоснователен.

Що се отнася до довода му за неприлагане и необсъждане на Заповед № 1008, въз основа на която е издадено Разрешение за ползване № 47 следва да се посочи, че именно на органа е задължението да докаже в съда съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Заповед № 1008 не е сочена като фактическо основание и ако касаторът е считал, че тя е относима към законосъобразността на Заповед № 1911 е следвало да я представи, още повече, че това е акт, издаден от него.

Видно от изложеното касаторът неправилно определил в Заповед № 1911 началния срок на правото на ползване на общинския терен от 35, 00 кв. м., находящи се в парк - остров "Свобода" за поставяне на преместваемо съоръжение. С оглед на това заповед № 1911 в частта, в която постановява "считано от изтичане на едномесечен срок от прекратяване на Разрешение за ползване № 47/10.05.2014 г." като незаконосъобразна, следва да бъде отменена. Тъй като естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда касационният съд следва да остави в сила първоинстанционното съдебно решение в частта, с която преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е определен срок за постановяване на законосъобразен административен акт. При новото произнасяне органът следва да съобрази дадените от съда задължителни указания.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК съдът следва да осъди Община Пазарджик, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - касатор, да заплати на "Сити-стройинвест" ООД направените за настоящата инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото - договор за правна защита и съдействие № 013243 от 13.10.2015 г., са в размер на 570, 00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд