Решение № 2275 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национален фонд Култура, представляван от министъра на културата на Република България, против решение 5123/28.07.2023 г. по адм. дело 581/2023 г. на Административен съд София-град. Твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът - С. Иванов, в писмен отговор и становище изразено в открито съдебно заседание, чрез процесуалния му представител възразява срещу така подадената касационна жалба. Моли постановеното от АССГ решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на С. Иванов срещу решение на Управителния съвет /УС/ на Национален фонд Култура" /НФК/, прието с Протокол 23 от 21.11.2022 г., в частта по т. 4, с която са приети резултатите по програма "Творческо развитие", така, както са предложени от експертната комисия и преписката е изпратена на Управителния съвет на Национален фонд Култура, за продължаване на производствените действия, съобразно указанията на съда. С обжалваното решение съдът е отменил решението на Управителния съвет на Национален фонд "Култура" в обжалваната част. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Оспореният съдебен акт е недопустим, тъй като в хода на съдебното производство е бил конституиран ненадлежен ответник. Управителният съвет на Национален фонд Култура има качеството на административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, като овластен въз основа на закон носител на административни правомощия, съответно актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Горното се потвърждава от чл. 10 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на министъра на културата за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд "Култура", който визира, че управителният съвет обсъжда доклада по чл. 9, ал. 3, като с решението си определя окончателно проектите, спечелили конкурса, и размера на тяхното финансиране. В чл. 10 от Правила за организацията на работата на Управителния съвет на Национален фонд Култура" (Правила) като органи на НФК са посочени управителният съвет и изпълнителният директор. В разпоредбата на чл. 13 от Правилата от своя страна е визирано, че Управителният съвет ръководи дейността на Национален фонд Култура", като в т. 3 от същата в разписано правомощието да приема решения за провеждане на конкурси за финансиране на културни инициативи, целеви програми, творчески проекти и др. При конституиране на страните по делото, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК, в производството по оспорване на индивидуални административни актове страни по делото са оспорващия, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. С определение 1324/13.02.2023 г. по делото, съдът е конституирал като ответник не органа, издал акта, а Национален фонд Култура. Тази ненадлежна страна е участвала до края на съдебното производство /протокол от с.з. проведено на 17.07.2023 г./. С оглед изложеното, предвид допуснатото съществено процесуално нарушение, а именно неправилно конституиране на страна в производството, съответно участие на ненадлежен ответник в съдебното производство, приложение следва да намери разпоредбата на 221, ал. 3 АПК, като съдебното решение като недопустимо следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, като при новото разглеждане на спора да се извърши надлежно конституиране на страните, съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. При така констатираната недопустимост на решението, настоящата инстанция не следва да осъществява контрол по материалната законосъобразност на съдебния акт. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът при новото разглеждане следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,