Решение № 10926 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2017 г.

ВАСIII отделение18.09.2018 г.докладчик т Жанета Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 380/16.03.2017 г. по адм. дело № 316/2016 г. по описа на Административния съд-Благоевград. ОСЪЖДА Д. а В. и С. В. от град [населено място], [улица] да заплатят на Община Благоевград разноски в размер на 200 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10926 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Д. В. и С. В. са подали касационна жалба срещу решение № 380/16.03.2017 г. по адм. дело № 316/2016 г. по описа на Административния съд-Благоевград, с което са отхвърлени предявените от тях срещу Община Благоевград искове за присъждане на обезщетения за вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед № 58/28.05.2015 г. на главния архитект на община Благоевград, както следва: в размер на 41 050 лева за претърпените от Д. В. имуществени вреди, от които 41 000 лева преки вреди и 50 лева – пропуснати ползи и 41 050 лева за претърпените от С. В. имуществени вреди, от които 41000 лева преки вреди и 50 лева – пропуснати ползи, както и по 3000 лева обезщетение за всеки от тях за претърпени неимуществени вреди. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. След подаване на касационната жалба с писмена защита от Д. В. и С. В. са въведени нови оплаквания за недопустимост на решението и за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Община Благоевград е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението и неговата правилност с оглед оплакванията за необоснованост и нарушение на материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна. Касационната инстанция няма да проверява решението за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като оплакването е направено извън срока за обжалване и е преклудирано. Проверка за допустимост касационната инстанция дължи и служебно, без оглед на оплакването на жалбоподателите. Административният съд е установил, че Д. В. и С. В. са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 04279.616.219.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, находяща се в ПИ ХІХ-3342.3343, кв.204 по плана на града. Сградата е била изградена въз основа на инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 292/14.07.2005 г., издадено от главния архитект на община Благоевград. Според разрешението за строеж, градоустройствена основа за извършване на строителството е застроителният и регулационен план на град Благоевград, одобрен със заповед № 64/06.05.1992 г. Предвидено е, че строежът ще се извърши след премахването на сградите, които нямат режим на застрояване. След завършване на строителството били съставени акт, образец № 14 от 28.10.2006 г. за приемане на конструкцията и акт, образец № 15 от 26.10.2009 г. за установяване на годността за приемане на строежа. Сградата обаче не била въведена в експлоатация поради това, че не била изпълнена предвидената вертикална планировка. Вертикалната планировка не можела да бъде изпълнена, тъй като съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда, на мястото на която следвало да се изградят паркоместа, не била премахната. Д. В. и С. В. подали искане до Община Благоевград за премахване на сградата по реда на чл. 225 ЗУТ. Със заповед № 299/21.03.2014 г. на кмета на Община Благоевград била назначена комисия, която извършила проверка и установила, че двуетажната сграда е изградена в свободно застрояване, на основание одобрен през 1957 година архитектурен проект и строителен протокол. Стрехата на сградата от северната страна опирала в парапета на терасата на първия жилищен етаж от новопостроената сграда. Сградата имала градоустройствен статут. През 1995 година бил одобрен квартално-застроителен и силуетен план, който не предвиждал градоустройствен статут за нея. Комисията приела, че има противоречие в предписанията на застроителния и регулационен план, от една страна, и квартално-застроителния и силуетен план, от друга страна, поради което сградата можела да бъде премахната само при желание на нейните собственици. На 23.04.2015 г. собствениците на сградата подали до Община Благоевград заявление за изменение на одобрените за новото строителство инвестиционни проекти по отношение ситуационното разположение, така че съществуващата двуетажна жилищна сграда да се запази. Поисканото изменение било одобрено със заповед № 58/28.05.2015 г. на главния архитект на община Благоевград, при което било променено ситуационното разположение на сградите в имота с предвиждане на необходимия брой паркоместа. Тази заповед била оспорена от Д. В. и С. В. Със заповед №ДК-10-ЮЗР 02/7.01.2016 г. на началника на РДНСК одобреният и съгласуван проект и заповед № 58/28.05.2015 г. на главния архитект били отменени. По делото е изслушано заключение на икономическа експертиза, според което запазването на съществуващата двуетажна жилищна сграда в имота по начина, по който е предвидено с отменената заповед на главния архитект на община Благоевград, се отразява негативно върху стойността на собствените на ищците самостоятелни обекти. От правна страна съдът приел, че предявените от Д. В. и С. В. искове за обезщетяване на вреди от отменения акт на главния архитект на община Благоевград са неоснователни, тъй като нямало причинно-следствена връзка между отменения административен акт и вредите, които ищците твърдят, че са настъпили. Несъмнено те претърпели вреди от това, че сградата не е въведена в екплоатация, но вредите не са произтекли пряко от отменения административен акт, а от обстоятелството, че сградата не е въведена в експлоатация поради невъзможността да се изпълни инвестиционния проект, така както е одобрен в частта "вертикална планировка", вследствие на съществуващия градоустройствен статут на заварената в имота двуетажна сграда. По тези съображения административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението е допустимо. Постановено е от компетентен съд, по редовна искова молба, която има необходимото съдържание съгласно чл. 127, ал. 1 и 2 ГПК. При постановяването на решението не са допуснати логически и правни грешки, обосноваващи отмяната на съдебния акт. Съдът подробно е анализирал фактите и обстоятелствата и е направил законосъобразен извод за отсъствието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Община Благоевград. За да се присъди обезщетение по първата хипотеза на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вредите трябва да са причинени от издаден от държавен или общински орган административен акт, който е бил отменен като незаконосъобразен. Необходима е пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилите вреди и незаконното административно разпореждане, каквато в случая не е установена. Негативните последици за ищците в качеството им на инвеститори, произлезли от забавянето на планираното строителство, не се дължат на отменения акт на главния архитект на община Благоевград, а на съществуващото противоречие между влезлия в сила застроителен и регулационен план и квартално-застроителния и силуетен план, що се отнася до градоустройствения статут на заварената в имота жилищна сграда. При отсъствието на една от предвидените нормативни предпоставки исковете за обезщетяване на вреди основателно са били отхвърлени. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Община Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1