Решение № 8789 от 22.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1527/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез юрк. М. Атанасова, срещу решение 13114 от 22.10.2020 г. по адм. дело 6839/2020 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение по т. 3 от протокол 18 от заседание на ВСС, проведено на 27.05.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на Р. Абдулова - следовател в следствения отдел (СО) при Софийска градска прокуратура (СГП), на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. По поддържани оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, се претендира неговата отмяна. Касаторът оспорва решаващият извод на съда за недоказаност на извършеното от следовател Абдулова дисциплинарно нарушение и неустановеност на причинната връзка между личното поведение на магистрата и настъпилият противоправен резултат. Твърди, че събраните по дисциплинарното дело свидетелски показания, обсъдени в тяхната съвкупност и последователност, категорично доказват допуснато от магистрата неправомерно поведение, изразяващо се в съзнателно привеждане в нетрезво състояние на датите 26.06.2019 г. и 17.08.2018 г., вследствие употреба на алкохол, в работно време и след изтичането му, на работното място в рамките на сградата, както и на двора и изхода на СО-СГП, което е станало публично достояние. Намира за неприложима регламентацията на Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба 1/19.07.2017 г.). Позовавайки се на общите правила на АПК обосновава извод, че фактите и обстоятелствата от значение за изясняване на дисциплинарното дело е допустимо да бъдат установявани въз основа на сведения на очевидци съгласно указанията, дадени в Постановление 1 от 17.01.1983 г. по н.д. 8/82 г. на Пленума на Върховния съд и формираната съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС). Застъпва становище, че установените деяния в хода на проведеното дисциплинарно производство съставляват дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, вр. чл. 5.3, чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7 и чл. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и уронват престижа на съдебната власт. Втората група касационни доводи опровергават заключението на първоинстанционния съд за неустановеност на настъпилия от нарушението противоправен резултат накърняване престижа на съдебната власт. Акцентира се на спецификата на магистратската длъжност, на разписаните в чл. 5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) правила за поведение, произтичащи от принципа за благоприличие и на норми от Правилника за вътрешния трудов ред в СГП. Касаторът твърди, че поведението на следовател Абдулова е станало достояние на широк кръг лица служители, следователи в СО СГП и граждани. Демонстрирано е публично в сградата, двора и на изхода на СО - СГП. В заключение посочва, че пълно и всестранно са изяснени фактите и обстоятелствата, релевантни към състава на извършеното от магистрата дисциплинарно нарушение, за което е наложено адекватно и съобразено с целта на закона дисциплинарно наказание. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът - Р. Абдулова - следовател в следствения отдел при СГП, чрез процесуалния си представител адв. Г. Йорданов от АК Плевен, оспорва касационната жалба. Счита, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с приложимия материален закон, при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства, които не установяват наличие на твърдяното противоправно деяние и вредоносен резултат. Ответникът - Административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура, представляван от прокурор Е. Георгиев, не оспорва касационната жалба. Намира съдебно решение за неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предлага същото да да бъде отменено и жалбата срещу оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС да се отхвърли. Алтернативно моли делото да бъде върнато на друг тричленен състав на съда за ново произнасяне. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение е решение по т. 3 от протокол 18 от 27.05.2020 г. на ПК на ВСС, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на Р. Абдулова - следовател в следствения отдел при СГП, е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, във връзка с чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7 и чл. 5.8 КЕПБМ. В съответствие с обхвата на съдебната проверка съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е счел, че описаният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство, при спазване на предвидената в закона писмена форма за валидност. Решаващият извод за неговата незаконосъобразност е мотивиран от преценката, че в проведеното дисциплинарно производство не е установено и доказано по надлежен ред извършеното от следовател Абдулова неправомерно деяние и не е установена причинна връзка между личното поведение на магистрата и настъпилия противоправен резултат. Посочено е, че субективните възприятия на изслушаните свидетели не са достатъчни да обусловят категоричен извод за употреба на забранени субстанции от страна на магистрата. Според съдебния състав тези обстоятелства не са установени с медицинска документация, поради което заключението за извършено от следовател Абдулова дисциплинарно нарушение е основано изцяло на косвени доказателства, което не е достатъчно да обуслови извод за извършено дисциплинарно нарушение. Анализирайки материалноправните предпоставки по ЗСВ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, съдът е посочил, че в актовете на ПК на ВСС и в решението на дисциплинарния състав на ВСС липсват мотиви за наличие на изискващата се от закона причинноследствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда. Въз основа на тези съображения и прилагайки указанията, дадени с Тълкувателно решение 7/30.06.2017 г. по т.д. 7/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, тричленният състав на ВАС е отменил оспорения индивидуален административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От данните по делото и приобщената с него административна преписка се установява, че дисциплинарното производството срещу Р. Абдулова - следовател в СО на СГП, е образувано по предложение с регистрационен индекс ВСС 9418/26.07.2019 г. на административния ръководител на СГП за налагане на предвиденото в чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Предложението е мотивирано с данните за извършено от магистрата дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, във вр. с чл. 5.3, чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7 и чл. 5.8 КЕБПМ, което накърнява престижа на съдебната власт. Обосновано е с констатациите от извършената предварителна проверка и сведения на магистрати и служители от състава на СО-СГП, от които се установява, че на 26.06.2019 г., в работно време и на работното си място, следовател Абдулова е злоупотребила с алкохол. Посочено е, че това поведение не е изолиран случай, а е демонстрирано системно - на датите 28.11.2016 г., 29.11.2016 г., 17.08.2018 г. и през януари 2019 г., когато следовател Абдулова е била в същото състояние, в резултат от злоупотреба с алкохол. Действията й са преценени като компрометиращи честта на магистрата в професията и обществото и уронващи престижа на съдебната власт. В подкрепа на горните изводите са посочени приобщените към административната преписка: писмени обяснения от 05.07.2019 г. от следовател Р. Абдулова, писмено изложение от 10.07.2019 г. от следовател Е. Динева; предходно обяснение от 29.11.2016 г. до градския прокурор от следовател Р. Абдулова; писмено изложение от 11.07.2019 г. от следовател А. Ангелова; докладна записка от 08.07.2019 г. от С. Атанасова зав. Служба "Регистратура и деловодство" при СО-СГП; докладна записка от 08.07.2019 г. от С. Бабакарова мл. специалист организационна дейност при СО-СГП; докладна записка от 08.07.2019 г. от Р. Соколов шофьор-призовкар при АО-СГП; докладна записка от 08.07.2019 г. от В. Костадинов ръководител сектор "Автотранспорт" при СГП; писмено изложение от 18.07.2019 г. от М. Асенова медицинска сестра в медицински кабинет в СО-СГП. Преценено е, че с оглед тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, формата на вината и системността в поведението на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, санкцията "обръщане на внимание" по реда на чл. 327 ЗСВ и наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 с.з. "забележка", се явяват несъразмерни. Прието е, че допуснатото нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, във вр. с чл. 5.3, чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7 и чл. 5.8 КЕБПМ се отличава с висока степен на укоримост, което налага санкционирането му с предвиденото в чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ най-тежко дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност". По повод на постъпилото предложение е определен дисциплинарен състав (ДС), който в свое решение ВСС 3778/8.04.2020 г. по д.д. 8/2019 г. е анализирал събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства представените с предложението на административния ръководител на СО-СГП писмени материали, възражение на дисциплинарно привлеченото лице, изисканите по инициатива на следовател Абдулова документи, допълнително представените от административния ръководител на СГП писмени материали, както и сведенията на допуснатите свидетели: Е. Динева следовател; А. Ангелова Следовател, С. Атанасова завеждаща служба "Регистратура и деловодство", С. Бабакарова младши специалист, Р. Соколов шофьор призовкар, В. Костадинов ръководител сектор "Автотранспорт", М. Асенова медицинска сестра, Б. Атанасов - следовател. Въз основа на тази доказателствена съвкупност ДС е възприел фактите и обстоятелствата по два от случаите, описани в предложението на на административния ръководител на СО-СГП, a именно за извършени от следовател Абдулова действия на 26.06.2019 г. и на 17.08.2018 г. - съзнателно привеждане в нетрезво състояние, вследствие употреба на алкохол, изразяващо се в излъчване на мирис на алкохол, завален говор, треперещи ръце, отпуснатост на тялото, залитане, падане, подпиране, с които магистратът е уронил престижа на съдебната власт. Фактическата обстановка и по двата случая е установена от сведенията на очевидци на деянията. При липсата на противоречие в показанията им, същите са възприети от ДС за достоверни. Във връзка с възраженията на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и конкретно твърдението за недоказаност на изложените в предложението на Градския прокурор фактически констатации, ДС се е позовавал на разпоредбите на чл. 35 и чл. 39 АПК. Счел е, че липсва специален ред за установяване на обстоятелствата, свързани с употребата на алкохол от страна на магистрата. Намерил е за неприложима Наредба 1 от 19.07.2017 г., т.к. видно от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от цитирания подзаконов нормативен акт, с него се урежда "редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни налози". ДС се е позовал на Постановление 1 от 17.01.1983 г. по н. д. 8/82 г., на Пленума на ВС, в мотивите на което е прието, че "пияното състояние може да се установи и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се съберат други доказателства. В тези случаи следва да се вземат предвид някои особености на външно видимото състояние или прояви на дееца като типичното смущение на говора, държане на тялото, походка, адекватност към околната среда и др.". Цитирана е и съдебна практика на ВКС по наказателни дела във връзка ангажирането на наказателна отговорност за деяния, съставляващи престъпление, установени със свидетелски показания. По аргумент на по-силното основание ДС е счел за допустимо деянията, съставляващи дисциплинарни нарушения да се установяват със свидетелски показания. Прието е, че събраните такива в случая безспорно сочат на укоримо, противоправно поведение на следовател Абдулова привеждане в нетрезво състояние вследствие употреба на алкохол в работно време и след изтичането му, доколкото е честа практика следователите да изпълняват служебните си задължения и след работно време, извършено на работното място, в рамките на сградата, както и в двора и изхода на СО-СГП. Отчетено е, че състоянието на следовател Абдулова е станало публично достояние, т.к. по повод осъществяването на различни процесуални действия сградата на СО-СГП се посещава всекидневно от външни лица. Според ДС поведението на дисциплинарно привлеченото лице е в противоречие с установените в КЕПБМ принципи за благоприличие и разколебава доверието в съдебната система, създава негативна обществена оценка и осъществява от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, във вр. с чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7 и чл. 5.8 КЕБПМ. Действията на следовател Абдулова са преценени като морално укорими, неприемливи и недопустими с оглед характера и изискванията към етиката на магистрата. Допълнително са посочени за нарушени и разпоредби от Правилника за вътрешния трудов ред в СГП, утвърден със Заповед 470/19.02.2018 г. на административния ръководител, забраняващи употребата на алкохол и/или упойващи вещества през работно време. При наличие на установеното дисциплинарно нарушение ДС е пристъпил към индивидуализация на следващото се дисциплинарно наказание, като преценката за това е направена в контекста на твърдението в предложението на административния ръководител на СГП за наличие на системност в поведението на следовател Абдулова. Констатирано е, че възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност за деянието на 28.11.2016 г. е преклудирано по давност, а свидетелските показания за останалите два случая - от 29.11.2016 г. и неидентифицирана дата от м. януари 2019 г., не могат да бъдат кредитирани като годни доказателствени средства, т.к наведените от свидетелите данни не са били сведени до знанието на административния ръководител към датата на узнаването им, а едва през м. юли 2019 г. Същевременно е отчетено, че срещу следовател Абдулова не са образувани дисциплинарни производства, не са налагани дисциплинарни наказания и превантивни административни мерки по чл. 327, ал. 1 ЗСВ. Магистратът е получил "много добра" атестационна оценка. Извършената ревизия на СО-СГП е установила, че работата на следовател Абдулова се отличава с прецизност, качество и ефективност; разследването по водените от нея дела е провеждано ритмично и в законоустановените срокове; изпълнявани са указанията на съответните наблюдаващи прокурори; не са констатирани нарушения или допуснати забавяния по субективни причини. Въз основа на горното и на основание чл. 319, ал. 1 ЗСВ с решение ВСС-3778/08.04.2020 г. по д.д. 8/2019 г. ДС на ВСС е предложил на следовател Абдулова да бъде наложено предвиденото в чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ дисциплинарно наказание "забележка", което ПК на ВСС е възприела изцяло с обжалвания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт.