Решение № 9917 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2019 г.

Решение № 9917 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт М. Абилов, против решение № 62/10.05.2019 г. по адм. д. № 42/2019 г. на Административен съд - Разград, с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-270-6500/4333 от 12.11.2018 г., с което на П. Павлов е оторизирана субсидия в размер на 0,00 лв по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. по подадено заявление за подпомагане с УИН 27.29.0616/88162 и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Излага съображения, че уведомителното писмо отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът П. Павлов, чрез процесуален представител адвокат Т. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените в касационното производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба подадена от П. Павлов срещу уведомително писмо с изх. № 02-270-6500/4333 от 12.11.2018 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания, издадено от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансиране за направление "Биологично пчеларство" по заявление за 2016 г. Първоинстанционният съд е приел в постановеното решение, че оспореният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Установил, че нито в уведомителното писмо, нито в предхождащата и съпътстваща неговото издаване документация, са посочени базови изисквания, които да не са спазени. Приел, че едва в хода на съдебното производство са изложени правни съображения, че са надвишени минималните периоди на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства с пчелин № 9828-0244, заради което е постановен отказа. За втората година от поетия петгодишен ангажимент пчелните семейства са заявени от бенефициента в състояние "на преход", което е нарушение на чл. 26 от Наредба № 1/7.02.2013 г. и Регламент 834/2007 г. и Регламент № 889/2008. за 12 месеца преходен период. Съдът е посочил, че непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който според съда препятства, както възможността за упражняване на контрол, така и възможността за организиране на адекватна защита, което съставлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Освен това съдът се е мотивирал, че не са налице доказателства да е надвишен минималния период на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства в пчелина на жалбоподателя. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Защитната теза в касационната жалба за липсата на нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е неоснователна. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране означава посочване на фактически и правни основания, каквито съдът обосновано приема, че липсват по делото. Видно от съдържанието на уведомителното писмо административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже изцяло финансово подпомагане в табличен вид на уведомителното писмо, като е направил разяснения към колоните на таблицата. Посочил е, че има неспазване на базови и изисквания по управление, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b "Направление "Биологично пчеларство"" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съгласно посочения чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На това основание министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 г., която по силата на същата заповед за утвърждаването й е придадено обратно действие за заявления, подадени през кампания 2016 г. В раздел V от тази Методика за направление "Биологично пчеларство" (б. b) в т. А) е посочено, че нарушение на базови изисквания има, когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство тези базови са изчерпателно посочени: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. В уведомителното писмо и в приложени към преписката доказателства, не се посочва кои точно от цитираните базови изисквания в Наредбата не са спазени от земеделския производител. Препращането от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, към утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите Методика само по себе си не представлява мотивиране на административния акт. В уведомителното писмо не се съдържат никакви факти, които да сочат на неспазени базови изисквания и такива по управление, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа фактически установявания. Относими конкретни мотиви към постановения отказ за финансово подпомагане за пръв път са изложени след подаване на жалбата до съда, в становище на директора на дирекция "Директни плащания" (л. 22 от адм. д. № 19/2019 г. по описа на АС-Шумен) адресирано до вр. и. д. директор на Областна дирекция - Търговище и изпратено в съда едновременно с придружителното писмо. Едва в този документ, с който жалбоподателят не е запознат, се посочва, че в случая се касае за заявено подпомагане на пчелни семейства в състояние "в преход" за втората година от поетия петгодишен ангажимент, но съгласно чл. 26 от Наредба № 1/7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.); , но приложима за периода на кампания 2016 г., преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с това несъответствие административният орган развива защитна теза като се позовава на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която плащания по ал. 1 (за преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Изразеното писмено становище към придружителното писмо на административната преписка до съда, не може да санира допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед ТР № 16/1975 г. на ОСГК, защото не изхожда от издателя на оспорения административен акт, а от директора на Дирекция "Директни плащания". Освен това базовите изисквания са изчерпателно посочени в Приложение № 2 към Наредба № 4/2015 г. и е недопустимо да се извършва първична правна уредба на базови изисквания с Методиката като вътрешноведомствен акт като се добавя ново базово изискване. Изложеното е достатъчно, за да бъде споделен крайния резултат по делото. Оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. При новото произнасяне по заявлението на П. Павлов административният орган следва да съобрази и решение № 8834/11.06.2019 г. по адм. д. № 4906/2018 г. на ВАС, с което са отменени разпоредбите на чл. 11, ал. 4 и др. от Наредба № 4/2015 г., влязло в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Разноски не се дължат и на ответника, тъй като липсват доказателства за реално направени такива. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение