Решение № 5079 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2013 г.

Решение № 5079 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Теди" ООД гр. Враца чрез процесуалният си представител адв. Десислава Георгиева против решение № 295/29.05.2013 г., постановено по адм. д. 162/2013 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) 061200934/25.06.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в потвърдените му части с Решение № 533/27.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението, гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда изрични доводи за нищожност на РА. Иска да бъде отменено обжалваното решение, и да бъде разрешен спора по същество като бъде отменен оспорения РА. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Национална агенция за приходите - Велико Търново (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, като е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение № 295/29.05.2013 г., постановено по адм. д. 162/2013 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) 061200934/25.06.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в потвърдените му части с Решение № 533/27.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението, гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Административният съд е приел, че оспореният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, тъй като се касае за връчването на актове по ДОПК, за което действие, се прилагат правилата на специалния закон - ДОПК, който предвижда значително по-широк кръг лица, на които могат редовно да се връчват съобщение в сравнение с кръга упълномощени да представляват дружеството по ТЗ. Така постановеното съдебно решение е правилно. Предметът на спора в производството по делото се свежда само и единствено до действителността на издадения ревизионен акт с оглед претенциите за неговата нищожност, доколкото жалбата е била подадена след изтичане на законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно липсата на мотиви на ревизионния акт, тъй като, както правилно е посочил първоинстанционният съд, ревизионният доклад е подробно и обстойно аргументиран, а същият на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от РА и по съществото си съставлява мотивите на последния. Административният съд е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като изводите относно валидността на оспорения ревизионен акт са основани на изключително подробно обсъждане и преценка на приложените в делото документи, при съобразяване и след подробно и правилно тълкуване на приложимите правила на ДОПК. Правилно е посочено, че разпоредбите на ДОПК относно връчването на документи са специални по отношение на разпоредбите от Търговския закон относно представителството на дружеството по принцип. Правилно съдът е посочил, че правото на защита на ревизираното лице не е нарушено поради факта, че същото активно е участвало в извършваната му ревизия, като е представяло документи и обяснения, и е обжалвало ревизионният акт по административен ред. Подробно е обсъдено и възражението, относно липсата на компетентност на органа издал ревизионният акт, поради нарушение на чл. 119 от ДОПК, каквото нарушение правилно решаващият състав е посочил, че не съществува. Като е приел за валидно издаден оспореният ревизионен акт и е отхвърлил жалбата, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното, Върховния административен съд, осмо отделение