Решение № 5815 от 1.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Кераком - Строй ЕООД, срещу решение 31/16.02.202 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. 160/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-04000420002441-091-001/03.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 14/19.02.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 03, м. 06 и м. 11.2015 г., м. 08.2016 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2018 г., м. 01, м. 03 и м. 07.2019 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 114 365, 64 лв., и са начислени лихви в размер на 42 219, 81 лв., а по ЗКПО за 2015 г., 2016 г., 2018 г., 2019 г. е определен за внасяне корпоративен данък в размер на 51 928, 79 лв. и лихви 15 668, 09 лв. Касаторът заявява, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Оспорва констатациите на съда за неосъществяване на доставките по фактурите, за които е упражнил отреченото от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит. Изразява убеждение, че е доказал осъществяването на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит и сочи като индиция плащането по фактурите, счетоводното им отразяване и се позовава на показанията на разпитаните по делото свидетели. Конкретни са оплакванията му срещу познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, обосновали констатации за действително осъществяване на доставките, за които е отказано с РА правото на приспадане на данъчен кредит, а в корелация с това е установено задължението за косвен данък и за лихви за забава и е извършена корекция на счетоводния финансов резултат с отчетените разходи по фактурите. Отрича доказателственото значение на непредставянето от доставчиците на търговска или счетоводна документация, което да е в основата на извод, че доставките не са извършени от доставчика на услуги. Изразява несъгласие с установяванията на съда от значение за решаване на спора по ЗКПО. Възразява против правните му изводи за правомерно преобразуване с РА на декларираните от него счетоводни финансови резултати. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Велико Търново при ЦУ на НАП, отрича основателността на касационната жалба по съображения изложени в депозиран писмен отговор. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство по представен списък. Заключението на прокурора е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС Велико Търново е обжалван РА, с който са установени в тежест на Кераком - Строй ЕООД допълнителни задължения за внасяне в общ размер от 224 182, 33 лева (главница и лихви), от които ДДС в общ размер 114 365, 64 лева с лихви за забава 42 219, 81 лева и корпоративен данък за отчетните периоди 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер от 51 928, 79 лева с лихви за забава от 15 668, 09 лева. Източник на задълженията за косвения данък е извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в ревизираните данъчни периоди на м. 12.2014 г., м. 03, м. 06 и м. 11.2015 г., м. 08.2016 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2018 г., м. 01, м. 03 и м. 07.2019 г. Отреченото данъчно предимство е по фактури издадени от доставчиците: Пламко ЕООД по 9 бр. фактури, от които част с предмет различни строителни материали, а другата част различни видове СМР; Саброса 1981 ЕООД по 2 бр. фактури с предмет различни видове СМР; Ронас ООД по 9 бр. фактури с предмет градински маси и столове, беседки, строителни материали и различни видове СМР; Стефи консулт ЕООД по 2 бр. фактури с предмет дървен материал греди летви; Секюрити комерс груп ЕООД по 2 бр. фактури с предмет охрана по договор за 4 месеца - януари април вкл. и охрана на обект, находящ се в [населено място], за три месеца май юли; Моралис 2016 ЕООД по 4 бр. фактури с предмет изкоп с багер, натоварване с камион, насипване с баластра, механизация, изкоп, направа на стъпки, трамбоване; Янитекс ЕООД по 5 бр. фактури с предмет изкоп, различни видове кофраж, обратно засипване с трамбоване, боядисване метална конструкция, авансово плащане по договор, монтаж и изработка на метална конструкция, монтаж на метална конструкция; Стройинвест 07 ЕООД по 1 бр. фактура с предмет СМР на обект Свети свети апостоли Петър и Павел [населено място]; Амес 71 ЕООД по 15 бр. фактури с предмет аванс, междинно плащане по договор за механизация, полагане на бетон за настилка, услуги с механизация за конкретен обект; Лъч Комерс ЕООД 6 бр. фактури с предмет тишу; Дидо Райков ЕООД по 1 бр. фактура с предмет строителни материали. След преценка на представените от ревизираното дружество доказателства, както и от извършените насрещни проверки на по голямата част от доставчиците, приходните органи са обосновали извод за липса на реални доставки по спорните фактури. Общото правно основание за отказа да се признае правото на приспадане са разпоредбите на по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Констатациите на органите по приходите във връзка с установяването на задълженията за ДДС са ползвани при формиране на изводите във връзка с определяне на задълженията за корпоративен данък на данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ за отчетните периоди на 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. при което се формира данъчна постоянна разлика по реда на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО и чл. 10, ал. 1 ЗКПО. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. За да обоснове преценката си за законосъобразност и обоснованост на РА първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентни органи по приходите, в съответната форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Стигнал е до извод, че оспорените в хода на съдебното производство документи са валидно подписани с квалифицирани електронни подписи, установени чрез съдебно-компютърно техническа експертиза. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на юридическите факти от пораждащия правото на приспадане фактически състав, които е дефинирал. Констатациите му са по доставчици и се основават на събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателства, които е обсъдил и на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства - заключения на съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-компютърно техническа експертиза. Във връзка с производството по оспорване на автентичността на документи по реда на чл. 193 ГПК са разпитани и свидетели. I. При решаването на спора по ЗДДС първоинстанционният съд е приел,че: I.1. По констатациите на съда във връзка с доставки по 9 бр. фактури от Пламко ЕООД, 9 бр. фактури Ронас ООД, 2 бр. фактури Саброса 1981 ЕООД, 2 бр. фактури Стефи косулт ЕООД и услуги по 2 бр. фактури от Секюрити комерс груп ЕООД с предмет на доставките различни строителни материали, различни видове СМР и услуги. Изложени са идентични мотиви поради сходство в установената фактическа обстановка. Представени са процесните фактури, фискални бонове към някои от тях и доказателства за счетоводното им отразяване. Прието е, че липсата на доказателства установяващи реалността на доставките не се компенсира и от изводите по ССчЕ, както и че не може да се даде отговор за материално-техническа и кадрова обезпеченост. При извършените насрещни проверки на Пламко ЕООД, и Саброса 1981 ЕООД е установено от писмените обяснение на представляващите дружествата, че не са издавали фактури на жалбоподателя и че същите не са включени в дневниците на продажбите.Стефи косулт ЕООД не е открит на адреса за коренспонденция, на Ронас ЕООД не е извършена насрещна проверка, а Секюрити комерс груп ЕООД е представил единствено фактурите и договора за охрана като едната фактура не е включена в дневниците за продажбите, липсва лиценз за извършваната дейност, както и същия не е разполагал с наети лица по трудови правоотношения и не е декларирал изплатени доходи по извън трудови правоотношения. I.2. Относно издадени от 4 бр. фактури от Моралис 2016 ЕООД, 5 бр. фактури от Янитекс ЕООД и 1 бр. фактура от Стройинвест 07 ЕООД с предмет различни видове СМР. Съдът е приел за успешно проведеното оспорване от ответника на автентичността на подписа от името на доставчиците в представените при ревизията договори и актове за извършване на СМР, с оглед което същите не са кредитирани, като годни доказателства. От доставчиците Моралис 2016 ЕООД и Янитекс ЕООД не са представени доказателства за наличие на съответната техника, както и липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост, съгласно ССчЕ, като не е заявено и ползването на подизпълнители. По доставките от Янитекс ЕООД е прието наличието на самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит по 1бр. фактура с предмет авансово плащане по договор от 2018 г., доколкото в същия не е предвидено авансово плащане и съгласно ССЕ фактурата е осчетоводена, като приход от услуга, а не като аванс, както и не са налице доказателства за плащане свързано с последвала облагаема доставка, нито че същото е приспаднато от стойността на последващи фактури. Относно доставките от Стройинвест 07 ЕООД по спорната фактура с предмет строително ремонтни работи на обект Свети свети апостоли Петър и Павел [населено място], съдът е приел за недоказано извършването на доставка с оглед липсата на доказателства за фактическото изпълнение на услугата на място. I.3 Във връзка с доставките от Амес 71 ЕООД по 15 бр. фактури с различен предмет, първоинстанционният съд е приел, че въпреки свидетелските показания и материално-техническа и кадрова обезпеченост съгласно ССчЕ по делото не е доказано реалното изпълнение на СМР по видове и количество на място. Акцентирано е, че по две от фактурите с предмет аванс по договор, не са представени доказателства за извършването на последващи облагаеми доставки във връзка с платените аванси, нито пък последните са приспаднати от стойността на последвали ги фактури. Обоснован е извод, че не е доказано наличието на последвало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1-4 от ЗДДС. Според съда липсват съпътстващи документи относно 6 бр. фактури от доставчика, по които са приложени Актове за извършена работа за периода от различни машини, но няма посочена дата на съставяне, нито е посочен периода, в който е работила съответната машина. I.4 Относно отказа на данъчен кредит по 6 бр. фактури, издадени от Лъч Комерсиал ЕООД с предмет тишу. Административният съд е обосновал извод за липса на реални доставки. Съдът се е позовал ССчЕ, която не успяла да отговори какво е действителното количество тишу, заведено при жалбоподателя, нито какво количество е било продадено от него на трети лица. В допълнение е прието, че не се установява къде е била съхранявана хартията. Според първостепенният съд не е подкрепена с доказателства и тезата, че хартията е била предоставена за отговорно пазене на Уникат ЕООД от доставчика, също и че не става ясно какво количество тишу е било предадено за съхранение на УникатЕООД. I.5 По отношение на отказа на данъчен кредит по 1бр. фактура издадена от Дидо Райков ЕООД, административният съд е приел РА за законосъобразен и в тази си част, доколкото е установено, че цитираната фактура е отразена два пъти в дневниците за покупки на жалбоподателя за данъчен период м. 05.2016 г. и за м. 08.2016 г. II. Първостепенният съд е възприел за верни констатациите и е споделил правните изводи от РА в частта по ЗКПО, с която е увеличен СФР на дружеството за отчетните периоди на 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на устните състезания в о.с.з. от 15.05.2023 г. касаторът е навел довод за нищожност на първоинстанционното решение заради постановяването му от незаконен състав, доколкото за съдията-докладчик са съществували основания за отвод. Доктрината и съдебната практика са дефинирали като основания за нищожност на съдебното решение постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда без да е спазена писмената форма за действителност, при напълно неразбираема воля на съда и неподписано решение /така в ТР 1/2011 г. от 10.02.2012 г. по т.д. 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. Законен е съставът на съда, включващ лица с качеството съдия от съответния съд, определен по правилата на родовата, местната и функционалната подсъдност, които са участвали в провеждането на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото /чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/. Приложимо в съдебното производство по административни дела е процесуалното правило на чл. 235, ал. 1 от ГПК за постановяване на решението от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 3, изр. 1 от АПК създава задължение за подписване на решението от съдиите, участвали в постановяването му. АПК не съдържа правна уредба за състава постановяващ решението /чл. 172, ал. 1 от АПК определя срока за постановяване на решението и го обвързва със заседанието, в което е приключило разглеждането на делото/, което обуславя субсидиарното прилагане на ГПК /вж. чл. 144 от АПК/. Проявление на принципа за непосредственост, въведен с чл. 11 от ГПК, е правилото на чл. 235, ал. 1 от ГПК. Разумът му е решението да бъде постановено от състава на съда, пред който са приключили процесуалните действия по разглеждане на делото. Разглеждането на делото завършва с приключването на устните състезания /арг. от чл. 149, ал. 2 от ГПК. Следващото разглеждането на делото процесуално действие на съда е постановяването на решението. Процесуалният закон разграничава постановяването на решението, като акт на формиране на волята на съда по правния спор /вж. чл. 172а, ал. 3 от АПК, чл. 21, ал. 5 и чл. 235, ал. 1 от ГПК/ от изготвянето на писмения текст на решението от съдията докладчик - чл. 235, ал. 4 от ГПК и подписването му - чл. 172а, ал. 3, изр. 1 от АПК и чл. 236, ал. 3, изр. 1 от ГПК. Неотносим към основанията за нищожност на съдебния акт е доводът за наличие по отношение на състава на предпоставките по чл. 22, ал. 1 ГПК. Наличието им не отнема качеството съдия на участвалия в съдебният състав, не определят произнасянето извън правораздавателната власт на съда, нито обосновават извод за незаконност на състава, тъй като актът е подписан от съдията-докладчик. Те биха могли да представляват основания за неправилността на съдебният акт, които се проверяват при инстанционен контрол, но в случая оплакванията на касатора са извън срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са преклудирани. Правото на съдебнопроизводство на страните в първоинстанционното производство съществува и е надлежно упражнено, поради което постановеният в него краен акт е допустим. Не е преклудирано възражението за нищожност на РА, направено по време на устните състезания, тъй като е в обхвата на служебната проверка на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 АПК. Обратно на убеждението на касатора РА е действителен, включително заради подписването му с валидни електронни подписи и отсъствието на пороци в квалифицираните удостоверения на електронните подписи. Съгласно разпоредбата на чл. 28, т. 1 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО квалифицираните удостоверения за ел. подписи следва да отговарят на изискванията, предвидени в Приложение І, а чл. 28, т. 2 от Регламента гласи, че квалифицираните удостоверения за ел. подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение І. /В Приложение І, б. в е предвидено, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат най-малко името на титуляря, но никъде не е предвиден изискване за посочване на ЕГН на титуляря на КЕП/. С оглед разпоредбата на чл. 28, т. 3 квалифицираните удостоверения за електронни подписи могат да включват допълнителни незадължителни специфични данни, каквито в настоящия случай фигурират и съгласно изр. второ тези данни не засягат оперативната съвместимост и признаването на квалифицираните електронни подписи. Възприятията на повереника на касационния жалбоподател, основани на лична проверка в регистъра на удостоверенията, воден от доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги, са непротивопоставими на заключението на СКЕ за валидно подписване от органите по приходите на електроните документи с КЕП. Валидността на КЕП, а съответно действителността на РА не се компрометира от времето на поставянето на подписа върху електронния документ. Подписалото документа длъжностно лице не губи качеството си орган по приходите извън установеното работно време, дори с упражняване на публичната функция извън пределите на работното време да засяга организацията на работа на НАП по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗНАП. По спора по ЗДДС. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /"... действителното извършване на облагаемата сделка... " според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Съобразена с процесуалния закон и логическите правила е познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, представени от жалбоподателя за установяване на действителността на доставките. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на факт този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя данъчно право. Неубедително е доказването на доставките от Пламко ЕООД, Ронас ООД, Саброса 1981 ЕООД, Стефи консулт ЕООД, Секюрити комерс груп ЕООД и част от доставките на Амес 71 ЕООД само с данъчния документ, фискални бонове по някои от тях и доказателства за счетоводното им отразяване. Тук е мястото да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика на ВАС само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила. Своенето на данъчния документ е формална предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. По хипотеза счетоводните регистри възпроизвеждат информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи и като производно доказателствено средство за факт от счетоводния документ няма как да допринесе за убедителността на доказването. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Доказателства в тази насока по отношение на доставчиците не са ангажирани и констатациите на приходния орган за липса на реално извършени от тях доставки по същество не са оборени. Във връзка с извършените насрещни проверки на Пламко ЕООД, Ронас ООД, Саброса 1981 ЕООД, и Стефи консулт ЕООД, нито съдът, нито преди него органите по приходите са правили изводи във вреда на РЛ от неоткриването на доставчиците на адресите им за кореспонденция и от непредставянето на поискани от тях документи. Оборимата презумпция по чл. 37, ал. 4, изр. 1 от ДОПК за отсъствие на непредставените документи, е приложима само при процесуално бездействие на субект на процеса. С арг. от чл. 9, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ДОПК субект в административния процес е РЛ, а не и доставчика, който е участник без да е страна. Неоснователно при преценката за съществуване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на Амес 71 ЕООД с предмет аванс по договор е търсил решителна привръзка с последваща облагаема доставка. Всъщност отсъствието на такава е от значение за дефинирането на всички релевантни за данъчното събитие елементи към момента на извършване на плащането, а тяхната неопределеност изключва изискуемостта на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС /така т. 28 от решението на Съда по дело С-549/11/. За неправомерно начислен данък не възниква данъчно предимство при получателя /вж. чл. 70, ал. 5 ЗДДС/. Още в извънсъдебната фаза на производството е възприета непълнотата на останалите фактури на този доставчик като самостоятелно основание за отричане на упражненото по тях право на приспадане при съобразяване на разрешенията по дело С-27112 на СЕС. Неясният предмет на доставките по данъчните документи е в основата на отказа да цени представените от жалбоподателя писмени доказателства за осъществяването им. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на РА по отношение на доставките от Моралис 2016 ЕООД и Янитекс ЕООД. При оценката на информационните източници съдът е бил обвързан само от формалната доказателствена сила на подписаните частни диспозитивни и свидетелстващи документи. Недължимо съдът е включил частните диспозитивни и свидетелстващи документи с недоказана при проверката по чл. 194 ГПК автентичност в познавателната си дейност и е отказал да им се довери, вместо да ги изключи от доказателствата. С оглед характера на услугите предмет на доставките, обоснована е преценката на съда, че освен документална следа за осъществяването им следва да е налице и кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяване на този вид СМР, като следва да се съобрази, че липсата на такава обезпеченост не може да е единственото основание за отричането на данъчното предимство, но може да е индиция за отсъствие на доставките. По отношение на доставките от Стройинвест 07 ЕООД, правилно е преценено от съда, че жалбоподателят не се е справил с доказателствена тежест да установи с годни доказателства, които да свидетелстват за видовете, количествата и стойностите на твърдените за осъществени дейности на конкретен обект, което в случая не се установява по делото. Съдът основателно е взел предвид възможната заинтересованост на св. Пашов заради тегленето и внасянето на пари на каса от сметката на РЛ, както и отсъствието на информационни следи за съществуването на резултата от фактурираните СМР. Във връзка с безспорно установеното двукратно осчетоводяване на фактура от доставчика Дидо Райков ЕООД, настоящият състав споделя изводите на административния съд. Субективното публично право на приспадане на данъчен кредит е погасено чрез първото му упражняване. Повторното е лишено от предмет. Неотносимо е позоваването на разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС. ДЗЛ все така свои данъчния документ, но свързаните с него права са погасени. За доставките, фактурирани от Лъч Комерсиал ЕООД правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват присъщите съпътстващи доставките документи - стокови, складови разписки, експедиционни бележки и др., доказващи предаването на стоката. В същото време приемо-предавателните протоколи към фактурите са в различни от тези по фактурите мерни единици и не им съответстват, а и потвърдена несъмнено е автентичността само на два от протоколите, което предполага изключване на останалите от доказателствената съвкупност при оспорването на истинността им. В случая липсва доказано данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, както и предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. чл.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му и съответно отказът на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за процесния период и за неправомерно начисления данък е основателен и законосъобразен. Не съществува ограничение при правораздавателната дейност на съда за решаване на спора за съществуването и размера на установените с РА задължения за корпоративен данък и закъснителна лихва да се извърши позоваване на констатациите за релевантните за този спор факти, направени във връзка със спора по ЗДДС. Осъществени са възприетите от администрацията основания за корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице счетоводни финансови резултати. Разходите по фактурираните услуги не са признати заради основан на правилата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО отказ на администрацията да вземе под внимание сделките, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Със средствата на данъчния контрол е преодоляно бездействието на задълженото лице да извърши преобразуване на СФР с формираните данъчни постоянни разлики с отчитането на разход по фактурите за неосъществена доставки на услуги - вж. чл. 81 във вр. с чл. 79 ЗКПО и чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 4 771,82 лева /по чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ за касационното съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,