Решение № 307 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5433/2007 г.

Решение № 307 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5433/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Н. срещу въззивното решение на Смолянски окръжен съд /ОС/ по гр.д. № 98/2007 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба - РПК "Мир", гр. Н. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касатора срещу ответника с пр. осн. чл. 108 от ЗС - за признаване правото на собственост и предаване владението на първи етаж от двуетажна сграда в гр. Н., описана по делото и в решението. Прието е, че ищецът не е установил правото си на собственост върху етажа, основано на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закон за общинската собственост /ЗОбС/, след доказване, че е построен с доброволен труд и парични средства на населението на общината. Напротив, установено е противопоставеното от ответника правоизключващо за общината възражение по чл. 2, ал. 3 от ЗОбС (отм.) - при извършеното строителство на етажа от РПК "Мир" преди 1991 г., построеното е кооперативна собственост. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Спорният първи етаж от двуетажна масивна сграда с площ от 85 кв. м., в кв.116, имот № 989 по плана на града, предназначен и ползван като магазин, е построен през 1964 г. със средства и труд на РПК "Мир" и заприходен като основано средство по сметката й през 1967 г./удостоверение на л.17, св. Миланов/. След построяването му РПК го владее непрекъснато и се е снабдила с нот. акт за придобиването му по давност № 68/2003 г. Имотът, като квартален магазин за обществени нужди, е актуван за държавен с АДС № 454/87 г. С нот. акт № 67/90 г. е признато право на собственост по давност върху цялата сграда на Общинския съвет на ОФ. След изземване на цялото имущество на ОФ на осн. чл. 6 от Закон за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ и др. / ДВ бр.105/91 г./ и по заповед от 24.03.92 г. на МФ, за цялата сграда е съставен акт за общинска собственост № 66 от 30.05.2001 г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗОбС. Със заповед на кмета на община Н. от 6.12.2002 г. е разпоредено магазинът да се отпише като общинска собственост и да се върне на РПК "Мир", с което извънсъдебно са признати правата на последната за него. Не се установяват твърденията на ищеца, сега касатор, че процесният етаж - магазин, е строен с доброволен труд и средства на населението, по см. на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОбС. Св. Л. и М., на чиито показания се позовава касаторът, сочат, че цялата сграда е строена със средства на Джамийското настоятелство. Изповеданието, към което е храмовото настоятелство, е със самостоятелен, отделен от държавата, съотв. общината, статут вкл. при събиране и разходване на финансови средства /чл. 2 и чл. 13 от Закон за изповеданията от 1949 г./. Затова показанията на тези свидетели не установяват обществения характер на строителството, от и в полза на населението на общината въобще, предпоставящ общинска собственост върху построеното по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОбС. Вторият довод в жалбата за липса на правоприемство между ответната РПК "Мир", която е регистрирана през 2002 г., видно от приложеното за това удостоверение и строилата етажа през 1964 г. РПК със същото наименование се прави за първи път в това производство. Този довод не е заявен пред и съответно обсъждан от въззивния съд, във връзка с него не са събирани доказателства, затова като нововъведен спрямо развилия се пред инстанциите по същество спор, не може да бъде разгледан за първи път от контролно - отменителната касационна инстанция. Освен това той не е и от значение за спора. РПК "Мир" е ответник по иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС и за отхвърлянето му не е нужно да докаже свое право на собственост върху имота. Това е необходимо на ищеца по ревандикационния иск, включващ пълно положително установяване на собствеността, непостигнато в случая. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.