Решение № 6708 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет срещу Решение 7715 от 06.03.2025г., постановено по дело 12767/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което по жалба на А. Т. Ф. е отменено Решение 11803/12.11.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване на дадените от първоинстанционния съд указания. В отхвърлителната му част досежно предоставянето статут на бежанец, решението е влязло в законна сила като необжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу спорното решение на председателя на ДАБ. Ответникът А. Т. Ф., оспорва нейната основателност в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение 11803 / 12. 11. 2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ отказал да предостави на А. Т. Ф. статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени спорното административно решение в обжалваната част, първоинстанционният съд приел, че неправилно е отказан хуманитарен статут на търсещия международна закрила. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като по отношение на лицето не се установяват основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е заключил, че по приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, решението на административния орган е незаконосъобразно, тъй като в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ не са били преценени всички относими факти, свързани с държавата на произход на кандидата. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, но неправилно е интепретирал събраните по делото писмени доказателства като е формирал необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Обратно на възприетото от АССГ, не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства А. Т. Ф. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. За последното свидетелстват представената справка вх. МД-02-60 от 29.01.2025г., също и приетите като доказателства в касационното производство справка вх. МД-02-160/14.03.2025г., справка с вх. МД-02-194/03.04.2025г. и справка вх. МД-02-262/19.05.2025г., изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС. Административният орган подробно е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответстие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За кандидата липсват предпоставки за предоставянето на статут по чл. 9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, доколкото търсещият закрила не се позовава на причини от хуманитарен характер. С оглед изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за незаконосъобразно в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата на лицето срещу административния акт в същата част. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,