Решение № 12065 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2010 г.

Решение № 12065 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Руско Атанасов Новаков от гр. Варна, срещу решение № 614 от 19.03.2010 г. по адм. дело № 2466/2009 г. на Административния съд - гр. Варна. В жалбата се твърди за незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - община Варна не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Руско Новаков срещу акт № 3047/11.08.2009 г. издаден от Дирекция "Осигуряване и опазване на обществения ред" при община Варна, с който е била наложена принудителна административна мярка преместване на личния автомобил на Новаков. Съображенията за това са били, че оспорения акт е бил издаден от надлежен орган, в писмена форма, при съобразяване с разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и чл. 167 ЗДП. Съдът е посочил, че жалбоподателят е паркирал автомобила си на улица, в района на действие на пътен знак "В 27", който въвеждал забрана за това. В мотивите си административният съд е изложил подробно съображения за допуснатото от водача на МПС нарушение с оглед конкретната пътна обстановка и поставените пътни знаци на улицата на която е било извършено нарушението. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административно-правен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. Фактическите обстоятелства, отразени в оспорения акт за принудителна административна мярка не са опровергани от жалбоподателя. Негово е било задължението да установи обстоятелствата, на които основава своите възражения. Това разпределение на доказателствената тежест следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, която се прилага по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. След като както въз основа на събраните писмени доказателства, така и от обясненията на разпитаните по делото свидетели жалбоподателят не е успял да обори констатациите направени в оспорения акт за административна принуда, напълно е обоснован извода на първоинстанционния съд, че този акт е законосъобразен. Производството по прилагане на принудителни административни мерки и производството по налагане на административни наказания са две различни, самостоятелни и независими едно от друго средства за административна интервенция в случаите на допуснати административни нарушения. Административнонаказателното производство започва със съставяне на акт за установяване на извършено административно нарушение и приключва с издаването на наказателно постановление, което от своя страна подлежи на обжалване пред районен съд. Цялата процедура е регламентирана в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В същия този закон (чл. 22 и чл. 23 ) е посочена обща характеристика на принудителните административни мерки, които се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а конкретните случаи, в които могат да се приложат ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат, начинът на приложението и редът за обжалването им са уредени в съответните закони и други нормативни актове. В конкретния случай ПАМ е била наложена с оглед разпоредбите на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 167 ЗДП, като административния акт е бил издаден от компетентен орган - в изпълнение на заповед № 137/2008 г. на кмета на община Варна. Ето защо, твърдението за на нищожност на този акт е неоснователно. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като извърши служебна проверка на законосъобразността на обжалваното решение на основание чл. 168, ал. 1 АПК не констатира първоинстанционният съд да е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото не страда от порока необоснованост. Решението следва да бъде оставено в сила изцяло, вкл. и в частта му, в която първоинстанционният съд, като последица от изхода на делото е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника сумата 150 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,