Решение № 14766 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2010 г.

Решение № 14766 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на министъра на отбраната е подадена чрез упълномощен юрисконсулт Николова против решение № 7778 от 10.06.2010 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 15370/2009 г. Втората касационна жалба срещу горепосоченото решение е подадена от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", гр. София, чрез упълномощен юрисконсулт Маринова. С двете касационни жалби се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите наемателят ползва процесния имот без правно основание, защото тръжната процедура е проведена и наемният договор е сключен от некомпетентен орган. Двамата касатори твърдят, че решението е постановено в нарушение на чл. 13, ал. 4 от ППЗДС, при противоречие между диспозитив и осъдителна част и оспорват изводите на съда относно претендираната нищожност. Молят петчленния съдебен състав да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - "Балданс" ЕООД, гр. Враца оспорва двете касационни жалби с писмени отговори, в които развива подробни съображения за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира заплащане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на двете касационни жалби, защото съдът правилно е приел, че договорът сключен при липсата на представителна власт не е нищожен, а унищожаем, т. е. правните действия извършени от лица без представителна власт могат да бъдат потвърдени от представлявания и е налице висяща недействителност до момента на потвърждаването на действията от лицето, от чието име е бил сключен договора. Съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 42 от ЗЗД. Издадените заповеди по проведения търг не са били прогласени за нищожни по съответния ред. В касационните жалби се прави възражение и за недействителност на договора за наем, която следва да се установи чрез иск по съдебен ред - нещо което до сега не е било направено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 7778 от 10.06.2010 г. е отменена заповед № ЗС - 305/18.11.2009 г. на министъра на отбраната за изземване по административен ред на обособена част от имот - публична държавна собственост, представляващ ресторант с лятна градина и складови помещения, с адм. адрес гр. Враца, ул. "Трайко Китанчев" № 9, военен клуб - Враца от "Балданс" ЕООД, гр. Враца. За да достигне до този резултат Върховният административен съд, трето отделение, е приел, че в случая не са налице предпоставките за изземване, предвидени от законодателя в чл. 80а, ал. 1 от ЗДС. Тричленният съдебен състав е обсъдил аргументите на издателя на процесната заповед за нищожност на сключения наемен договор и е преценил, че е налице договор, сключен при липса на представителна власт, който впоследствие е валидиран. От тук е изведен верен и обоснован извод, че спорният имот се ползва на правно основание, поради което липсват условията, регламентирани от законодателя за изземване на имота по реда на ЗДС. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е констатирал, че наемателят ползва имота на основание на договор за наем № 346/11.05.2007 г., сключен между него и Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация", подписан от началник отдел "Запад" на тази изпълнителна агенция, както и че горепосоченият началник е извършил действията по провеждане на търг за отдаване под наем на процесния имот и е подписал договора за наем по силата на заповед за упълномощаване № 75 от 21.02.2007 г. на директора на горепосочената агенция. Наемният договор е анексиран неколкократно и към момента на издаване на оспорената заповед срокът му на действие не е изтекъл. По силата на чл. 80а ал. 1 от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че наемният договор не е преустановил действието си, не е прекратен или развален по надлежния ред, а и претендираната от касаторите недействителност не е прогласена от съда. В двете касационни жалби е развита тезата за нищожност на наемния договор, като сключен в противоречие със закона - ЗЗД, поради което той не можел да породи съответните права и задължения за страните му и не можел да бъде валидиран. Петчленният съдебен състав не споделя това становище, защото отдаването под наем на имоти - публична държавна собственост се извършва по реда на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗДС, по процедура, регламентирана в чл. 13 от ППЗДС. Лицата, които разполагат с правомощия да отдават под наем имоти - държавна собственост са изброени в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ППЗДС - министър, ръководител на друго ведомство или областен управител и липсва законова делегация, чрез която посочената компетентност да се предоставя на други лица. Това означава, че в случая оправомощеният от закона орган да проведе посочените процедури е изпълнителният директор на изпълнителната агенция. Отдаването под наем на имоти държавна собственост представлява сложен фактически състав, включващ административен акт и сключен въз основа на него граждански договор. В настоящата хипотеза няма съдебно установяване на този факт, но ако се приеме, че договорът е подписан от лице без представителна власт, то с Анекс от 30.07.2008г към процесния договор, той впоследствие е потвърден от самия изпълнителен директор на агенцията - компетентният представител на наемодателя. Горепосоченият анекс не е оспорен от касаторите при приемането му като писмено доказателство, поради което първоинстанционният съд законосъобразно се е позовал на него и е изградил верни заключения въз основа на този анекс. Съдът подробно е обсъдил възражението, че основание за сключването на наемния договор е наличието на валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен за това административен орган и точно е преценил, че в конкретния случай, по аргумент от чл. 42 от ЗЗД сключеният при липса на представителна власт договор не е нищожен, а унищожаем. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от гледна точка на облигационното право правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, защото могат да бъдат потвърдени от представлявания, поради което е налице висяща недействителност до потвърждаване на действията от лицето, от чието име е сключен договора. С оглед визирания по-горе Анекс от 30.7.2008 г., следва да се приеме, че е налице изрично волеизявление за валидизиране на гражданския договор, от което следва, че ползването на имота се осъществява на годно правно основание. От съществено значение е и обстоятелството, че в договорното правоотношение наемодателят е неизправната страна и е недопустимо той да се позовава на собственото си неправомерно поведение и да черпи права от него за да издаде оспорената заповед. От гледна точка на административното право следва да се има предвид, че заповедта за откриване на тръжната процедура № 54/6.03.2007 г., както и заповедта за обявяване на спечелилия търга № 83/11.04.2007 г. са влезли в сила и са стабилни административни актове. Изпълнителният директор на агенцията не е оттеглил горепосочените заповеди по реда на чл. 91 от АПК, същите не са отменени от горестоящия административен орган - от министъра на отбраната по реда на чл. 97 от АПК и по отношение на тези заповеди не е възобновено производство по чл. 99 и сл. от АПК. Следователно касаторите са разполагали с множество възможности да отменят заповедите или да поискат обявяване на тяхната нищожност, но вместо това изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация" с изрично волеизявление е валидирал административното правоотношение, като е подписал лично анекса към договора от 30.07.2008 г. Необосновано е становището на касационните жалбоподатели, че съдът в настоящото производство следва да обяви нищожността на предходните заповеди, защото те не са предмет на този процес. В административното производство се преценява законосъобразността на пряко обжалвания административен акт и не следва да се допуска косвена проверка за валидността на други административни актове. Ето защо исканото от касаторите осъществяване на "инцидентен съдебен контрол като преюдициален въпрос" не може да се уважи. По отношение твърдението на касационния жалбоподател - ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" за наличие на противоречие между диспозитив и осъдителна част на съдебното решение, решаващият съдебен състав счита, че то не е налице, доколкото тричленният съдебен състав не се е произнесъл с осъдителен диспозитив относно разноските по делото. В случая се констатира несъответствие между диспозитива и обстоятелствената част от решението, в която първоинстанционният съд погрешно е вписал на стр. 1, абзац 4, че жалбата е неоснователна. Касае се за техническа грешка при изписването, която не се отразява на правилността и законосъобразността на съдебното решение. По изложените съображения петчленният съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от твърдяните в касационните жалби пороци - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Относно претенцията на ответника за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции, настоящият съдебен състав счита следното: В касационното производство не са представени доказателства за реално направени разноски, поради което това искане се оставя без уважение. Ако ответното дружество е направило разноски при първоинстанционното разглеждане на делото, те следва да се претендират от тричленния съдебен състав. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия