Решение № 971 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2374/2008 г.

Решение № 971 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2374/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). П. С. Д. е подала молба за отмяна на влязло в сила решение № 243 от 8.08.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Софийски градски съд, което е влязло в сила на датата когато е произнесено при условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като сочат като ново обстоятелство, постановеното окончателно решение № 1088/07 от 21.02.2008 г. по предявеният от ответницата И иск за присъждане на обезщетение в размер на 16 972 лв. представляващи равностойността на 8 270 щ. д., които са получени без основание . Допълнително излага съображения касаещи правилността на атакуваното решение. Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане . Ответника П. Я. А. е взел становище по молбата и намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата за отмяна е допустима защото е подадена на 13.05.2008 г. с вх. № 2* от надлежна страна, срещу влязло в сила съдебно решение на 8.08.2007 г., което е неблагоприятно за нея, в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, т. е. от момента в който на молителката е станало известно новото обстоятелство- влизането на решението на ВКС в сила. Молбата за отмяна е неоснователна, поради следното: С атакуваното решение е отхвърлен предявеният иск от П. С. Д. против П. Я. А. за присъждане на вреди от неизпълнение на договорно задължение, предявен на правно основание чл. 79, ал. 2, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД защото е намерено, че не е установено по несъмнен и безпротиворечив начин, че между страните е налице заем за послужване, а не възмездно облигационно правоотношение. Приел е че след като не е установено правоотношение по чл. 249 ЗЗД, то за ответника не е съществувало и задължението за връщане на ползвания имот при поискване . Това е обусловило и крайния извод, че не е установено договорно неизпълнение от което да са произлезли вреди по смисъла на чл. 82 ЗЗД. Като ново обстоятелство, документирано с ново писмено доказателство е представено решение по спор, които е протекъл между молителката П. С. Д. и И. П. А., която е дъщеря на ответника по делото по което е постановено атакуваното решение. Действително в мотивите към това решение като аргумент за липсата на договореност за продажба на имота е правоотношението между страните по настоящето дело са определени като заем за послужване . Съгласно чл. 236, ал. 1 ГПК е посочено какви елементи съдържа решението, към което съгласно ал. 2 на същия текст се излагат мотиви . Самите мотиви и то към решение, което се отнася до различни страни не представляват ново обстоятелство или ново доказателство, тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва само същинското решение, което се определя с диспозитива. Липсата на задължителност на мотивите не може да ангажира съда, който разглежда настоящето дело да приеме, че е налице нов факт, който би променил изводите по атакуваното дело. Не е налице твърдяното от молителката ново обстоятелство, поради което молбата се явява неоснователна. Молбата макар и допустима е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.