Решение № 10005 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Р., чрез процесуалния му представител, против решение 11366 от 02.04.2025 г., постановено по адм.д. 8464/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество. В съдебно заседание претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Ц. Р. против заповед 8121К-11707/08.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради съкращаване на длъжността е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността началник сектор Логистика към отдел Пътна полиция при СДВР, считано от 15.08.2024 г.. С решение 11366 от 02.04.2025 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на С. Ц. Р.. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в съответствие с материалноправните норми на чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл. Заповедта е възприета и като съответна на целта на закона. От фактическа страна съдът е констатирал, че до прекратяване на служебното му правоотношение оспорващият е заемал длъжността началник сектор Логистика към отдел Пътна полиция при СДВР, на която длъжност е преназначен със заповед 8121к-4934/10.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи, считано от 13.06.2022 г. Със заповед 8121к-11191/22.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден нов щат и нова структура на отдел Пътна полиция, съгласно докладна записка 513р-67636/02.07.2024 г.. Според нея отдел Пътна полиция с 543 щатни бройки е закрит и е създаден отново с 546 щатни бройки, като 05 сектор Информация, анализ, секретариат и АИС с 27 щатни бройки и 06 сектор Логистика с 14 щатни бройки са премахнати и е създаден сектор 05 Административен с 44 щатни бройки. От приложеното щатно разписание, в сила от 09.05.2023 г. на дирекция СДВР и поименно щатно разписание на СДВР към 31.10.2024 г. също се установява, че 06 сектор Логистика в отдел Пътна полиция и длъжността на жалбоподателя началник сектор Логистика при отдел Пътна полиция не съществува. На мястото на двата сектора 05 и 06 е създаден нов сектор 05 Административен. От приложените длъжностни характеристики за длъжността началник сектор 06 Логистика рег. 513р-53465 от 30.06.2020 г., заемана от жалбоподателя и за длъжността началник сектор 05 Административен в отдел Пътна полиция в СДВР с рег. 513р-82651 от 14.08.2024 г. съдът е установил, че те съществено се различават по основаната си цел и области на дейност, за които се осъществява ръководство и контрол, както и по преките задължения. Въз основа на това, е възприет изводът, че в случая длъжността, заемана от С. Ц. Р., не е запазена нито като наименование в новоутвърденото длъжностно разписание в отдел при СДВР, нито като брой. Поради това възприето е от правна страна, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки, които съдебната практика по прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл установява като необходими, за да се приеме, че действително е извършено съкращаване на длъжността, а именно: длъжността да отпада като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задачите и задълженията й, или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност и да е налице премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и процесуалния закон и е обосновано. Настоящата инстанция намира, че при изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил оплакването за липса на мотиви на заповед 8121К-11707/08.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи. В акта е посочено правното основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както и е отбелязано словом основанието поради съкращаване на длъжността, което съдържа в себе си и фактическото основание за издаването му. Както константно е приел в практиката си Върховния административен съд, основанията на чл. 106, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебни правоотношения съдържат в себе си и фактическото основание за това. Изключение от този принцип представлява единствено разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от закона, която е бланкетна и следва при позоваването на нея административният орган да посочи в какво се изразява обективната невъзможност за изпълнение на служебните правоотношения. Всички останали хипотези съдържат в себе си необходимите според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването на акта, което по същество са и неговите мотиви. Поради това правилно е, че, като условие за законосъобразност на заповедта, органът по назначаване няма задължение да излага други мотиви, свързани с правомощието му да извършва реорганизация на управляваната от него административната структура, което е предоставено на неговата оперативната самостоятелност. Ето защо и отсъствието на допълнителни мотиви не води до извод за незаконосъобразност на издадения акт. Правилно и в съответствие с Тълкувателно решение 16 от 13.03.1975 г. на ОСГК на ВС, АССГ е приел за законосъобразно при издаването на индивидуалния административен акт органът да възприеме и да се позове на мотивите в предходно издадени актове, представляващи част от същата процедура. Правилно и пълно са изследвани събраните по делото доказателства, сред които и докладна записка рег. 513р-67636/02.07.2024г.. Предложената промяна е мотивирана, като е изложено, че с оглед изпълнение на основните задачи на отдел Пътна полиция в съответствие със ЗМВР и ЗДвП, както и в следствие на извършени анализи за пътната мрежа на територията на Столична община, непрекъснато увеличаващия се брой на регистрираните пътни превозни средства, необходимостта от увеличаване на извършването на проверки на водачи на МПС, пътници и пешеходци, повишаване ефективността в административното обслужване на гражданите и ефективното използване на всички налични технически средства, с цел намаляване на пътнотранспортния травматизъм. Контрол по отношение на тези мотиви съдът не е овластен да извърши по чл. 169 АПК. Освен мотивиран коментираният доклад е бил и надлежно одобрен от министъра на вътрешните работи със заповед 8121К-11191/22.07.2024 г.. Последното обстоятелство е безспорно доказано по делото и е невярно твърдението на касатора, че щатното изменение не е било докладвано, резолирано и одобрено от министъра на вътрешните работи, след като министърът е издал нарочна заповед (неоспорена пред първата инстанция) за одобряване на промените именно предложени с коментираната докладна записка. Ето защо и правилно е прието, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) е спазена. От своя страна, като се е позовал на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и е посочил за основание за прекратяване на правоотношението съкращаване на длъжността, считано от 15.08.2024 г. административният орган е издал мотивиран акт. Касаторът настоява, че първоинстанционното решение е необосновано поради липса на произнасяне по твърдението му за неистинност и антидатиране на приложената по делото заповед 8121 К-528/24.02.2015 г. в нейното изменение със заповед 8121К-3993/28.04.2023 г., поради обстоятелството, че са представени два различни нейни варианта. Настоящата касационна инстанция счита това оплакване за неоснователно, тъй като от една страна, измененията на щата на СДВР от 2023 г. са ирелевантни за процесния спор, доколкото служебното правоотношение на касатора е било прекратено въз основа изменение на щата през 2024 г. Ответникът е представил и по делото са приети неоспорени, релевантните към 08.08.2024 г. актове за изменение на щатното разписание на отдел Пътна полиция - докладна записка рег. 513р-67636 от 02.07.2024 г., заповед 8121К-11191/22.07.2024 г., поименно щатно разписание в сила в сила към 08.08.2024. и поименно щатно разписание на СДВР към 31.10.2024 г., От друга страна, видно от заповед 8121К-3993 от 28.04.2023 г. (под 111 от приложените по делото доказателства по опис), с нея е бил изменен щатния състав на отдел Охранителна полиция при СДВР, а не на отдел Пътна полиция, в който касаторът е бил назначен през 2022 г.. Ето защо липсата на произнасяне по този въпрос не води до необоснованост на първоинстанционното решение. Касационната инстанция намира за правилен извода, че в конкретния случай действително е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателя по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, извършено при спазване на административно-производствените и материалноправни норми и съответно на целта на закона. При правилна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност е установено безспорно, че със заповед 8121к-11191/22.07.2024 г., въз основа на докладна записка 513р-67636/02.07.2024 г., министърът на вътрешните работи е утвърдил нов щат и нова структура на отдел Пътна полиция при СДВР. Отдел Пътна полиция с 543 щатни бройки е закрит и е създаден отново с 546 щатни бройки, като 05 сектор Информация, анализ, секретариат и АИС с 27 щатни бройки и 06 сектор Логистика с 14 щатни бройки са премахнати и е създаден сектор 05 Административен с 44 щатни бройки. При сравнение между щатното разписание на дирекция СДВР в сила от 09.05.2023 г. и поименно щатно разписание на СДВР към 31.10.2024 г., също се установява, че 06 сектор Логистика в отдел Пътна полиция не съществува. На мястото на двата сектора 05 и 06 е създаден нов сектор 05 Административен. Съпоставката на двете длъжностни характеристики - за длъжността началник сектор 06 Логистика и за длъжността началник сектор 05 Административен сочи съществени различия по основаната цел и области на дейност, за които се осъществява ръководство и контрол, както и по преките задължения. Ето защо и правилно е счетено, че длъжността на жалбоподателя не е запазена с извършената промяна при създаването на новия сектор 05. Неоснователно касаторът възразява, че първоинстанционният съд е дължал допълнително произнасяне по възражението му, че с докладна записка рег. 513р-67636 от 02.07.2024 г. е следвало изрично да бъде предложено съкращаването на длъжността началник сектор Логистика. Съдът мотивирано и при съобразяване на релевантните доказателства е приел за доказано, че е предложен за закриване и е закрит целият отдел Пътна полиция, а това означава на всички длъжности в него. Поради това и длъжността началник сектор Логистика не е продължила да съществува отделно от целия отдел Пътна полиция при СДВР. Не е налице нарушение по чл. 169 от АПК от страна на АССГ. Съдът е провел дължимия контрол по смисъла на цитираната разпоредба - изследвал е въпросите дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Извън това, както бе споменато по-горе, съдът няма правомощие да контролира административния орган при упражняване на дискреционната му власт. След като е спазена императивната норма на чл. 14, ал. 1 от НПКДА доклад е налице, същият е надлежно одобрен с нарочна заповед, и това е послужило законосъобразно като основание за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на касатора, то заповедта е издадена и в съответствие с чл. 6, ал. 1 от АПК. Правилно в обжалваното решение е прието, че пред министъра на вътрешните работи в настоящия случай не стои задължението да преназначи служителя на друга длъжност в същата администрация, като приложи чл. 82, ал. 1 ЗДСл.