Решение № 8597 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10406/2021 г.

Решение № 8597 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10406/2021 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, подадена чрез пълномощника юрк. Т. Караславов, против Решение № 250/13.08.2021 г., постановено по адм. дело № 763/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което по жалба на "Елисе" ООД е отменено Решение с рег. № 32-229625/07.08.2020 г. към МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018 г., издадено от Директора на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници" (с правоприемник ТД Митница Варна). В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен решаващия извод на съда, според който административният орган не е обосновал съмненията си относно декларираната от дружеството договорна стойност на процесните стоки в съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Аргументира приложимост на метода на договорната стойност на сходни стоки, регламентиран в чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013. Излага съображения за неотносимост към предмета на спора на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като твърди, че не е извършено плащане по процесния внос. Позовава се на Решение от 16.06.2016 г. по дело С 291/15 на СЕС и практика на първоинстанционни съдилища по сходни спорове. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго – по съществото на правния спор, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – "Елисе" ООД, чрез пълномощника адв. М. Айдарова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Хасково е било Решение с рег. № 32-229625/07.08.2020 г. към МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018 г., издадено от Директора на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници" (правоприемник ТД Митница Варна), издадено на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), вр. чл. 140 и 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от МКС, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК. С Решението административният орган е отказал да приеме митническата стойност на декларираната стока № 1, описана в кл. № 31 като "полиестерни одеяла – 16 550 бр.; опаковъчни торби към тях – 12 000 бр. ", код по ТАРИК 6301409099; определил е нова митническа стойност в размер на 67 855 (16 550 бр. х 4, 10 лв.) и е определил дължими суми за досъбиране – 5 683, 15 лв. мито и 10 608, 55 лв. ДДС. В хода на административното производство е установено, че на 10.01.2018 г. "Елисе" ООД е декларирало стоката за режим "допускане за свободно обращение" с произход Китай при обща фактурна стойност, посочена в МД, 12 412, 50 USD или митническа стойност за 1 бр. – 1, 24 лв., или 1, 44/кг. нето. Към митническата декларация е приложена фактура № ВА2017К032А/24.11.2017 г., фактура за услуги № 5609314315/03.01.2018 и № 473/04.01.2018, банков SWIFT. При повторна проверка поради възникнали съмнения у митническите органи, с писмо от 11.02.2020 г. от дружеството са изискани допълнително документи, каквито не са предоставени в срок, а впоследствие с писмо от 16.03.2020 година. Тъй като съмненията не са отпаднали, е определена нова митническа стойност на стоката в размер на 4, 10 лв. за брой. При определянето й в решението е посочено, че митническата стойност на вноса не може да бъде определена по реда на чл. 70 Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като в митническата информационна система е установено, че за стоки от процесния вид са декларирани по-високи стойности, които се различават от процесната съществено. Изложени са съображения, че методът, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква "а", също не може да бъде приложен, тъй като за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности на идентични стоки. Поради това органът е прибегнал до реда, предвиден в чл. 74, пар. 2, буква "б", като за определяне на новата митническа стойност на стоката е използвана стойността по друга МД. До дружеството е изпратено съобщение от 15.05.2020 г. по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент 952/2013, като същото е уведомено за мотивите, на които ще се основава административният акт. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда. В отговор на поставените му задачи, вещото лице е посочило, че плащането на внесената стока е извършено на 29.11.2017 г.; налице е осчетоводяване както на доставката – стоката е заприходена, така и на плащането; цената на вноса и на допълнителните разходи сумарно се равняват на декларираната от дружеството митническа стойност. Според експерта представените справки от митническите органи не съдържат данни за стоки на същото търговско равнище, продадени с цел износ с местоназначение територията на ЕС; липсва информация за репутацията и търговската марка; не може да се установи и дали при промяната на митническата стойност органът е извършвал корекции, каквито са законовите изисквания. Посочено е и че извадката не съдържа данни след датата на процесния внос, поради което не може да бъде установено дали е обхванат целия внос на сходни стоки. Посочено е още, че липсва анализ на единичните цени на внос на сходни стоки, поради което не може да се направи извод дали приетата цена 4, 10 лв. /брой отговаря на изискването на чл. 141, пар. 3 от Регламент 2015/2447. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е приел, че процесният административен акт изхожда от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила при издаването му. За да отмени решението, съдът е изложил мотиви, че актът е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и противоречи на относимите материалноправни разпоредби. Макар основателните съмнения на органа да са доказани, това не обосновава приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност, като не са изложени мотиви защо не намира приложение редът, определен в чл. 74, пар. 2, б. "а" от Регламент 952/2013. Също така според съда е допуснато нарушение и на чл. 140 вр. с чл. 141 от Регламент 2447/2015 във вр. с чл. 74, пар. 2, б. "б" от МК, тъй като не е извършен анализ, който да обоснове сходство на процесния внос и този според използваната декларация за увеличение на митническата стойност. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Спорният пред настоящата касационна инстанция въпрос се свежда до това дали административният орган е спазил процедурата по чл. 141 Регламент 2447/2015 при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, § 2, б. "б" от МКС съобразно договорната стойност на сходни стоки. На първо място, правилно е съобразено, от страна на административния съд, че установяването на по-високи стойности при извършен анализ на наличната информация, съдържаща се в митническата информационна система и базата данни на Евростат могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. В оспорения индивидуален административен акт не се съдържат констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени заключенията за различна от декларираната от дружеството митническа стойност на стоките, които да обосноват неприложимост на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, както правилно е съобразено и от решаващия състав на първоинстанционния съд. Също така, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. В конкретния случай обаче не става ясно в действителност защо не може да бъде приложен редът, регламентиран в чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013. В акта единствено се сочи, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности на идентични стоки, което е крайно недостатъчно, за да обоснове приложимост на следващия предвиден метод съгласно чл. 74, § 2, б. "б" Регламент (ЕС) № 952/2013. На практика изложените мотиви биха били относими към всеки процесен внос и всяка митническа декларация при евентуално извършване на съпоставителен анализ. На следващо място, противно на въведените с касационната жалба оплаквания, на практика митническите органи не са извършили дължимия по чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Не е обосновано сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност, като не става ясно защо административният орган приема, че се касае за внос на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, тъй като в решението не е извършен сравнителен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, търговската марка и качеството на стоките, което би могло да обоснове приложението на метода по чл. 74, § 2, б. "б". Освен това, в изпълнение на изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 1, § 2, т. 14 от същия, вр. чл. 74, § 2, буква "б" от МКС, качеството на стоките, ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство и в качеството, отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не е доказано, като дори не е изследвано от митническите органи. Не става ясно и дали са правени корекции, които се извършват при необходимост в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Не могат да бъдат споделени възраженията относно извършено плащане по процесния внос, тъй като по делото се съдържат нареждане за валутен превод от 29.11.2017 г., данните от което напълно кореспондират с тези за SWIFT банков трансфер. В потвърждение на осъщественото банково плащане е и заключението на вещото лице, което впрочем не е оспорено от касатора. Цитираното Решение от 16.06.2016 г. по дело С 291/15 на СЕС, на което се позовава касаторът, не променя изводите за липса на основание да бъде определена нова митническа стойност на процесния внос по реда на чл. 74, § 2, б. "б". Решението се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения за неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В настоящото производство на тълкуване подлежи чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при прилагане на вторичния метод за определяне на митническа стойност, поради което мотивите на постановеното от СЕС решение са неотносими към настоящия правен спор. Не е налице противоречива практика, напротив – трайно е разбирането, залегнало в актовете на ВАС, относно определянето на митническата стойност на основание чл. 74, § 2, б. "б" от МКС съобразно договорната стойност на сходни стоки, като цитираната практика на първоинстанционни съдилища няма задължителен характер. Искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. В КЖ се съдържа такова искане, което обаче е неконкретизирано. Касаторът не е уточнил в какво се изразява противоречието между националното законодателство и това на ЕС, не е формулирал ясни въпроси, които да бъдат поставени пред СЕС. Такава конкретизация не е направена и впоследствие, до момента на приключване на устните прения. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и за спиране на производството по адм. д. № 10406/21 г. по описа на ВАС - Осмо отделение, до постановяване решение на СЕС, е неоснователно. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, на ответника по касация се следват разноски в размер на 1 400, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото материалният интерес по делото е в размер на 16 291, 70 лв., като съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението се равнява на 1 018, 75 лв. Настоящият състав счита, че претендираното възнаграждение не се явява прекомерно, като не надвишава съществено предвиденият минимум и кореспондира с правната и фактическа сложност на спора и реализирания обем на правна защита. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, Върховният административен съд