Решение № 4552 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1181/2016 г.

Решение № 4552 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1181/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 229 от 30.11.2015 г., постановено по адм. д. № 38 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. З. в частта, с която е осъдена за заплати на М. М. Е. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с условията в затвора гр. С. Загора, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 1000 лв. Твърди че, решението е неправилно както относно основанието за заплащане на обезщетението, така и относно неговия размер. Сочат се касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, като алтернативно се изразява и становище за намаление на присъденото обезщетение. Ответникът - М. М. Е. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли съдът да го остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. З. е осъдил ГД"ИН" да заплати на М. М. Е. сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. С. Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия /на минимална свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и условия за поддържане на личната хигиена/ при престоя в Затвора - гр. С. Загора при изпълнение на наложеното му наказание "лишаване от свобода" за периода 23.07.2013 год. - 05.08.2014 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.02.2015 г. до окончателното изплащане. За да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в посочения размер, съдът е приложил стандартите за спазване на чл. 3 ЕКПЧ, установени и прилагани трайно от ЕСПЧ по този вид дела, като например кумулативен ефект на всички неблагоприятни условия, при които е пребивавал затворникът, както и всички последици от тях, приложил е и установения от ЕСПЧ стандарт на доказване, приложим в условията на чл. 3 ЕКПЧ - "извън всякакво разумно съмнение", съгласно който доказателствата за подобно отношение може да произтича и от серия от улики и необорени презумпции, достатъчно тежки, точни и сходни. Приложил е и презумпция за понесени неимуществени вреди от обстоятелството, че чл. 3 ЕКПЧ е нарушен - обстоятелство, което е трайно установена практика на ЕСПЧ. Според съда липсата на достатъчно жилищна площ, липсата на възможност за удовлетворяване на естествените нужди и постоянен достъп до течаща вода, неосигуряването на необходимия минимум хигиенни условия от страна на администрацията в Затвора Ч гр. С. Загора и по време на престоя на ищеца, се явяват в случая неоправдана рестрикция спрямо изтърпяващото наказание лице. Според съда кумулативното въздействие на описаните негативни фактори, с които са свързани битовите условия в затвора в гр. С. Загора надхвърля минималния праг на строгост, предвиден в чл. 3 от ЕКПЧОС и се е отразило негативно на личността на ищеца.. Въпросните ограничения не се явяват неизбежни във връзка с изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", а и такива доводи нито се навеждат, нито се доказват от ответника. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. При решаване на делото съдът се е съобразил изцяло с трайната практика на ЕСПЧ по този вид дела, вкл. и като е приложил стандартите на ЕСПЧ и изискванията да се извърши преценка за спазване на чл. 3 ЕКПЧ, а не на първо място действията и бездействията на администрацията на затвора да се преценяват с оглед тяхната законосъборазност според националния закон. Този подход на съда е изцяло в съответствие с практиката на ЕСПЧ по дългата поредица дела за условията в българските места за лишаване от свобода, приключили с в пилотното дело Нешков и др. с/у България, в което са дадени генерални мерки за справяне с проблемите на лицата, лишени от свобода в лоши уславия. Следва да се отбележи, че административният съд е постановил решението си изцяло с изискванията, залегнали и в изменените разпоредби на ЗИНЗС, които са в изпълнение на пилотното решение по делото Нешков и др. срещу България. Ето защо като е приел, че искът е доказан по основание АС - С. З. е постановил изцяло правилно решение. Що се отнася до размера на присъденото обезщетение административният съд е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, но е взел предвид именно кумулативния ефект на въздействие на условията в затвора техните последици върху физическото, психическото състояние на лишения от свобода - подход, установени в делото Kudla v. Poland. Взел е предвид продължителността на пребиваване при посочените условия - период от около 1 г., съобразил се е и с размера на обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по българските дела. С оглед изложеното, въпросът за основателността на исковата претенция, в хипотезата на постоянна практика на ЕСПЧ, която приема за нарушение на чл. 3 ЕКПЧ дори само липсата на санитарен възел в спалното помещение, а понасянето на неимуществени вреди от това - за доказано, следва да се счита за решен. Съдът е приложил пряко изискванията на ЕКПЧ, което сочи на правилност на решението по основание и размер. С оглед на изложеното решението на АС - Стара Загора следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд