Решение № 525 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2017 г.

Решение № 525 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Чепанов от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Минчев, срещу Решение № 237 от 12.07.2017 г., постановено по адм. дело № 784/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Изложени са съображения, че същото е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна – Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител по делото взема подробно становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по исковата молба на М. Чепанов против Община Велико Търново, с която е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отказ на длъжностни лица на общинската администрация въз да изпълнят последиците от проведения и спечелен от него търг за отстъпване право на строеж, основавайки се на документи с невярно съдържание. Съдът е дал възможност на страните да ангажират доказателства, като след събирането на посочените такива е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на която е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил, като неоснователни предявените искове, като е приел, че не са налице доказателства за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка от оттеглен административен акт, съответно от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на административния съд, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищеца, касационен жалбоподател в настоящето производство, не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план. Според чл. 37, ал. 7 от същия закон, въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор. Установено е по делото, че с протокол на нарочно назначена комисия Чепанов е определен за спечелил проведен търг за отстъпване право на строеж за изграждане на гаражна клетка, след което е внесъл суми общо в размер на 2252, 97 лева, представляващи стойността на правото на строеж, режийни разноски и местен данък. Предявения от Чепанов иск се основава на твърдяно последващо протокола бездействие, изразяващо се в несключване на договор за финализиране на процедурата и придобиване на правото. Правилно е прието в обжалваното решение, че сключването на договор не е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съответно не е налице твърдяното дължимо се по закон фактическо действие, на неизпълнението на което се основават предявените два обективно съединени иска за имуществени и неимуществени вреди. Административното производство не е приключило с издаване на изискуемия се от закона административен акт, като предпоставка за сключване на договор за учредяване право на строеж, неиздаването на такъв не е и оспорено по установения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, прието от Общински съвет Велико Търново на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОбС, в седемдневен срок от провеждането на търга кметът на общината издава заповед с която определя спечелилия участник в търга, която заповед предпоставя заплащането на цената на придобиваното право в седемдневен срок от издаването и. Договорът по предмета на търга се подписва от кмета на общината в 7-дневен срок от представяне на документа за извършеното плащане – чл. 101, ал. 1 от същата наредба. Следователно непридобиването на исканото от ищеца право не произтича от незаконосъобразни фактически действия, на каквито се основават предявените искове. То е следствие от правни такива - издаване на административен акт и сключване на договор. Както бе посочено ищецът не е оспорил отказът за издаването на опосредяващия придобиване правото на собственост административен акт, нито отговорите по подавани от него искания две години след изготвяне на протокола за проведения търг от определената със заповед на кмета комисия, при твърдяното в исковата молба, че се основават но документи с невярно съдържание. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди.. По изложените съображения обжалваното решение е правилно в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди като неоснователни. Неправилно е обаче в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане Община Велико Търново за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение