Решение № 510 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 848/2012 г.

Решение № 510 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 848/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Р. П. А., чрез процесуалния й представител адв. В. Б. срещу въззивно решение от 9.04.2012 г. по гр. д. № 2553/2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-б състав. Ответникът по касационната жалба "Т. С." - Е., в писмен отговор подаден чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Т. оспорва жалбата. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивният съд не е направил пълноценен анализ на всички събрани по делото доказателства и поради това е направил необосновани изводи относно обстоятелствата свързани с уволнението на жалбоподателката, както и относно легитимното упражняване на правомощията на работодателя при налагане на дисциплинарното наказание. С определение № 989/11.09.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящ материалноправен въпрос, а именно: разполага ли с работодателска компетентност да наложи дисциплинарно наказание заместващият титуляра, който не е изрично упълномощен. Прието е, че по така поставения въпрос има противоречива съдебна практика, което е касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По обуславящия въпрос, допуснат до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, четвърто ГО приема следното: В случаите, когато е налице обективна невъзможност работодателят лично да упражни правомощията си, той може да нареди да бъде заместен. За периода на заместване заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем. Такова разрешение е дадено с решение № 346/23.07.2010 г. по гр. д. № 468/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и което настоящият състав споделя. Заместващият титуляра, който не е изрично упълномощен, разполага с работодателска компетентност да наложи дисциплинарно наказание. В случай на необходимост и по своя преценка работодателят може да делегира работодателската си правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. Такова разрешение е дадено ТР № 6/2012 г. на ОСГК. По касационната жалба ВКС, IV г. о. приема следното: Жалбоподателката работела по трудово правоотношение като юрисконсулт в служба "Обществени поръчки" към дирекция "Правна" в ответното дружество. Със заповед № 07/18.04.2011 г. на икономическия директор на дружеството, заместващ изпълнителния директор, й било наложено наказание дисциплинарно уволнение. На 19.01.2011 г. тя не изпълнила заповед на изпълнителния директор, според която е следвало да вземе участие в работата на комисия, която да провери и приеме работата на напускащ юрисконсулт. Поведението й е преценено като демонстративно, било възприето като модел на поведение, довело до безредие в трудовия процес и допълнително натоварване на други юристи. С решение от 17.10.2011 г. по гр. д. № 20630/2011 г. на Софийски районен съд, II г. о., 69 състав били уважени предявените от жалбоподателката искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. С въззивното решение то е отменено и исковете са отхвърлени. Прието е, че заповедта за уволнение е издадена от оправомощено лице, заместващо титуляра, което упражнява всички негови правомощия, без да е необходимо изрично упълномощаване за налагане на дисциплинарното наказание. Въззивният съд е счел, че жалбоподателката е извършила грубо дисциплинарно нарушение, като не е изпълнила задълженията си по чл. 126, т. 3, 7 и 9 и чл. 187, т. 3, 7 и 10 КТ. С оглед изведения отговор на поставения материалноправен въпрос, становището на въззивния съд, че заповедта за уволнение е издадена от оправомощено лице е правилно. Изпълнителният директор е ползвал отпуск по болест за периода 18.04.2011 г. - 2.05.2011 г. С изрична заповед той е наредил до завръщането му на работа да бъде заместван от икономическия директор. Следователно последният е упражнил правомерно правомощието на титуляра да наложи дисциплинарно наказание, свързано с прекратяване на трудовото правоотношение. Основателно е оплакването на жалбоподателката, че не са обсъдени всички доказателства по делото, което е довело до неправилни изводи на въззивния съд относно тежестта на извършеното нарушение, представляващо основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Дисциплинарното нарушение неправилно е преценено като демонстративно и грубо. От показанията на свид. Н. се установява, че жалбоподателката веднага след връчване на заповедта за включване в комисията е отишла в приемната на изпълнителния директор, с молба да бъде приета и изслушана, но поради прекомерната му заетост, това не е станало. Работата е трябвало да започне след обед на 19.01.2011 г. и да приключи до края на работното време, а комисията е била в непълен състав, поради служебна ангажираност на един от членовете й, което е създавало обективни затруднения. Още на следващия ден - 20.01.2011 г., жалбоподателката е участвала в друга комисия, по приемане делата на втори напускащ юрист, които също й били възложени изцяло. Не са обсъдени показанията на свид. Д., бивш директор на дирекция "Правна", според които с назначаването на жалбоподателката в служба "Обществени поръчки" се е постигнала необходимата специализация на различните направления, на нея се възлагали случаите с най-голяма трудност и благодарение на работата й дейността тръгнала в по-добра посока. Поради това не могат да се приемат като обосновани изводите на въззивния съд, че тя е била с малка натовареност преценена към датата на дисциплинарното нарушение, само дни след напускането на свид. Д. на 07.01.2011 г. Показанията на свид. А. съдържат вътрешно противоречие- според нея отказът на жалбоподателката да вземе участие в работата на комисията създал напрежение и смут, тъй като юристите знаели задачите си от предната седмица, а същевременно заповедта за участие в комисията е връчена на жалбоподателката на 19.01.2011 г. след обед за задача, която трябвало да се изпълни незабавно. Неправилни са изводите на въззивния съд за нарушения по чл. 129, т. 3 и 9 КТ и чл. 187, т. 10 КТ-няма данни жалбоподателката да не е уплътнила работното си време в този ден, да не е лоялна към работодателя и да злоупотребява с неговото доверие, както и да не е изпълнила други свои трудови задължения. С оглед на изложеното съдът намира, че наложеното й наказание за извършеното от нея нарушение е несъответно на тежестта му и поради това незаконосъобразно. Критериите по чл. 189, ал. 1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се определят от всички обективни и субективни обстоятелства при които то е извършено, което в случая не е сторено. Следва заповедта за налагането му да бъде отменена, жалбоподателката да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да й се присъди обезщетение за това, че е останала без работа поради незаконосъобразното уволнение в продължение на шест месеца в размер на 1384 лв. месечно, общо 8 304 лв. В обезщетението не следва да се включва сумата 250 лв. месечно за социални нужди, тъй като това плащане не е елемент от работната заплата. Претендирани са от жалбоподателката разноски за всички инстанции, които следва да бъдат присъдени в размер на сумата 700 лв., съобразно уважената част от исковете. По изложените съображения и въз основа на чл. 293, ал. 2 ГПК ВКС, IV г. о.