Решение № 6177 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 322/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Водоснабдяване и канализация ЕАД, с ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [жк], [адрес], представлявано от изпълнителния директор Ц. М., чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Д. Златева, срещу Решение 5812 от 05.10.2023 г., постановено по адм. дело 2170/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) УДВ -13 от 27.01.2022 г., издаден от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с който на адресата са установени публични задължения от неплатена такса В и К регулиране за 2021 г. в размер на 82 660,37 лева главница и 1 526,92 лева лихви. С решението в полза на КЕВР са присъдени разноски по делото в размер на 150,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение. Изложени са аргументи, че бездействието на КЕВР по отправеното към нея искане по реда на чл. 19 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) за преразглеждане на цените на В и К услугите, представлява неизпълнение на вменените със закона задължения за регулиране на ВиК услугите, резултатът от което е недължимост на таксата. Наред с това са наведени съображения, че размерът на главницата и лихвите на таксата е неправилно определен. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което обжалваният АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен. В хода на делото по същество изрично е посочено, че списък с разноски не се представя. Ответникът Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Й. В. В., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД срещу АУПДВ УДВ -13 от 27.01.2022 г., издаден от КЕВР, с който на адресата са установени публични задължения за неплатена такса В и К регулиране за 2021 г. в размер на 82 660,37 лева главница и 1 526,92 лева лихви, и в полза на КЕВР са присъдени разноски по делото в размер на 150,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Прието е също така, че АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон и целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Според фактическите установявания с Доклад О-дк-22/20.01.2021 г. на главния директор на Главна дирекция ВиК услуги при КЕВР до председателя на КЕВР е представена справка за дължимите такси от ВиК оператори за 2021 г., а с решение по т. 16 от протокол 281 от 02.12.2021 г. КЕВР е открила процедура за установяване на публично държавно вземане по отношение на В и К ЕАД - гр. Бургас за неплатена такса ВиК регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и Тарифата за таксите в размер на 82 660,37 лева главница и в размер на 1 526, 92 лева лихви за просрочие, като е посочено, че върху неплатената главница се дължи лихва за забава, считано от 30.11.2021 г. до датата на постъпване на сумата по банкова сметка на КЕВР. В тази връзка и след очертаване на приложимата правна рамка съдът е приел за неоснователни възраженията на Водоснабдяване и канализация ЕАД относно размера на публичните задължения, тъй като таксите са били определени от КЕВР съобразно посочената по-горе Тарифа, като са взети предвид извършените услуги и получените приходи от дружеството оператор. На следващо място за правилно определен е приет и размерът на дължимите лихви за забава. Прието е, че крайните срокове за заплащане на задълженията, определени в Тарифата, обуславят изпадането в забава от В и К оператора, без да е необходимо КЕВР да издава нарочен акт за това. Наред с това и доколкото според съда за невнесените в срок такси се дължи законната лихва за просрочие по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (чл. 4 от Тарифата), са приети за неоснователни възраженията на дружеството за недължимост на законната лихва за забава. На последно място съдът е отхвърлил и възраженията на дружеството, че непроизнасянето на КЕВР по депозираното на 23.02.2021 г. искане по реда на чл. 19 от ЗРВКУ за преразглеждане на цените на В и К услугите за 2021 г., го освобождава от задължението да внесе процесната такса. Според аргументите на съда - като страна в административни производства по реда на Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги (НРЦВКУ), в която са уредени процедури за утвърждаване и одобряване на цени (раздел I) или преразглеждането им (раздел 111), В и К операторът има право да оспори засягащите го актове, действия или бездействия на административния орган, което, обаче, не го лишава от качеството му на задължено по закон лице за заплащане на такса В и К регулиране за административното му обслужване като оператор. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. На първо място следва да бъде посочено, че в унисон с твърденията в касационната жалба - таксата по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗРВКУ е дължима само при предоставяне на услугата по В и К регулиране . По делото не е спорно, че дружеството - касатор е оператор на В и К услуги по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ, като в това си качество - същият вече е обект на регулиране от КЕВР, като процесната такса като част от бюджета на регулаторния орган - се събира за административното обслужване на регулирания оператор. Неоснователни в тази връзка са твърденията на касатора, че бездействието на КЕВР за произнасяне по искане от 23.02.2021 г. по реда на чл. 19 от ЗРВКУ за преразглеждане на цените на В и К услугите за 2021 г., го освобождава от задължението да внесе процесната такса. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, че обстоятелството, че В и К операторът като страна в административни производства по реда на НРЦВКУ има право да оспори засягащите го актове, действия или бездействия на административния орган, не го лишава от качеството му на задължено по закон лице за заплащане на такса В и К регулиране за административното му обслужване като оператор. Правилно съдът е приел, че законосъобразно е определен и размерът на установените публични вземания, а именно: главницата за таксата за 2021 г. и съответните лихви. В тази част настоящият съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, Водоснабдяване и канализация ЕАД следва да бъде осъдено да заплати КЕВР разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение