Решение № 8312 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 120/2018 г.

Решение № 8312 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 120/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ангелова против решение № 7225/30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12207/2017 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде задължен министъра на културата да отговори на нейното заявление като приложи исканите документи. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена бележки. Претендира присъждане на разноски. Ответникът главният секретар на Министерство на културата, редовно призован за съдебно заседание, не е изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 7225/30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12207/2017 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на С. Ангелова срещу уведомление изх. № 97-00-51/13.10.2017 г. на главния секретар на Министерство на културата, издадено по нейно заявление за достъп до обществена информация, по т. 1 и т 2 по нейно заявление вх. № 97-00-51/16.08.2017 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 97-00-51/16.08.2017 г. С. Ангелова е поискала от министъра на културата да й бъде предоставен достъп до обществена информация, която се съдържа в следните документи: 1. Заповед на Комитета на културата за временно вписване на Панагюрското златно съкровище в Националния исторически музей (НИМ), на база на която е изготвен акт № 857 от 10.08.1982 г. за временно приемо-предаване; 2. Заповед на Комитета на културата от 1968 г. до 1974 г. за придобиване на статут "с национално значение" на Панагюрското златно съкровище С оспореното уведомление изх. № 97-00-51/13.10.2017 г. главният секретар на Министерство на културата е отговорил: По т. 1- През 1974 г. Панагюрското златно съкровище е предадено в НИМ с акт № 857 за приемане (предаване) от 10.08.1982 г. в изпълнение на заповед № VI- 93 от 30.01.1974 г. на Людмила Живкова. По т. 2 от искането е даден отговор, че по аргумент от чл. 7а от ЗПКМ (отм.); Панагюрското златно съкровище е със статут на "национално богатство" по силата на самия закон, поради което не е необходима изрична заповед с която да му се предава статут "с национално значение". В мотивите на решението на АССГ е прието, че оспореното пред него уведомление е законосъобразно, като издадено в съответствие с разпоредбите Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от лице, което е упълномощено по реда на чл. 28 от ЗДОИ от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. Постановено е мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация. Прието е за установено, че исканата информация е обществена по своя характер и на С. Ангелова е предоставено това, с което задълженият субект разполага като са дадени подробни разяснения относно поставените въпроси и обстоятелството, че поисканите конкретни документи не са създадени от Министерство на културата. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно и обосновано фактическата обстановка. В съответствие със заявеното в оспорването, предявено от С. Ангелова административният съд е приел за разглеждане жалбата й срещу акт, издаден по нейно заявление за достъп до обществена информация. Спорът е възникнал от доводите на жалбоподателката, че оспореното от нея уведомление представлява отказ да й бъде предоставена исканата информация. При внимателен и прецизен анализ на исканата информация и съдържанието на оспореното уведомление обосновано АССГ е приел, че задълженият субект чрез надлежно оправомощено лице е отговорил изцяло на заявлението за достъп до обществена информация като е предоставил на С. Ангелова информацията, с която разполага. Настоящият касационен състав споделя изводите на решаващия съд, че различното тълкуване на материалноправни норми от отменен специален закон не обуславя наличието на отказ да бъде предоставена информация чрез достъп до документи, които обективно не са съставяни. Основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация, регламентиран от ЗДОИ са откритост, достоверност и пълнота на информацията; осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация; защита на правото на информация; защита на личните данни; гарантиране на сигурността на обществото и държавата. В този смисъл нормите на ЗДОИ са насочени към реализация а тези принципи и осигуряване на ефективност на конституционното право по чл. 41 от Конституцията на република България, а не представляват средство за събиране на писмени документи, които да бъдат използвани при разрешаване на спорове/разследвания. Всички доводи и аргументи в касационната жалба и писмените бележки са обусловени именно от становището на С. Ангелова по тълкуване на Закона за паметниците на културата и музеите и Закона за културното наследство като не отчитат спецификата на регулираните от ЗДОИ отношения. В този смисъл обжалваното съдебно решение е напълно обосновано с относимите към спора факти и приложимо право. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират нарушения на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна в настоящото производство не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,