Решение № 10730 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2020 г.

Решение № 10730 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Георгиев, чрез процесуален представител, против решение № 2326 от 2.12.2019 г. по адм. дело № 1144/2019 г. на Административен съд Варна/АС-Варна/, с което е отхвърлена жалба на Георгиев против Заповед № ЛС-01-2/8.04.2019 г. и заповед № ЛС-01-5/8.04.2019 г. на командира на военно формирование 32300-Варна. Иска се отмяна на съдебното решение като недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - командира на военно формирование 32300-Варна, не изразява становище. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че оспорените пред него заповеди са постановени при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е счел, че оспорените актове са издадени при правилно и точно приложение разпоредбите на чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ, чл. 170, ал. 1, т. 3 от с. з. и чл. 66, ал. 4 ППЗОВСРБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № ЛС-01-2/8.04.2019 г., на осн. чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, вр. чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ, е прекратен договор за военна служба с № 47/21.05.2010 г., освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса считано от 22.05.2015 г. главен старшина П. Георгиев- "Началник на склад за ВВЗ и тилово имущество" в сектор "логистика" на военно формирование 22300-Варна, като са му определени дължимите обезщетения, а със заповед № ЛС-01-5/8.04.2019 г., на осн. чл. 73, ал. 8 ППЗОВСРБ, военнослужещия е отчислен от списъчния състав. Споделят се изводите на АС-Варна, че към датата на издаване на оспорените заповеди срокът на процесния договор за военна служба с № 47/21.05.2010 г., е изтекъл при липса на отправено предложение от страните по договора по реда на чл. 66, ал. 1 от ППЗОВСРБ. При установения факт на изтекъл срок на договора за военна служба от 21.05.2010 г. правилно е заключението на съда за материална законосъобразност на заповедта за прекратяване на този договор съобразно приложимата разпоредба на чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, като и за законосъобразност на последващата заповед по чл. 73, ал. 8 ЗОВСРБ за отчисляване от списъчния състав като последица от прекратяването. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Със заповед № РД-01-161 от 15.06.2017 г. на командира на военно формирование 32300-Варна, касатора е възстановен на длъжност считано от 23.05.2017 г. съобразно задължението на органа по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ предвид влязлото в сила на 23.05.2017 г. решение на АС-Варна по а. д. № 640/2015 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ЛС-01-12/18.10.2013 г. за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба. Изтичането на срока на договора за военна служба по време на висящо съдебно производство по обжалване на заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба не задължава органа по назначаването да отправи предложение до военнослужещия по реда на чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ, а факта на обжалване не удължава срока на договора за военна служба. Последващата заповед № ЛС-01-8/15.06.2017 г. не е отменена, а е обявена за нищожна с влязлото в сила на 13.02.2019 г. решение на АС-Варна по а. д. № 2368/2017 г., поради което за органа в този случай не е налице задължението по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ. Налага се извод, че макар със заповед № РД-01-161 от 15.06.2017 г. касатора формално да е възстановен на длъжност, това обстоятелство е неотносимо към оспорените Заповед № ЛС-01-2/8.04.2019 г. и заповед № ЛС-01-5/8.04.2019 г., защото към 15.06.2017 г. е липсвало правоотношение между страните по процесния договор за военна служба. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Варна е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт като решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства, обсъждане на релевантните за спора факти и доводите на страните. Противно на тезата на касатора съдът е изложил мотиви, съответни на относимите към делото факти и обстоятелства. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение