Решение № 4133 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2021 г.

Решение № 4133 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2021 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от У. М., гражданин на Нигерия, чрез процесуален представител адвокат Т. И., срещу решение № 7583/31.12.2020 г. по адм. дело № 2183/2020 г. на Административен съд-София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 627/6.02.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). Релевирани са доводи за необоснованост на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - София град е отхвърлена жалбата на касатора У. М., гражданин на Нигерия, срещу решение № 627/6.02.2020 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. По отношение на У. М. не се установява да е налице преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил арестуван, не е осъждан, не е членувал в политическа партия и не е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия. Първоинстанционният съд е приел, че липсват материално-правни предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обсъдил е представените справки за общото положение в Нигерия, от което е направил извод, че не е налице въоръжен конфликт на цялата територия на страната. Посочил е, че групировката "Боко Харам" извършва акциите си изцяло в североизточната част на страната, като повечето щати са мирни, поради което счел, че не е налице ситуация на безогледно насилие, която да застрашава кандидата за международна закрила. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и правилни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е преследван по причини посочени в чл. 8 ЗУБ и даващи основание да се предостави статут на бежанец. По отношение на молителя не се установяват предпоставките на законовия текст, тъй като той не е бил обект на преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както сам сочи в проведените две интервюта на 22.08.2019 г. и на 30.10.2019 г. Кандидатът заявил, че не е бил арестуван, не е осъждан и не е бил член на политическа партия или организация. Посочил, че принадлежи към племето ибо и е [вероизповедание], като религиозните му проблеми са свързани с групировката "Боко Харам", която иска да ислямизира всички в Нигерия. Твърдял, че проблемите, свързани с терористите от "Боко Харам" започнали през февруари 2019 г., когато същите убили родителите му, а той избягал от къщата, в която живеели. Преместил се в друг град, където случайно срещнат човек му помогнал, като му извадил паспорт, виза и му дал пари, за да замине за България. За пристигането си в България, кандидатът пътувал със самолет от летището на град Абуджа, преминавайки транзит през Истанбул, Турция и пристигнал на Летище-София на 13.06.2019 г. В София срещнал нигериец, който го приютил в дома си, където живеят заедно с хазяина. Преценката на бежанската му история, логически свързана и с отговорите на останалите въпроси при проведеното интервю, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд, за причини, довели до напускане на страната по произход, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Административният орган и АССГ са разгледали и за наличие на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Не са налице тежки посегателства на чл. 9, ал. 1, включително и такива по т. 3. Органът е съобразил и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Нигерия, съпоставена с личната бежанска история на молителя, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход. Според решението на Общностния съд текстът на чл. 15, б. "в" трябва да се тълкува в смисъл, че дори да не са представени конкретни доказателства (или представените да не са достатъчно убедителни), "съществуването на заплахи може по изключение да се счита за установено, но само когато "степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Представената по делото актуална ситуация в Нигерия не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Представеното пред касационната инстанция "бележка за събития от миналата година в семейството ти", адресирана до молителя, не съставлява доказателство, от което да се направи извод, че за кандидата е налице реална заплаха за живота му. В нея е посочено, че не може да се гарантира безопасността на "другите ти братя и сестри", докато в проведеното на 22.08.2019 г. интервю У. М. заявява, че има трима братя, а в интервюто от 30.10.2019 г., посочва, че са общо три деца, като братята му са Е. [възраст] и К. [възраст]. В представеното удостоверение за смърт обаче е записано, че възрастта на М. О. към момента на смъртта е [възраст] г. Всички несъответствия в бежанската история на кандидата и без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение