Решение № 11374 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2020 г.

Решение № 11374 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производство по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД, подадена чрез адв. Георгиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 7904/12.12.2019 г. по адм. дело № 6900/2019 г. на Административен съд- С.-град (АССГ) в неговата отхвърлителна част, с която е била отхвърлена исковата претенция за обезщетение за реализираните разноски пред касационната инстанция до неговия пълен размер. Касационният жалбоподател счита съдебното решение в неговата отхвърлителна част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че в рамите на първоинстанционното производство, са доказани всички предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ и е осъществен изцяло фактическият състав на увреждането. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и да се уважат в цялост предявените искове, ведно с пълния размер на претендираните пред АССГ разноски, съобразно представения списък. По делото е постъпила и касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 7904/12.12.2019 г. по адм. дело № 6900/2019 г. на АССГ, с което съдът е ОСЪДИЛ Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да заплати на "Електроразпределение Север" АД, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 356 лева (хиляда, триста и петдесет и шест лева), заедно със законната лихва, считано от 19.05.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение в размер на 300 (триста) лева, заедно със законната лихва, считано от 19.05.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата в размер на 291,81 лв. (двеста деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки), представляващи направените разноски по делото. Касационният жалбоподател- КЕВР, твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че вредите, които са претендирани не подлежат на обезщетение. Направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорване на наказателно постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащата правна сфера на дружеството. Иска да бъде отменено обжалваното решение в неговата осъдителна част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В писмен отговор от 27.01.2020 г., подаден от "Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Георгиева се счита касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране за неоснователна. Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД против Определение № 291/13.01.2020 г., постановено по административно дело № 6900/2019 г. на Административен съд - С.-град, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение и допълнение на решението в частта за разноските. В жалбата се счита определението за неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с действащата правна рамка. Ответникът - КЕВР в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният и частен жалбоподател "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, се представлява от адв. Георгиева, която моли да се отмени решението в неговата обжалвана част, с която АССГ е отхвърлил иска за разликата над 300 лева до пълния претендиран размер от 1356 лева. Касационният жалбоподател - КЕВР, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Дуевски моли да се уважи касационната жалба на КЕВР. Подробни съображения в подкрепа на тези искания са развити в представените писмени бележки. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък с разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните и частната жалби. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационните и частната жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на КЕВР е неоснователна, а на "Електроразпределение Север" АД е основателна. С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 356 лева (хиляда, триста и петдесет и шест лева), представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-387/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 479/2015 г. на РС Севлиево, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. На следващо място е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 (триста) лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-387/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по КНАД № 71/2016 г. на Административен съд Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск в останалата част до пълния размер от 1356 лв. Освен това е ОСЪДИЛ КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД, сумата в размер на 291,81 лв. (двеста деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки), представляващи разноски по първоинстанционното дело. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с Наказателно постановление № НП-387/17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, е наложил на Енерго–про-мрежи АД (понастоящем – "Електроразпределение Север" АД), имуществена санкция в размер на 20 000 лв., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. В резултат на съдебно обжалване, с Решение № 5 от 12.01.2016 г., постановено по НАХД № 479/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево, е отменено изцяло издаденото наказателното постановление. Това въззивно решение е оставено в сила с Решение № 106/19.05.2016 г. по КАНД № 71/2016 г. по описа на Административен съд Г.. Адм. съд е приел за установено и доказано, че с представените договори за правна защита и съдействие "Електроразпределение Север" АД е възложило на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с действия по обжалване по реда на ЗАНН на наказателно постановление № 387/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/ пред първата инстанция и съответното решение – пред втората, срещу възнаграждение в размер на по 1356 лева, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. Видно от приетите и неоспорени от ответника писмени доказателства - фактура, кредитен превод и отчет по сметка с предмет правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лева с ДДС, всяка от тях, са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело. След анализ на доказателства, съдът е приел за успешно проведено от ищеца главно и пълно доказване на факта, че във връзка с оспорването на процесното наказателно постановление, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който е участвал в производствата пред районен и административен съд, изготвил е жалба, отговор на касационната жалба, участвал е в няколко съдебни заседания и е представил писмени бележки. За тази услуга ищецът е направил разходи в размер на по 1356 лева с ДДС за всяка от съдебните инстанции, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Преценил е, че в производството по обжалване на процесното наказателно постановление ищецът е претърпял имуществени вреди, тъй като е заплатил адвокатски възнаграждения, които са пряка и непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразния акт - наказателно постановление НП-387/17.12.2014 г. на председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/. Предвид изложеното е счел главните искове за доказани по основание. Отчел е, че в същото време, в касационното производство е проведено само едно заседание, при което не са направени доказателствени искания, поради което присъждането на 1356 лв. и за двете инстанция е явно несправедливо и този размер следва да остане само за производството пред районния съд, а в касационното производство да се присъди сумата от 300 лв. В заключение съдът е намерил предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващо се на съответните съдебни разноски, свързани с отмяната на наказателното постановление за частично основателни, поради което ги е уважил в общ размер от 1656 лв., съобразно посоченото по-горе. Присъденото обезщетение се дължи, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяна на процесното НП – 19.05.2016 г., когато е влязло в сила решението на касационната инстанция, до окончателното му изплащане. Решението е валидно и допустимо, но е ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО в отхвърлителната исковете част. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/ действие/ бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен акт с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № НП-387/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР (тогава ДКЕВР), с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с пар. 1 от ЗОДОВ. В случая това е направено– в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд - С.-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното, като вреда адвокатско възнаграждение. По делата с предмет издаденото НП са представени договори за правна защита и съдействие, с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 300,00 лв. до претендираната такава от 1356,00 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд Г. по кнахд № 71/2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление. В тази част решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД се присъди пълният размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на още 1056,00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд Г. по кнахд № 71/2016 г. при съдебна защита срещу решението на въззивния съд, с което е отменено посоченото наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. В останалата част съдебния акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Административен съд– С. град е оставил без уважение молбата за изменение и допълнение на решението в частта за разноските. Заради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 280 лв (двеста и осемдесет лева) за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Това налага отмяна на обжалваното определение. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева, съобразно представените доказателства за извършването им и сума в размер на 12,50 лева за внесена държавна такса или общо в размер на 408,50 лева. В останалата част за още 396 лева претенцията за разноски е неоснователна, тъй като представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Претенцията на "Електроразпределение Север" АД за отделни разноски в производството по частната жалба в размер на 240 лева е неоснователна, тъй като нейното разглеждане е част от основното производство и няма самостоятелен характер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение