Решение № 1331 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1158/2012 г.

Решение № 1331 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1158/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Агенция "Митници" чрез юрисконсулт Якимовска против решение № 5292 от 21.11.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 1430/2011 г. С обжалваното решение, по жалба на "Ес и Кей " ООД е отменено изцяло решение № 113/14.12.2010 г., издадено от началника на митница Аерогара София и агенцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 900 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган. Релевираното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са следните: съдът неправилно се е произнесъл по законосъобразността на процедурата по последващ контрол на процесната декларация, тъй като не е бил сезиран с оплаквания в тази насока; изводите на съда, че в решението и доклада въз основа на който то е издадено липсват мотиви за тарифното класиране, както и че липсва анализ на внасяния продукт противоречат на събраните по делото доказателства; възприетата от съда подпозиция за тарифното класиране на стоките, а именно- 84148080 противоречи на приетата по делото експертиза; решението е вътрешнопротиворечиво, тъй като от една страна се приема установената от експерта характеристика на продукта, а от друга страна съдът не възприема тарифния код, предложен от него; съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като с проекто регламент на Комисията за изясняване на обхвата на Регламент 261/2008 г. (цитиран от съда) понастоящем процесните продукти попадат под тарифния код, определен им от митническия орган. В съдебното заседание процесуалният представител на агенцията е заявил искане за присъждане на разноски. Направено е и възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът в касационното производство-"Ес и Кей " ООД оспорва касационната жалба по съображения, развити подробно в отговор на касационната жалба. Възраженията са в следния смисъл: несъстоятелно е оплакването на касационния жалбоподател, че административният съд е излязъл извън предмета на спора, преценявайки законосъобразността на проведената процедура по последващия контрол; неоснователно е оплакването за необоснованост на извода на съда за липса на мотиви в обжалвания акт; неоснователно е оплакването за неправилно приложение от съда на материалния закон с оглед тарифния код за стоките, възприет от съда; изначалната неприложимост на антидъмпинговите мита към миникомпресорите, внос от Китай към настоящия момент е установена с влизане в сила на Регламент (ЕС) № 1306/2011 г., който акт представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 вр. чл. 228 АПК и следва да се вземе предвид. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендират се разноските, направени за касационната инстанция. Възразява се срещу възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с доводи за фактическа и правна сложност на спора, както и с оглед обжалваемия интерес. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по спора при спазването на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е решение № 113 от 14.12.2010 г. на началника на митница Аерогара София, което е в няколко точки, както следва: 1. определен е нов тарифен номер за стоката"Обемни компресори с възвратно-постъпателно действие, произвеждащи свръхналягане, превишаващо 15 bar, с дебит на час" по 51 броя ЕАД, подадени в периода от 26.03.2008 г. до 16.03.2010 г. с вносител "Ес и Кей " ООД; 2.определен е допълнителен размер на дължимите държавни вземания- мито (антидъмпингово) за досъбиране в размер на 146 728,12 лева и ДДС 29 345,62 лева по същите ЕАД; 3. задължена е фирма "Ес и Кей" ООД за заплащането им ведно със законната лихва върху тях от първия работен ден след възникване на задължението-момента на приемане на митническата декларация; 4. определена е нова митническа стойност за стоката по тези ЕАД в резултат на неначислени транспортни разходи и демюрейдж; 5. определен е дължимият размер на публичните вземания в резултат на това- 210,47 лева мито и 1 480,15 лева ДДС; 6."Ес и Кей " ООД е задължена да заплати сумите по т. 5 ведно със законната лихва върху тях от първия работен ден след възникване на задължението-момента на приемане на митническата декларация; 7. Разпоредено е вземането под отчет на установените дължими суми. Обжалваното решение, както е посочено в самото него е издадено в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците. Митническият орган е обосновал промяната в тарифния код от декларирания TARIC КОД 8414807890 в приетия TARIC КОД 8414805199 с установеното в докладна записка № 26ЕЕ/57/07.10.2010 г. Промяната в митническата стойност на стоката е обоснована с извършената проверка на счетоводните документи на фирмата и установяването на допълнителни фактури за транспорт и демюрейдж, които не били включени в митническата стойност на стоките при оформянето на ЕАД. Решението е обжалвано изцяло пред Административния съд София-град. Съдът е извършил преценка за законосъобразността на обжалвания пред него акт, като е преценил дали е издаден от компетентен орган, спазването на установената форма и процедура за издаването му и материалноправните разпоредби за издаването му. Преценено е, че решението е издадено от компетентен орган, но при неспазване на процедурата по чл. 84а - чл. 84л ЗМ, което е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК - прието е, че ответникът не е ангажирал доказателства за наличието на заповед по чл. 84в, ал. 1 ЗМ. Съдът е приел, че нито решението, нито докладната записка, цитирана в него съдържат мотиви защо се е наложило претарифиране на внасяните стоки. Съдът е посочил, че докладната записка не съдържа анализ на компресорите, предмет на Регламент (ЕО) № 261/2008 г., нито сравнение с внасяните от жалбоподателя продукти. Съдът е посочил също така, че предмет на ЕАД са стоки с различни артикулни номера- шест артикулни номера, както следва- 72853, 728530, 33861, 52291, 52326 и 52325, които в докладната записка са групирани в две групи, всяка една съдържаща по 3 артикула, като за двете групи са дадени различни тарифни кодове, а в обжалваното решение за всички артикули е възприет един и същ код за тарифното им класиране. От друга страна, административният съд е приел, че даденият от митническия орган тарифен код на стоките не съответства на техническите характеристики на внасяните продукти, респективно не отговаря на изискванията за правилно тарифно класиране. Този извод е направен от съда, кредитирайки основното заключение на съдебно-техническата експертиза, в частта, в която е посочено, че ТАРИК не установявал отделен код за миникомпресори, поради което са съществували случаи, в които те са класирани в подпозиция 8414 80 80-други. Съдът е посочил, че предвид липсата на подпозиция, която най-специфично описва стоката "миникомпресор", въз основа на правило 3, б. 4в" от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, процесните стоки следва да се класират в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид, а именно подпозиция 8414 80 80. Съдът е приел, че неправилно административният орган е приел, че за внасяните стоки се следва заплащане на антидъмпингово мито. Съображенията на съда, обосновали този извод са формирани след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - заключението на съдебно-техническата експертиза, сертификат за инспекция № 02/0666 от 25.06.2010 г. на "Булгарконтрола" АД, писмо от 26.11.2010 г. на фирмата АНИМА/КОМО, Италия до Европейската комисия по повод възобновената процедура по разследване по Регламент (ЕО) № 261/2008 г., съобщение на ЕК за служебно възобновяване на антидъмпинговото разследване с оглед необходимостта от изясняване на продукта, предмет на разследването и решение на ЕК за частично възобновяване на антидъмпинговото разследване. Съдът се е съобразил също така с окончателното предложение на ЕК СОМ/2011/0756 окончателен-2011/0342 (NLE) за Регламент на Съвета за изясняване на обхвата на действие на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 261/2008 върху вноса на някои компресори с произход от КНР, в което е посочено, че миникомпресорите не попадат в обхвата на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 261/2008 на Съвета. Въз основа на анализа на посочените по горе документи и предложението на ЕК, съдът е приел, че оспореното решение в т. 2 и 3 е изцяло незаконосъобразно. Съдът е преценил като немотивирано решението на митническия орган по т. 5, тъй като не била посочена конкретната хипотеза по чл. 29 от Регламент (ЕИО) 2913/92 относима към определяне на митническата стойност на стоките, както и не били ангажирани доказателства от ответника в чиято доказателствена тежест е за транспортните разходи и демюрейдж. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно в една част и като правилно като краен резултат в останалата. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно се е произнесъл по законосъобразността на процедурата по последващ контрол на процесните декларации, тъй като не е бил сезиран с оплаквания в тази насока. Задължението на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалвания пред него акт, в това число и спазването на административнопроизводствените правила за издаването му, аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК. В конкретния случай, изводът на съда за допуснати нарушения в процедурата е необоснован, тъй като почива на констатирана липса на документи (заповед по чл. 84в от ЗМ и становище на проверяваното лице по докладната записка)в изпратената до съда административна преписка. Съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК, органът, издал оспорения акт е длъжен да приложи към жалбата цялата административна преписка. За изпълнението на това задължение следи съдът вкл. и за пълнотата на преписката. При констатирана липса на документи от преписката, съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от представянето им, като го предупреди и за последиците (чл. 144 АПК вр. с чл. 161 от ГПК) от непредставянето им. Едва след неизпълнение на тези указания, съдът може да приеме за доказано неизпълнението от административния орган на част от регламентираната процедура. В конкретния случай, съдът не е указал на ответника, че преписката е непълна и следва да се попълни с липсващите документи-заповедта по чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, протокола от заключителното обсъждане и писменото становище на жалбоподателя по чл. 84к, ал. 1 от ЗМ, поради което изводът му, че не е спазена процедурата по чл. 84а - чл. 84л ЗМ е необоснован. Не се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция изводът на административния съд за липса на мотиви в обжалваното решение относно възникналото задължение в размер на 146 728, 12 лева мито и 29 345,62 лв. за ДДС. Основателно е посочено от съда, че в конкретния случай са преценявани 6 артикула стоки. В докладната към която препраща митническото решение тези артикули са групирани в две групи, като на всяка една от групите стоки е определен тарифен код по КН и съответния по ТАРИК. Така, в докладната, стоките с арт. № № № 72853, 728530, 33861 са класирани в код по КН 84148051, ТАРИК код 8414805199, а стоките с арт. № № № 52291, 52326 и 52335 са класирани в код по КН 84148022, ТАРИК код 8414802299. И двата определени кода по ТАРИК - 8414805199, 8414802299 се съдържат в изброяването на кодовете в чл. 1 от Регламент № 261/2008. В обжалваното решение, както правилно е отбелязал съдът всички артикулни номера стоки са класирани в ТАРИК код 8414802299. В решението не са изложени мотиви и конкретни съображения защо и стоките с арт. № 72853, 728530, 33861 следва да се класират във възприетия код по КН 84148022, ТАРИК код 8414802299 след като в докладната е посочен различен тарифен код за тях. За тези артикули, съдът основателно е приел, че липсват мотиви на административния орган за класирането им в посочения код. Липсата на мотиви е достатъчно и самостоятелно основание, обжалваният акт да бъде преценен като незаконосъобразен. От друга страна, липсата на изложени мотиви препятства проверката на съда за правилността и обосноваността на изводите, формирани от административния орган, следователно препятства се проверката за материалната законосъобразност на акта. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилно решението на административния съд в частта, в която обжалваното митническо решение е отменено относно определеният нов тарифен ко, респективно допълнителните суми за антидъмпингово мито и ДДС за стоките с артикулни номера 72853, 728530, 33861. За останалите стоки с артикулни номера № № № 52291, 52326 и 52335 е неправилен изводът на административния съд, че липсват мотиви за претарифирането им, респективно облагането им с антидъмпингово мито. Съображенията на административния орган за претарифирането на стоките с тези артикулни номера са посочени в докладната записка към която препраща самото митническо решение, която от своя страна повтаря констатациите и изводите на проверяващия митнически екип, обективирани в доклад № 7/06.08.2010 г. Видно от съдържанието й (стр. 11) е, че митническият орган е сравнявал техническите характеристики на продукта, описани в Регламент (ЕО) № 261/2008 (т. 16, 17, 18 и 19) с тези на внасяните компресори, като е достигнал до извода, че внасяните компресори съдържат всички основни компоненти ( бутални компресори с дебит не повече от 2 кубически метра на минута, състоят се от помпа, задвижвана от електромотор, гумен маркуч и служат за помпане на гуми и други обекти) на завършения компресор, готов за употреба. Формиран е извод също така, че липсата на резервоар не е основание за изключване от обхвата на Регламента, както и че обстоятелството, че са с по-малък дебит не ги изключва от обхвата на мярката. Тоест, митническият орган е изложил съображенията си въз основа на които приема, че внасяните компресори съответстват на продукта, описан в Регламент № 261/2008 г., от които става ясно, че според него липсата на резервоар във внасяните стоки и по-малкият им дебит са несъществени обстоятелства, които не изключват стоките от обхвата на предмета по Регламент (ЕО) № 261/2008. Съгласно ТР № 16/75 г. на ОСГК мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта и са изложени до администрирането на жалбата срещу самия акт. Докладна записка, респективно доклад № 7 са издадени от митнически органи, като върху докладната е налице и резолюция за одобряване на предложенията в нея и за тяхното изпълнение. Тези документи са издадени преди решението на митническия орган. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на доклад № 7, чийто констатации и изводи са повторени в докладна № 26ЕЕ/57/07.10.2010 г., тоест, жалбоподателят е запознат със съображенията на митническия орган, поради което е могъл да организира защитата си срещу неблагоприятния за него акт. По съществото на спора, настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, че процесните стоки не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 261/2008. От основното заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че процесните стоки са мини-компресори, които нямат резервоар и регулатор на налягането (предпазен клапан, пневматичен изключвател на задвижването, реостат), не могат да работят продължително, невъзможна е употребата им за професионални дейности, работят само на 12 V ток от запалката на автомобила, с битово предназначение са, за използване при аварийни ситуации при експлоатацията на лек автомобил. Вещото лице е установило съществени различия между характеристиките на процесните мини-компресори с описаните в Регламент 261/2008, както и различия в предназначението им. Формиран е извод от вещото лице на база анализ на данните и характеристиките на внасяните от ЕС и Кей мини-компресори и сравняването им с характеристиките и описанието на компресорите по Регламент № 261/2008, че между двата вида продукти не се намира еднаквост и внасяните компресори не се установяват в текста на документа. Административният съд основателно е приел, че съдържанието на даденото заключение съвпада със събраните писмени доказателства по делото, посочени в мотивите на съдебното решение. При тази съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е направил обоснования и верен извод, че внасяните мини-компресори по процесните ЕАД не отговарят на описанието на продукта по Регламент № 261/2008. С Регламент за изпълнение (ЕС) № 1306/2011 на Съвета от 12 декември 2011 г. за изясняване на обхвата на действие на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 261/2008 върху вноса на някои компресори с произход от Китайската народна република с дата на действие от 21.03.2008 г. е прието- чл. 1, § 1, изречение последно, че " Така наречените"миникомпресори", т. е. компресори без резервоар, които могат да работят с електрическо захранване от 12 V и които попадат под гореизброените кодове по КН, не попадат в обхвата на окончателното антидъмпингово мито". Следователно, изводът на административния съд, формиран въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, че процесните стоки са различни от разглеждания продукт в Регламент№ 261/2008 г. се потвърждава и от последващата нормативна промяна на този регламент. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че съдът е приложил правилно материалния закон, приемайки, че за процесните стоки не е приложим Регламент № 261/2008 в резултат на което е отменено допълнително определеното антидъмпингово мито и ДДС. Неправилно е решението на административния съд в частта, в която е отменено митническото решение по т. 5 относно възникналите публични държавни вземания в размер на 210 лв. за мито и 1480 лева ДДС за неначислени транспортни разходи и демюрейдж. В тази част от спора, съдът е формирал необоснован извод и неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните. Видно от митническото решение е, че в табличен вид -таблица 2 са индивидуализирани фактурите ( с номер и дата) със стойността по които митническият орган е увеличил митническата стойност на стоките. Видно от същата таблица (пета колона) е, че е фактуриран демюрейдж. Съгласно чл. 157, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване, демюрейдж е плащане за закъснение при натоварването, разтоварването и приемането на товара, което се дължи от получателя. Съгласно чл. 32, § 1, б. д) ii) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаването на МК на Общността, разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки до мястото на въвеждането на стоките на митническата територия на Общността се включват при определяне на митническата стойност съгласно чл. 29. Видно от описаните фактури е, че те са с дати преди датите на процесните ЕАД, което е индиция, че разходите са свързани с операции, станали преди въвеждането на внасяните стоки до мястото на митническата територия на Общността. При тези данни в решението и докладната, съдът неправилно е преценил решението в тази част като немотивирано. Необосновано е прието, че административният орган не е ангажирал доказателства за допълнителните разходи за транспорт и демюрейдж, без съдът да укаже преди това попълването на административната преписка с фактурите, описани в таблица 2 от решението. В тежест на жалбоподателя е било, да ангажира доказателства по делото, оборващи констатациите и изводите на митническия орган, което той не е направил, поради което жалбата му срещу тази част от митническото решение е останала недоказана, а оттам и неоснователна. Решението в тази част от спора следва да се отмени като неправилно, а вместо това се отхвърли жалбата срещу митническото решение в същата част като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да се преразпредели отговорността за разноски. Пропорционално на уважената част от жалбата, на дружеството-жалбоподател се дължат разноски в размер на 892 лева. На ответната агенция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 38 лева пропорционално на отхвърлената част на жалбата. След компенсация на дължимите разноски на жалбоподателя се следват такива в размер на 854 лева. До посочения размер обжалваното решение следва да се остави в сила, а за разликата до 900 лева следва да се отмени. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд