Решение № 5355 от 2.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Бонева от [населено място], община Хасково, чрез адв. В. Челебиев, срещу Решение 586/23.11.2021г., постановено по адм. дело 742/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение Ц1012-26-1268-1 от 29.06.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-26-00935827/ 11.06.2021 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Хасково. Касационната жалбоподателка счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да постанови друго по същество на правния спор, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт Хасково, чрез юрисконсулт Д. Стойкова, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Хасково, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е било Решение 586/23.11.2020 г., постановено по адм. дело 742/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Д. Бонева срещу Задължителни предписания ЗД-1-26-00935827/ 11.06.2021 г. За да постанови решението си в посочения смисъл, съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че административното производство, по което е издадено решението, е започнало с постъпил сигнал с вх. 1043-26-164/28.04.2021 г. за извършване на проверка относно удостоверяване на осигурителен стаж. Контролният орган - главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Хасково, след изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, е изяснил фактите и обстоятелствата по случая и е постановил задължителни предписания ЗД-1-26-00935827/11.06.2021 г., с които на Д. Бонева е наредено да подаде в ТП на НАП - Пловдив, офис Хасково, декларация образец 1 за самоосигуряващо се лице, съдържаща заличаващи данни за периода от м.08.2016г. до м.05.2021г. вкл., като се посочи вид осигурен - код 13. Тези предписания са били оспорени в административното производство по чл. 117, ал. 1 КСО пред по - горестоящия административен орган, който се е произнесъл с процесното решение и е отхвърлил жалбата на Д. Бонева. Приел е, че лицето не е доказало наличие на основанието, за да бъде признато за осигурено лице в качеството си на самоосигуряващо се такова и като регистриран земеделски стопанин. Административен съд Хасково е изложил фактически и правни съображения относно липсата на материалните предпоставки на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО) за да се счита лицето за осигурено по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и да е налице хипотезата за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателката има качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, във връзка с чл. 4, ал. т. 3 от КСО и § 1, ал. 1 т. 5 от ДР на КСО. С § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираната дефиниция следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Наличието на регистрация на Д. Бонева като регистриран земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопани на 18.09.2018 г. не е единственото условие за възникване на осигурителни права и основание, въз основа на което да се приеме, че е осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство. Правилен и обоснован е изводът на съда, че жалбоподателката, реално не осъществява дейност като земеделски производител, респективно не е произвеждала продукция, предназначена за продажба, при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител, внасянето на осигурителни вноски и регистрацията по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) са правни действия, но не изпълват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В конкретния случай, жалбоподателката не е доказала, че е отглеждала домашни птици и осъществявала тази дейност с цел продажба и по занятие - арг. от чл. 13 ал. 4 от Закона за животновъдството. Доказването на това обстоятелство, противно на възражението в жалбата, лежи върху касаторката чл. 154, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката не е била регистрирана съгласно изискванията на Закона за животновъдството (ЗЖ) и Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), за да може животновъдният й обект да бъде определен като ферма, което е необходимо условие да се приеме, че тя упражнява трудова дейност с цел производство на животинска продукция за продажба. Установено е, че тя няма вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Както е посочил съдът в мотивите си, животновъдният обект на жалбоподателката следва да се определи като лично стопанство, след като е за лична консумация по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЖ и тази дейност не подлежи на задължително осигуряване. Относно възражението за това, че е извършена пререгистрация на 15.01.2020г. , като Д. Бонева е декларирала засети 0.3200ха слънчоглед и е декларирала, на 19.02.2021г. намерение да засади още 0.3256ха слънчоглед, съдът счита, че не са налице убедителни доказателства, от които да е видно, че лицето е отглеждало слънчоглед с цел продажба. Липсват доказателства за това, че лицето е наело лица по трудово правоотношение, отглеждало е декларираните площи слънчоглед, реализирало е продукция, с което се е разпоредило. Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че въз основа на наличните по делото доказателства касаторката не притежава качеството осигурено лице, защото не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и като регистриран земеделски стопанин не произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Законосъобразно в производството по чл. 108, ал. 1, т. 1 т. 3 КСО във връзка с чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионна дейност на контролните органи на НОИ са издадени процесните задължителни предписания, потвърдени с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Хасково. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради осъществено процесуално представителство по делото. Касационният жалбоподател Д. Бонева следва да заплати на ТП на НОИ Хасково сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение