Решение № 83 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5496/2007 г.

Решение № 83 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5496/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ответницата по исковата молба С. И. С. от с. Я., община К., област К., против въззивно решение от 19.7.2007 по гр. д. № 371/2007 г. по описа на К. окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: К. С. С. и Ц. С. С., и двамата от с. Ц., община Н. област К., са предявили против С. И. С. от с. Я., област К., Т. С. Х. и М. Н. Х., и двамата то град Т., и Д. С. В. и С. В. В., и двамата то град К., положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК. В исковата молба ищците твърдият че са собственици на 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот № VI-124, в кв. 17 по регулационния план на с. Я., община К., и на 1/2 ид. част от находящи се в него двуетажна жилищна сграда, гараж и стопанска постройка. Твърди се също така, че ответниците оспорва собствеността на притежаваната от тях идеална част от гаража и стопанската постройка. С решение от 19.10.2006 г. по гр. д. № 800/2006 г. Кюстендилският районен съд, гк, е уважил предявения иск. С решение от 19.7.2007 г. по гр. д. № 371/2007 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба С. С., К. окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че искът е основателен, тъй като ответницата С е прехвърлила на дъщерите си собственически права в обем поголям от притежаваните от нея. Съдът е стигнал до извод, че въззивничката не е оборила презумпцията на чл. 92 ЗС, тъй като не е доказала, че тя и съпругът й са били изключителни собственици на постройките разположени в съсобственото с ищците дворното място. Срещу въззивното решение на К. окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ответницата по исковата молба С. С., - адв. М, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В касационната жалба се навежда довод, че съдът неправилно е приел, че ищците имат правен интерес от предявяване на иска спрямо С. С. Твърди се, че към моментите на предявяване на иска и постановяване на решенията касаторката не е собственик на процесния имот, тъй като тя и съпругът й са прехвърлили процесните постройки на дъщерите си, видно от представения нотариален акт. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Ответниците по касация - К. С. С., Ц. С. С., Т. С. Х., М. Н. Х., Д. С. В. и С. В. В., не заявяват становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче е неоснователна. Решението на К. окръжен съд е правилно. Законосъобразно е прието, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск предвид естеството и целите на същия. Законосъобразно и обосновано е прието, е след като касационната жалбоподателка и съпругът й са прехвърлили собствеността върху процесния гараж и стопанската постройка, находящи се в съсобствено с ищците място в обем, по-голям от обема на действително притежаваните права и при липса на оборена презумпция по чл. 92, ал. 1 ЗС, са налице действия, които смущават собственическите права на ищците върху тези сгради. Поради това за последните е налице правен интерес от установяване обема на правата им и спрямо касационната жалбоподателка, независимо, че към момента на завеждане на исковата молба, както и към настоящия момент тя не притежава собственически права върху процесните сгради. Поради това наведените с касационната жалба оплаквания се явяват неоснователни, което сочи на неоснователност и на самата жалба. Касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на окръжния съд - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК, Върховният касационен съд, състав наI г. о.