Решение № 1001 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8283/2016 г.

Решение № 1001 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8283/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ.

Образувано е по жалба на Е. П. Ф., М. П. Б. - К., Ф. Г. Б., Д. Г. Б. -Т., А.-М. Н. Б., В. К. Б. и В.-Е. К. Б., в качеството им на собственици и наследници на собственици на бившето СД "Г. Д. Б. и синове" гр. С., срещу мълчаливия отказ на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, понастоящем - министъра на земеделието, храните и горите, да се произнесе по искането им за обезщетяване по реда на ЗОСОИ с вх. № 94- 00-106 от 21.01.1998 г. Молят отказа да бъде отменен, като незаконосъобразен и съдът да постанови решение, с което да им признае, по реда на чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ, право на обезщетение с компенсаторни записи за одържавеното, по реда на ЗНЧИМП, имущество на наследодателите им - съдружници с СД "Г. Д. Б. и синове" гр. С. и невъзстановено, по реда на ЗВСОНИ, а именно: 1) част от дворно място с площ 524 кв. м, представляващо разликата между площта на одържавеното място - 3464 кв. м и тази на реституираното - 2950 кв. м 2) сгради, които са разрушени: склад за брашно масивен на един етаж, застроен на 220 кв. м; склад за брашно масивен на един етаж, застроен на 116.55 кв. м; склад за брашно масивен на един етаж, застроен на 152 кв. м; гараж масивен на един етаж, застроен на 80 кв. м; масивна сграда за канцелария на един етаж, застроена на 50,39 кв. м; масивна жилищна сграда на един етаж с две стаи и антре; и 3) движимо имущество, (машини, инсталации, уреди, инструменти и др.), подробно описано в нарочния баланс от 23.12.1947 г. на стойност за 2 632 917 лева.

В хода на производството на страната на починалите жалбоподатели са конституирани техните наследници и делото е продължило по отношение на М. П. Б.-К., В. К. Б., В.-Е. К. Б., Л. И. Ф., П. Ф. Б., Г. Г. Г. - В., Д. Г. Г. - К., Т. И. Т..

По отношение на М. П. Б. производството е прекратено с Определение на съда от 14.12.2016 г., поради оттегляне на претенцията, което не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на мълчаливия отказ - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Иска се отмяна на обжалвания административен акт и решаване на спора по същество.

Ответникът - Министърът на земеделието, храните и горите оспорва жалбата. В писменото си становище от 17.11.2017 г. (л. 168 и сл. от делото), процесуалният му представител - юрк. Хр. Рангелов, излага съображения, в които сочи, че не са налице доказателства за правоприемство между национализираното СД "Г. Д. Б. и синове" гр. С. и ДИП "Н. Й. Вапцаров", както и такива между ДИП "Н. Й. Вапцаров" и "Стара мелница" ЕООД, поради което претенцията за обезщетение е неоснователна. Сочи също, че завещателните разпореждания на И. Ф. не следва да се вземат предвид при определяне на частта на всеки един от наследниците, тъй като към момента на откриване на наследството му не е налице реституция.

Процесуален представител на ВАП не е взел участие в процеса.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

1. Събирателно дружество "Георги Д. Б. и синове" е образувано през 1928 г. от Г. Д. Б. и синовете му Д. (К.) Г. и Туше (П.) Г. След смъртта на бащата през същата 1928 г. в дружеството влизат съпругата му Е. Б., която е действала за себе си и като законна представителка на непълнолетните си деца - Д., Ф., К. и Б., и синът И. Г. Б., който впоследствие, с определение на съда обявено на 22.08.1929 г., го е напуснал, като дялове му са преминали към останалите членове на дружеството (л. 88-90 от АД 2547/1998 г.). Съгласно дружествения договор (л. 91) съдружниците имат равни дялове: Е. Б. - 5/15; Д. Б. - 5/15 и Т. Б. - 5/15. Съгласно уговореното с протоколи от 01.04.1935 г. и от 10.01.1943 г. дялове са получили навършилите пълнолетие деца и разпределението преди национализацията е съгласно протокола, съставен на последната дата, а именно: Д. Б. - 5/15; Т./е Б. - 5/15; Е. Б. - 1/15; Б. Б. - 1/15; К. Б. - 1/15; Д. Б. - 1/15 и Ф. Б. - 1/15 (л. 92,93).

1. С определение № 3186 от 11.11.1948 г. на Софийски областен съд, на осн. чл. 1 и чл. 2 ЗНЧИМП и § 46 от ППЗНЧИМП е наредено да се впише в Търговския регистър и публикува в ДВ, че СД "Г. Д. Б. и синове" е национализирано, преминало е в собственост на държавата и обособено като държавно стопанско предприятие под наименованието "Държавна мелница 23 декември" (л. 94). На 23.12.1947 г. е съставен нарочен баланс на активите и пасивите на дружеството (л. 96-106). В нарочния баланс са отразени: земя - дворно място застроено и незастроено от 3464 кв. м; сгради - фабрична сграда, масивна ж. б. рамова конструкция на 5 етажа без покрив- изгорял, застроена на площ от 351 кв. м; ж. б. силоз за жито на 5 етажа с изгорял покрив на 51. 5 кв. м; ж. б. склад за брашна на 5 етажа, застроен на 221.62 кв. м; жилищна сграда, масивна на 1 етаж с 2 стаи и антре, застроена на 37.20 кв. м; масивна сграда за канцелария на 1 етаж, застроена на 50.38 кв. м. Отразено е също, че описаното имущество на бившето дружество "Г. Д. Б. и синове" - валцова мелница, се намира на ул. "Ильо войвода" № 2 в кв. "Х. Димитър" гр. С., а към 21.09.1951 г. е национализирана под наименованието "Н. Й. Вапцаров".

1. Акт за държавна собственост, за одържавеното имущество на събирателното дружество - мелница на 5 етажа със застроена площ от 1.176.58 кв. м и незастроени 5522 кв. м, е съставен на 25.09.1952 г., а като ползвател в него е посочено ДИП "Н. Й. Вапцаров" (л. 107).

От писмените доказателства, приложени от процесуалния представител на министъра на земеделието и храните е видно, че търговското дружество "Стара мелница" ЕООД е държавно предприятие и е образувано на осн. чл. 17, ал. 1 ЗППДОбП вр. чл. 3 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/25.04.1994 г., и е поело активите и пасивите на Стара мелница С., вкл. "... силоз Х. Д., ул."Ильо войвода" № 2 и съответната част от активите и пасивите на "Зърно" ЕООД-С., съгласно двустранно подписан разделителен протокол и баланс към 30.06.1994 г. (л.57-62). От изложеното в пазарната оценка при ликвидацията на дружеството безспорно се установява, че Стара мелница - С., ул. "Ильо войвода" № 2 съществува от 1947 г. "... когато въз основа на ЗНЧИМП на база на съществуващите частни предприятия "Г.Д. Б. и синове" (мелничарска дейност), "Фаянс" и "Гранатоид" е създадено държавно мелничарско предприятие. След 1990 г. с преобразуването на предприятията по ТЗ дружеството става мелничен цех "Н.Й.Вапцаров", поделение на "Мелничен комбинат" - С. Със заповед № 156 от 14.07.1994 г. на Министерство на земеделието, издадена на осн. ПМС № 132/14.07.1994 г. се образува еднолично дружество с ограничена отговорност "Стара мелница" ЕООД.". С решение № 35 от 04.01.2010 г. по ТД № 28/2007 г. по описа на СГС "Стара мелница" ЕООД - гр. С. е обявено в несъстоятелност с решение то 28.02.2008 г. и заличено от Търговския регистър, съгласно удостоверение изх. № 20161116154133 от 16.11.2016 г. (л.82 и сл. от наст. дело).

1. С. З. на кмета на С. № РД-57-929 от 06.07.1994 г. (л. 45 от АД № 2547/1998 г.), допълнена със Заповед № РД-57-31 от 13.01.1995 г. (л. 48 от АД № 2547/1998 г.), е било разпоредено да се отпишат от актовите книги за държавна собственост и да се предаде на собствениците и на наследниците на собствениците владението върху недвижими имоти, стопанисвани от "Стара мелница" ЕООД, собствеността на които им е била възстановена по силата на закона - ЗВСОНИ от 24.02.1992 г., а именно: незастроено дворно място с площ от около 2950 кв. м, съставляващо имот пл. № 859-а, кв. 9 по плана на гр. С., НПЗ "Х. Д.-М."; масивна мелнична сграда на 5 етажа, застроена на площ от 357.11 кв. м; стоманобетонен силоз на 5 етажа, застроен на площ от 51.50 кв. м; масивен склад за брашно на 5 етажа, застроен на площ от 221.62 кв. м; едноетажна жилищна сграда (къща), застроена на площ от 37.20 кв. м на ул. "Ильо войвода" № 2 (л. 45-48).

1. С. З. № РД-57-168 от 12.08.1997 г., областният управител на област С. е наредил да се отпише от актовите книги акта за държавна собственост № 000294 от 04.08.1997 г. (л. 265) за следните недвижими имоти: част от склад за брашно - едноетажен - 220 кв. м; част от склад за брашно - едноетажен, 116.55 кв. м и масивна сграда за канцелария, едноетажна - 30,38 кв. м и владението да се предаде на наследниците на собствениците на СД "Г. Д. Б. и синове" с протокол-опис (л. 112 от АД № 2547/1998 г.), както и Заповед № РД-15-397 от 04.11.1997 г. на областния управител, с която е определена датата 10.11.1997 г. за предаване на владението върху посочените имоти и да се състави протокол-опис (л. 113 - пак там). Такъв протокол-опис не е представен по делото.

1. По силата на Заповед № РД-46-45 от 02.04.1998 г. и коригиращата я Заповед № РД-46-317 от 03.04.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е наредено да се предаде владението на приетото за безусловно установено и подлежащо на възстановяване имущество на наследници на собствениците от СД "Г. Д. Б. и синове", представляващо склад за мливни продукти и незастроено дворно място с площ от 2950 кв. м, съставляващо имот пл. № 859а, кв. 9 по плана на гр. С. (л. 273,274).

1. По силата на влязлото в сила съдебно решение - Решение по гр. дело № 3970/2000 г., в сила от 09.112012 г. на наследниците на собствениците на събирателното дружество е признато право на собственост и е разпоредено "Стара мелница" ЕООД да им предаде владението (само) върху масивна мелнична сграда на 5 етажа и стоманобетонен силоз на 5 етажа в кв. 1140 по рег. план на НПЗ "Х. Димитър - Малашевци 2 ч" (л. 223-л. 234 от АД № 2547/98 г.). Доказателства, че разпорежданията на кмета, областни управител и министъра да бъде възстановено, по силата на реституционния закон, описаното имущество не са представени.

1. Пред съда собствениците и наследниците на собственици са предявили иск по реда на чл. 108 ЗС за възстановеното им, по силата на реституционния закон - чл. 2 ЗВСОНИ имущество, по който е образувано гр. дело № 545/2000 г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в. С Решение от 08.08.2011 г., постановено по гр. дело № 3970/2000 г., в сила от 09.11.2012 г., на наследниците на собствениците на събирателното дружество е признато право на собственост и е разпоредено "Стара мелница" ЕООД да им предаде владението върху масивна мелнична сграда на 5 етажа със застроена площ от 370.62 кв. м (по заключението на вещото лице поделото, или 357.11 кв. м по претенцията на ищците) и стоманобетонен силоз на 5 етажа със застроена площ от 68.13 кв. м (по заключението на вещото лице, или 51.50 кв. м по претенцията на ищците) в кв. 1140 по рег. план на НПЗ "Х. Димитър - Малашевци 2 ч", стар № 859а, (л. 223-л. 234 от АД № 2547/98 г.).

1. С молба вх. № 94-00-106 от 21.01.1998 г. Е. П. Ф., М. П. Б.-К. (наследници на П. (Т./е) Г. Б.); Ф. Г. Б., Д. Г. Б.-Т. и наследниците на К. Г. Б. - А.-М. Н. - Б., В. К. Б. и В.-Е. К. Б., отправена до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, са поискали, като собственици и наследници на собственици, да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавеното, по реда на ЗНЧИМП, недвижимо и движимо имущество - бивша собственост на Събирателно дружество "Г. Д. Б. и синове", в съответните идеални части, съобразно наследствените им квоти, описано както следва: - 524 кв. м дворно място, представляващо разликата между одържавеното място с площ от 3464 кв. м по нарочен баланс и възстановената собственост от 2950 кв. м; сгради: - склад за брашно, масивен, със застроена площ от 220 кв. м на 1 етаж (разрушен); склад за брашно, масивен, със застроена площ от 116.55 кв. м на 1 етаж (разрушен); склад за брашно, масивен, на 1 етаж със застроена площ от 152 кв. м (разрушен); гараж, масивен, на 1 етаж, със застроена площ от 80 кв. м (разрушен); масивна сграда за канцелария, на 1 етаж, застроена на площ от 50.39 кв. м; движимо имущество, машини, инсталации, превозни средства, оборотно имущество, одържавени стоки, по нарочения баланс от 2.12.1947 г. (л. 39-43 от АД № 2547/1998 г.).

Към молбата са приложени описаните писмени доказателства: нарочен баланс, съставен на 23.12.1947 г., (л. 49-58 от АД № 2547/1998 г.); нотариални актове (л. 77-86 от АД № 2547/1998 г.); акт за държавна собственост (АДС) № 2294 (2113) от 25.09.1952 г. (л. 44 от АД № 2547/1998 г.). На заявената претенция за обезщетение по реда на ЗОСОИ административният орган не е отговорил.

1. Мълчаливият отказ на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа (тогава министъра на земеделието и храните) е бил отменен с Решение № 5215 от 15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2547/1998 г. по описа на ВАС, трето отд. и съдът е признал правото на обезщетение на М. П. Б.-К., Г. Г. Г. - В., Д. Г. Г. - К., Л. И. Ф., В. К. Б., В.-Е. К. Б., П. Ф. Б. и Т. И. Т. с компенсаторни записи по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ за одържавеното по ЗНЧИМП имущество на наследодателите им като съдружници в СД "Г. Д. Б. и синове" при условията на чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ и е отхвърлил оспорването на М. П. Б.

Това решение е отменено от петчленен състав на ВАС и делото - върнато за ново разглеждане с конкретни указания по приложението на закона - Решение № 8589 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4040/2016 г.

1. С молба от 19.10.2016 г. и във връзка с указанията на петчленния състав на ВАС, дадени в отменителното решение по адм. дело № 4040/2016 г., жалбоподателите са уточнили претенцията си: Претендират да им се признае право на обезщетение с компенсаторни записи по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ за одържавеното по реда на ЗНЧИМП, и невъзстановено реално имущество, на наследодателите им - съдружници в СД "Г. Д. Б. и синове" по реда на чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ, а именно за: част от незастроено дворно място от 524 кв. м, оценено по нарочния баланс от 23.12.1947 г.; склад за брашно, масивен на един етаж, застроен на площ от 220 кв. м; склад за брашно, масивен, на един етаж, застроен на площ от 116.55 кв. м; склад за брашно, масивен, на един етаж, застроен на площ от 152 кв. м; гараж, масивен, на един етаж, застроен на площ от 80 кв. м; масивна сграда за канцелария, на един етаж, застроена на площ от 50.39 кв. м; жилищна сграда, масивна, на един етаж с две стаи и антре, застроена на площ от 37.20 кв. м; движими вещи (машини, уреди и инструменти, мебели и обзавеждане, превозни средства, оборотно имущество и стоки, вкл. един ж. п. коловоз), описани в нарочния баланс.

1. От приложените по делото удостоверения за наследници е видно, че към момента на предявяване на претенцията за обезщетяване по реда на реституционния закон - 21.01.1998 г. от седемте деца - наследници на Е. Б. (и съпругът й Г. Б. - поч. **8 г.) са били живи Ф. Г. Б. (поч. * г. и оставил като наследник П. Ф. Б. - син - л. 145 от АД № 2547/1998 г.) и Д. Г. Т. (поч. **** г. и оставила като наследник Т. И. Т. - син - л. 258 от АД № 2547/1998 г.).

Към този момент - 21.01.1998 г. - от наследниците на П* (Т.) Б. с дял от 35 % в СД "Г. Д. Б. и синове" към момента на национализацията - починал **** г. - са били живи дъщерите му: М. П. Б., М. П. Б. - К. и Е. П. Ф., която е починала на 16.07.2002 г. (л. 252 от АД № 2547/1998 г.) и оставила цялото си имущество на съпруга си И. Х. Ф., съгласно приложеното на л. 253 от АД № 2547/1998 г. саморъчно завещание, обявено от съдия по вписванията (л. 254) и прието от И. Ф. Последният е починал на 03.11.2008 г. (л. 255), без деца и завещал имуществото, за което е предявена настоящата претенция по реституция на М. П. Б. - К. (л. 256 и л. 257 от АД № 2547/1998 г.). Негови наследници, по чл. 8, ал. 4 и чл. 10, ал. 2 от Закона за наследството са и децата на починалата преди него сестра - Г. Г. Г. - В. и Д. Г. Г. - К., както и синът на починалия преди него брат - Л. И. Ф. (от л. 255).

Наследници на К. Г. Б. - поч. **** г. - са А.-М. Н. Б. и децата им В. К. Б. и В.-Е. К. Б.

Наследниците на Д. (К.) Б. - поч. **** г. не са подавали заявление до административния орган за признаване право на обезщетение по реда на ЗОСОИ.

1. Към административната преписка не са приложени изискуемите се саморъчни декларации за неполучаване на обезщетение срещу одържавеното имущество, подписано от жалбоподателите.

Въз основа на посочените доказателства и предявеният начин на обезщетяване - чрез компенсаторни записи - съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ имат право на обезщетяване собствениците и правоприемниците на собственици на имоти одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени при спазване на действащото законодателство строежи или др. промени, които не позволяват тяхното реално връщане.

Следователно първото условие за уважаване на искане за обезщетяване по този ред е заявителите да са собственици или правоприемници на собствениците. От представените по делото доказателства се налага извода, че правоимащи в случая са: М. П. Б.-К. (по отношение на М. Б. има влязъл в сила съдебен акт), В. К. Б., В.-Е. К. Б., Л. И. Ф., П. Ф. Б., Г. Г. Г. - В., Д. Г. Г. - К. и Т. И. Т., съобразно наследствената им квота.

Второто условие е да е налице принудително отнемане на имот по закони и начини посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ. В случая безспорно е доказано, че имуществото на СД "Г. Д. Б. и синове", описано в нарочния баланс, съставен на 23.12.1947 г., е било одържавено по реда на ЗНЧИМП и е било включено в активите на държавно предприятие, впоследствие ЕООД, заличено от Търговския регистър и несъществуващо към момента, което не може да им бъде възстановено реално.

Ето защо претенцията на М. П. Б.-К. (по отношение на М. Б. има влязъл в сила съдебен акт - решение по АД № 8048/2001 г. по описа на ВАС, III отд.), В. К. Б., В.-Е. К. Б., Л. И. Ф., П. Ф. Б., Г. Г. Г. - В., Д. Г. Г. - К. и Т. И. Т. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, с компенсаторни записи, подадена в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ и адресирана до компетентния административен орган - министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, който упражнява правата на държавата в търговското дружество "Стара мелница" ЕООД, в активите на което са били включени имуществата по този закон по правоприемство от ДИП "Н. Й. Вапцаров" (вж. т. 3) е основателна и следва да бъде уважена. Само посочените лица надлежно са упражнили правото си да поискат обезщетение по специалния реституционен закон и само на тях се дължи обезщетение.

Съгласно чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ лицата или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от Правилника за приложение на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 39 от 1948 г.; изм., бр. 181 от 1950 г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс.

Нарочен баланс, съставен по описания ред е представен и в него е включено, и оценено, претендираното имущество, като претенцията не засяга реално възстановеното имущество (вж. т. 8). Необезщетено е незастроено дворно място от 524 кв. м; сгради - склад за брашно, масивен на един етаж, застроен на площ от 220 кв. м; - склад за брашно, масивен, на един етаж, застроен на площ от 116.55 кв. м; - склад за брашно, масивен, на един етаж, застроен на площ от 152 кв. м; - гараж, масивен, на един етаж, застроен на площ от 80 кв. м; - масивна сграда за канцелария, на един етаж, застроена на площ от 50.39 кв. м; - жилищна сграда, масивна, на един етаж с две стаи и антре, застроена на площ от 37.20 кв. м; както и движими вещи - машини, уреди и инструменти, мебели и обзавеждане, превозни средства, оборотно имущество и стоки, подробно описани в баланса.

По отношение на това имущество административният орган е формирал мълчалив отказ, тъй като в срока по чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ не се е произнесъл по заявлението вх. № 94-00-106 от 21.01.1998 г. и този отказ е незаконосъобразен. Като такъв ще следва да се отмени, а на правоимащите - да се признае право на обезщетение.

Водим от изложеното и на осн. чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ Върховният административен съд, трето отделение