Решение № 2639 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2009 г.

Решение № 2639 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Спринк" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона "Дълга лъка", представлявано от управителя Младен Колев Милков, чрез процесуалния представител юрисконсулт Драган Цветанов против решението от 10.06.2009 г., постановено по адм. дело № 113/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството против заповед № 1535 от 16.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм за изземване на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ на земеделски имот пл. № 179016 с площ от 56.520 декара в землището на с. Горни Цибър. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и съдът да постанови решение по същество, като отмени оспорената заповед на кмета. Ответникът - кметът на община Вълчедръм, в писмено становище, чрез пълномощника си адв. Генински, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи са развити и в писмена защита. Заинтересованата страна - Димитър Маринов Александров не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че към момента на издаване на заповедта, дружеството - жалбоподател не е доказало, че владее имота на някакво правно основание. Налице са и трите предвидени предпоставки за уважаване на искането по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделския имот по този ред. Заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, съответно обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, доводите на страните, сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Монтана се е развило по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, като е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № 1535 от 16.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм. С нея е наредено изземване от търговското дружество на земеделски имот пл. № 179016 с площ от 56.520 декара на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ и предаването му на собственика. В жалбата са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения в административното производство - неподаване на молбата за образуването му от надлежния собственик, а от друго лице, неизясняване на релевантните факти, неспазване на сроковете за произнасяне, както и неправилно приложение на закона - липса на основанието по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като са ползвали имота на правно основание - устна уговорка, а по-късно са освободили същия. От писмените доказателства, приложени в административната преписка, съдът е установил, че административното производство е започнало по молба вх. № М-399-Д от 1.09.2008 г., подадена от Димитър Маринов Александров, за изземване на имот № 179016 от владението на касатора. Същият се легитимира като собственик по силата на решение на ПК № 7976 от 4.11.1994 г., с което е възстановена собствеността върху имота на наследниците на Александър Диндицов, сред които видно от представеното удостоверение за наследници е и молителят. Молбата, с която е сезиран административния орган, ведно с редица други молби, е разгледана от нарочна комисия, назначена от кмета на общината, на 29.10.2008 г., за което е съставен протокол № 42. Комисията е констатирала, че още на 8.09.2008 г., търговското дружество е уведомено да изпрати представител в общината за изясняване на случая и да представи договори за наем или аренда за имотите. Не са постъпили конкретни доказателства. При тези данни комисията с решение по протокол № 43 от 12.12.2008 г. е предложила да се изготви заповед за изземване на имотите. Решението е възприето от кмета на общината и обективирано в оспорената заповед. При така установеното, съдът е изследвал наличието, респективно липсата на материално-правните предпоставки, посочени в разпоредбата за изземване на имота, изискуеми в кумулация. В тази връзка е приел, че заявителят е установил възстановено право на собственост върху имота по реда на земеделската реституция. В същото време търговското дружество не е установило правно основание, на което да ползва имота. Съдът е приел, че не е доказана защитната теза на жалбоподателя, че е освободил имота. Въз основа на това е извел извод за законосъобразност на заповедта за изземване и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се прави възражение, че не е установен фактът на ползване на имота, което води до липса на една от трите предпоставки за изземването му. Твърди се, че дори да е имало ползване, то към момента на издаване на заповедта имотът не е владян. Приемайки обратното, без да са налице доказателства, съдът е допуснал процесуално нарушение. Възражението е неоснователно. Същото възражение е правено и пред първоинстанционният съд, които е обсъдил всички доказателства по делото, при което правилно е преценил, че жалбоподателят не е представил каквито и да са доказателства, които да са в подкрепа на защитната му теза, съответна да опровергават констатациите на административния орган от фактическа страна. Ползването е установено от помощния орган, като въпреки дадената на страната възможност същата не е представила доказателства за наличие на правно основание за същото или че е освободила имота. Твърденията, че имотът към момента на издаване на оспорената заповед е освободен, считано от 1.10.2008 г., не са подкрепени с доказателства. В тежест на жалбоподателя е било доказването на факта на освобождаването. Не се касае за отрицателен факт, поради което страната неоснователно твърди допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с разпределение на тежестта на доказване. В конкретния случай административният орган с протокола на комисията е доказал наличие на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имота, към момента на постановяване на заповедта, именно който момент е релевантен за преценката на законосъобразността й. По този начин е изпълнено процесуалното задължение по чл. 170, ал. 1 от АПК. А ако адресатът на административния акт е твърдял, че от 1.10.2008 г. е освободил имота, то върху него лежи тежестта за доказването му с допустимите по АПК и ГПК доказателства, което не е направено. В с. з. на 9.04.2009 г., съдът е указал на страната, на основание чл. 171, ал. 4 от АПК как е разпределена доказателствената тежест. Ето защо съдът не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и оспорената заповед е законосъобразна и правилно е отхвърлил жалбата. Решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,