Решение № 9633 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9578/2012 г.

Решение № 9633 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9578/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново), срещу решение № 366 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 156 по описа за 2012 г. на Административния съд - Велико Търново. С него по жалба на "Сартен България" ООД е отменен ревизионен акт № 151000552 от 17.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 295 от 08.07.2010 г. на директор Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 06 - м. 10.2009 г., в частта по ЗКПО, с която е определен допълнително корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. и съответните лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Сартен България" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Маргарита Чечова. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество е частично основателна. Настоящото касационно производство е второ по делото. С решение № 1367 от 26.01.2012 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. д. № 2973/2011 г. първоначалното решение по спора е отменено и делото е върнато на административния съд със задължителни указания при новото му разглеждане. Задължителните указания са за съобразяване на всички приети доказателства и съдебни решения, относими за случая, както и за възможността за възлагане на счетоводна експертиза, която да установи как са били отчитани приходите и разходите на "Сартен България" ООД за целите на ЗКПО, както и какви са били данъчните задължения по ЗДДС. С решението предмет на контрол пред настоящата инстанция административният съд е отменил ревизионния акт в обжалваните части, а именно относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06 - М. 10.2009 г. в размер на 16 945.61 лв. и начислени лихви в размер на 326.96 лв. по фактури, издадени от "Ист Трейдинг" ООД, както и относно определен на ревизираното дружество допълнително корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 892 77.35 лева и начислени лихви общо в размер на 15 896.17 лв. За да постанови този резултат, в частта по ЗДДС, съдът е анализирал представения по делото договор за търговско представителство от 01.07.2009 г., сключен между жалбоподателя и "Ист Трейдинг" ООД, в качеството му на търговски представител и е приел, че се касае за агентски договор или договор за самостоятелно търговско представителство. Позовал се е на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Търговския закон, според която, когато на търговския представител е предоставен определен район или кръг от клиенти, той има право на възнаграждение и за сделките, които не са извършени с негово съдействие, но са извършени с лица от същия район или от същата клиентела. Според съда, поради наличието на уговорка в договора за посредничество при сделки в регион Република Франция, незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 06 до м. 10.2009 г. Обосновал е извода, че въпросът за реално осъществена посредническа услуга е неотносим предвид наличието на договор между страните, задължаващ жалбоподателя да заплати на доставчика си услугата, независимо от реалното изпълнение на същата. В тази връзка съдът е приел за неотносима по отношение признаване на право на данъчен кредит липсата на доказателства за направени от доставчика "Ист Трейдинг" ООД разходи във Франция - за наеми, за командировки и други. В частта относно определения на ревизираното дружество допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г., съдът е съобразил, че в случая става въпрос за задължения за данъчни периоди, за които на "Сартен България" ООД са правени ревизии, приключили с издаването на РА, обжалвани по съдебен ред и по които са налице влезли в сила решения на ВАС, като дължимият корпоративен данък е бил определен чрез назначаването на съдебно- счетоводна експертиза, съгласно указанията, дадени от ВАС с отменителното решение. Решението е неправилно постановено по отношение на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ист Трейдинг" ООД с предмет "комисионни за посредническа дейност". Неправилен е изводът на съда, че достатъчно условие за признаване право на данъчен кредит е наличието на уговорка в договора за търговско посредничество, по силата на която търговецът е задължен да заплати на доставчика си услугата по посредничество на основание чл. 36, ал. 2 ТЗ, без значение дали тази услуга е реално изпълнена. Този извод не е съобразен с основното изискване на ЗДДС облагането да обхваща само реално осъществени доставки. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не е установено наличието на доказателства, свързани с наличието на данъчно събитие поради изпълнение на сключения между "Сартен България" ООД и "Ист Трейдинг" ООД договор за търговско представителство от 01.07.2009 г. При изследване съдържанието на този договор и на задълженията по него на доставчика, се установява, че за наличието на данъчно събитие е било необходимо да се докаже, че извършваните от "Сартен България" ООД ВОД към френското дружество "Euralis Gastronomie", са били осъществени чрез търговския представител "Ист Трейдинг" ООД. Както правилно е отбелязал съдът, в разглеждания случай доставчикът следва да е действал като пряк представител на "Сартен България" ООД, а при прякото представителство представителят не дължи икономически резултат, а сключва сделките, за които е овластен, като непосредствения икономически резултат е за представлявания. Настоящата инстанция счита, че доказателства за осъществени в резултат на правните действия на "Ист Трейдинг" ООД сделки не са представени, като този извод се подкрепя от липсата на договор между търговския представител и "Euralis Gastronomie", както и на документи за извършвана посредническа дейност, в това число за осъществено проучване на пазара, реклама, кореспонденция с клиенти, изпращане на конкретни оферти и др. Липсата на доставки по договора за търговско представителство обосновава извода за законосъобразност на ревизионния акт, поради което обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено, а жалбата на "Сартен България" ООД отхвърлена. В останалата обжалвана част, касаеща определения корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г., решението е правилно. От данните по делото се установява, че основание за преобразуване на финансовия резултат на ответника за 2007 г. и 2008 г., в посока увеличение, е било наличието на отчетени разходи през тези години по фактури, издадени на "Сартен България" ООД, по които е било отказано ползването на данъчен кредит при извършени на дружеството ревизии, поради което и на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО и чл. 26, т. 2 от ЗКПО тези разходи не са били признати за данъчни цели. Съдът, в изпълнение на дадените указания в отменителното решение на ВАС, е съобразил влезлите в сила решения на Върховния административен съд по адм. дело № 5684/2011 г. и адм. дело № 5564/2011 г., с които са обявени за нищожни въпросните ревизионни актове, издадени на "Сартен България" ООД, с които на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди през 2007 г. и 2008 г. В резултат на това съдът, отново в изпълнение на указанията на ВАС, е назначил съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение, с което е определило дължимия корпоративен данък, като е взел предвид и разходите непризнати от органа по приходите. Съдът основателно е кредитирал ССЕ в този вариант, неоспорено от страните, тъй като след прогласяването нищожността на двата ревизионни акта, с които е отказано право на данъчен кредит на "Сартен България" ООД, не е имало основание, на което разходите по тези фактури да не бъдат признати за данъчни цели, още повече, че вещото лице е констатирало, че процесните разходи са документално обосновани по реда на чл. 10 ЗКПО. По тези съображения решението в тази част като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изход на спора разноските по делото следва да бъдат понесени от страните така, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 227 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,