Решение № 2909 от 21.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез пълномощника адвокат М. Антонова, срещу решение 5274 от10.08.2022 г., постановено по адм. дело 2730/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено решение 26/04/1/0/91582/3/01/3/01/04/02, изх. 01-2600/172 от 08.01.2021г., издадено от настоящия касатор, с което е отказано изплащането на финансова помощ на Веджи Прайд ЕООД по заявка за плащане 26/04/1/0/91582/3/01 от 15.06.2020 г. в размер на 1 173 240 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените с решението указания. Касатотът е осъден и да заплати на Веджи Прайд ЕООД сторените разноски по делото. С касационната жалба се твърдят касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Подробно касторът възпроизвежда установената от съда фактическа обстановка и излага твърдения, обосноваващи законосъобразност на акта. Обосновава, че според установеното по делото са доказани наличието на обективен и субективен елемент на изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта . Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне изцяло на оспорването. Алтернативно в случай, че съдът установи нарушение на съдопроизводствените правила се иска връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Прави искане за присъждане на сторените за две съдебни инстанции, за които прилага списък. Ответникът Веджи Прайд ЕООД, представлявано от управителя П. Бързаков, чрез пълномощника адв. Н. Цанов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че оспореното съдебно решение не страда от сочените от касатора нарушения и изцяло съответства на приложимия материален закон. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Веджи Прайд ЕООД срещу решение 26/04/1/0/91582/3/01/3/01/04/02, изх. 01-2600/172 от 08.01.2021г., на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което му е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 26/04/1/0/91582/3/01 от 15.06.2020 г., в размер на 1 173 240 лв. Не е спорно от фактическа страна установеното от първоинстанционния съд, че в ДФЗ - Областна дирекция гр. Хасково, в периода 02.12.2016 г. - 06.12.2016 г. са постъпили заявления за кандидатстване от бенефициентите: Пинк Томато ЕООД, собственост на Е. Тодорова; Еко Нутс 2014 ЕООД, собственост на Д. Зайчева; Тони-Нудс-46 ЕООД, собственост на Т. Георгиева; Кети-2015 ЕООД, собственост на К. Димитрова; Грийн Фудс ЕООД (настоящият ответник), собственост на П. Зайчева; Нати-Логистик ЕООД, собственост на Н. Тодорова; Агрономист-63 ЕООД, собственост на Р. Жекова; Стойчев-Еко-33 ЕООД, собственост на С. Стойчев; Харгрейп ЕООД, собственост на Г. Нейкова; Веджи Прайд ЕООД, собственост на П. Бързаков и Д.-44 ЕООД, собственост на Д. Зайчева. Установено е, че предметът на инвестициите е Оранжерия с метална конструкция с полиетиленово покритие , Предприятие за подготовка на зеленчуци за продажба , Оранжерия , Полиетиленов блок , Отопляема галерия за отглеждане на зеленчуци , Производство на оранжерийни краставици и домати , Изграждане на съоръжение за хидропонно отглеждане на зеленчуци и др., като стойностите на разходите по проекта възлизат на около 1 955 000 лева по всеки един от тях. Не е било спорно обстоятелството, че при обработка на посочените заявления за подпомагане е установено, че съгласно представени анкетни формуляри, всички бенефициенти отговарят на един и същ телефон и имат един и същ e-mail за контакт, както и всички бенефициенти участват в Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 2020 г. с изграждането на сходни инвестиции, а именно оранжерии за отглеждане на зеленчуци. По отношение на Веджи Прайд ЕООД е прието, че към подаденото от него заявление е приложен Нотариален акт за покупко-продажба от 30.09.2016г. за поземлен имот с идентификатор 77181.3.396, в местността Конлука , в землището на гр. Харманли с площ 5806,00 кв. м., закупен от фирма Зайчев и син ООД и е част от по-голям имот с номер 77181.600. В тази връзка е установено още, че Зайчев и син ООД е продал като отделни парцели имот с номер 77181. 600, върху които се осъществява изграждането на инвестициите на горецитираните бенефициенти, поради което всички единадесет проекта се намират в съседни поземлени имоти, всеки от които е с площ 5. 806 дка, с изключение на Нати логистик ЕООД и Агрономист-63 ЕООД, чийто имоти са с размер 3. 871 дка. Счетоводните услуги на всички проекти са извършвани от един и същ счетоводител Т. Хаджиилиева, в качеството й на едноличен собственик на СК Еталон Консулт ЕООД, а за строителния надзор е отговаряло Стройконсулт ЕООД. Видно от представените констативни актове за установяване годността за приемане на строежите /Акт образец 15/, във всички тях са описани идентични декларации за вложените строителни продукти, т. е. доставчиците на строителните материали, вложени за извършването на инвестициите, са едни и същи фирми. След изпълнението на инвестицията и подаване на заявка за окончателно плащане от дружеството - Грийн Фудс ЕООД, в хода на обработка на заявката за плащане са извършени две проверки на място, както и справки в Търговския регистър. С оглед установените роднински, финансови и икономически обвързаности, административният орган е вписал, че е налице умишлена координация между всички 11 бенефициенти, поради което създадените от тях земеделски стопанства не се приемат от издателя на административния акт като израз на автономна, независима предприемаческа инициатива, а е счетено, че са учредени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4. 1, за да получат финансово подпомагане в размери, надвишаващи максимално допустимите. Издателят на атакувания административен акт е предположил, че едно общо стопанство е разделено на отделни части, представени като самостоятелни стопанства, за финансирането на които от свързани лица са представени привидно самостоятелни проекти. Прието е, че целта е получаване на по-високо подпомагане от максимално допустимата помощ по мярката в нарушение на установения лимит на финансова помощ за проект на един кандидат, регламентиран в чл. 15 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 9 от 21.03.2015 г.; Наредбата). В тази връзка е формиран изводът, че за целите на подпомагането с безвъзмездна финансова помощ от бюджета на Европейския съюз, бенефициерите не могат да се приемат като независими икономически субекти, а съставляват едно единствено икономическо образувание, действащо посредством група физически лица, с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по наредбата максимални размери. В резултат на тези съображения е постановен процесния административен акт. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Веджи Прайд ЕООД решение 26/04/1/0/91582/3/01/3/01/04/02, изх. 01-2600/172 от 08.01.2021г., на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 26/04/1/0/91582/3/01 от 15.06.2020 г. в размер на 1 173 240 лв.; изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при съблюдаване мотивите на съдебното решение и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя сторените разноски по делото. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е налице неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е счел, че издателят на атакуваното решение неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 11, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., както и чл. 9, ал. 2, т. 3 от договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен между жалбоподателя и ДФЗ, според която клауза фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за окончателно плащане, в случай, че е установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката, включително и след извършването на допълнителни проверки по смисъла на чл. 42, ал. 4, във вр. с § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба 9 от 21.03.2015 г. С оглед изясняване на понятието изкуствено създадени условия съдът е съобразил Решението на СЕС от 12.09.2013 г. по Дело С-434/2012 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че в случая са установени лични и роднински връзки между физически лица, финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти, ползващи съседни имоти, имащи договори с едни и същи фирми за строителен надзор, счетоводни услуги, финансови услуги, доставчици на строителни материали и наем на офиси. Прието е от съда, че към момента на издаване на Наредба 9/2015 г. /влязла в сила на 30.06.2015г./ отделните дружества вече са били създадени и са оперирали на разделените и придобитите по-късно от тях съседни поземлени имоти. На следващо място според съда видно е от заключенията на вещите лица, че технологично и на практика изградените оранжерийни комплексни са напълно самостоятелни производствени обекти, както и, че няма икономическа зависимост между жалбоподателя и останалите дружества и всяко от тях развива независима дейност, включително има различни клиенти. Безспорно е установено и извършването на инвестицията, както и че в резултат на нея жалбоподателят осъществява самостоятелна стопанска дейност. При така установените факти и данни АССГ е мотивирал извод, че не може да се приеме за доказано от обективна страна, че са налице изкуствено създадени условия. Дори обаче да се приеме обратното, то остава недоказан субективният елемент, който предполага, че целта на създадените условия е именно получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане и на облага в противоречие с целите на тази схема. Икономическите и личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти могат да бъдат предпоставка и индиция, но не доказват наличието на умишлена координация, насочена към получаване на облага, изразяваща се в неследващо се плащане по мярката. С оглед целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредбата според съда издателят на акта не е обосновал и по какъв начин помощта би се отразила или ще се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността в сектора на местно и национално ниво. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилен съдебен акт, за което е изложил подробни, споделени от настоящия състав, мотиви. В мотивите на обжалваното съдебно решение АССГ е описал детайлно констатациите и заключенията на изслушаните експерти, представили комплексна техническа и икономическа експертиза, както и допуснатите гласни доказателства, които не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Именно след като ги е разгледал поотделно и в тяхната съвкупност съдът е формирал обосновани изводи. Административният съд правилно е определил относимите в случая специални материалноправни норми: чл. 11, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., според който текст не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство, както и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., по силата на която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Понятието изкуствено създадено условие е дефинирано в т. 13 от ДР на Наредба 9 от 21.03.2015 г., която препраща към чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.). В приложимата национална наредба няма легално определение за изкуствено създадени условия, поради което въз основа на формираната съдебна практика, се приема че изкуствено създадено условие е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, който текст е озаглавен Клауза относно заобикалянето на разпоредби и регламентира: Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Разпоредбата на чл. 60 от пряко приложимия Регламент 1306/2013 г. не съдържа забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, а съответният проект следва да бъде разгледан при равни условия с други проекти в областта, за която се кандидатства и с оглед систематическото място на разпоредбата в дял V системи за санкции и контрол, глава І Общи правила от Регламент 1306/2013, следва да се прояви особено внимание и контрол преди извършване на плащанията при съмнение за изкуствено създадени условия. Ето защо настоящият съдебен приема, че в случая атакуваното решение на ДФЗ е основано на предположения, за които в случая не е извършено изследване и анализ дали съответстват на другата кумулативна предпоставка: противоречие с целите на мярката, установени изрично в чл. 2 от Наредбата, който въпрос, изобщо не е поставен и анализиран в акта, а банкетно е прието наличието на тази предпоставка. Първоинстанционният съд правилно е счел, че към решаване на спорния въпрос по делото е относимо Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г., което е задължително за прилагане от националния съд. Според цитираното решение на СЕС, чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи извода, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е целял единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. В диспозитива на решението по дело С-434/2012 г. относно член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 категорично е посочено, че не следва да се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. Предвид гореописаното решение на СЕС, АССГ правилно е преценил, че в конкретната хипотеза издателят на административния акт /сега касатор/ е следвало да установи наличие както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на жалбоподателя по смисъла на решението на СЕС по дело С-434/2012 г., което видно от данните по делото не е сторено. В обжалваното съдебно решение точно е констатирано, че в случая е доказано, включително и чрез експертиза, наличие на лични и роднински връзки между физически лица, финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти, ползващи съседни имоти, които имат договори с едни и същи фирми за строителен надзор, счетоводни услуги, финансови услуги, доставчици на строителни материали, наем на офис. Настоящата инстанция приема, че от фактите по делото е видно, че към датата на подаване на заявленията за кандидатстване по мярката и съответно към момента на сключване на договорите е имало не само публично достъпна информация в Агенция по вписванията, но и ДФЗ е разполагал с нотариалните актове за покупка на новообразуваните парцели. Роднинските връзки между физическите лица са съществували към момента на сключване на договорите и не биха могли да се прикрият, което означава, че заключенията на ДФЗ, свързани с обективния елемент /договори за услуги, сключени с едни и същи фирми/, са необосновани и несъответни на извода, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. Правилно не са възприети за доказани обстоятелствата от обективния елемент на изкуствено създаване на условия , необходими за получаване на претендираната помощ. В случая не е установено от страна на касационния жалбоподател наличие на икономическо предимство или облага, която е била или ще бъде получена от оспорващото дружество. Данните по делото навеждат изцяло на извода, че в атакувания административен акт не са изследвани и анализирани, поради което и не са доказани, обстоятелствата, свързани със субективния елемент на нарушението по чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., който следва да обективира субективното отношение на бенефициента и представляващите го физически лица към извършеното намерение това предимство или облага да се получат в противоречие с целите на мярката. Правилно в мотивите на обжалваното решение е преценено, че наличието на изкуствено създадени условия в случая е останало недоказано, с оглед неустановяване от издателя на административния акт на субективния и обективен елемент на състава на нарушението, от което е формиран обоснован извод, че незаконосъобразно е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,