Решение № 1527 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14970/2018 г.

Решение № 1527 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14970/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Хайдар, [гражданство], срещу решение № 5687 от 09.10.2018 г., постановено по административно дело № 7024/2018 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. Хайдар срещу Заповед № 5364 з-827/20.06.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от Закона за чужденците на Република България (ЗЧРБ) е продължено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ)– София за срок до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и при изключенията на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за срок от 6 месеца, считано от 23.06.2018 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство са установени съществени пропуски в административното производство, които рефлектират върху законосъобразността на оспорената заповед като издадена в нарушение на чл. 35 АПК. Неправилно административният съд е приел, че непълните и неточни справки, направени от Държавната агенция за бежанците и МВР не са се отразили върху правната сфера на касатора. Изложено е, че именно разминаванията в системите на административните органи са довели до липсата на яснота относно статуса на А. Хайдар и предприетите от него действия за възобновяване на производството му за закрила. На следващо място се твърди неправилност на извода на съда за наличието на предпоставките на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ. Твърди се непълнота на решението, тъй като не са разгледани и преценени рисковете, които биха възникнали за касатора при връщането му в страната на произход, с което са нарушени законовите гаранции на чл. 44а, ал. 1 ЗЧРБ. Изложено е още, че не е обсъдена и пропорционалността на наложената ПАМ. При тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяването на друго, с което да се постанови прекратяване на принудителното настаняване на касатора в СДВНЧ. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Миграция" изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Хайдар, [гражданство], срещу заповед № 5364 з-827/20.06.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ е продължено принудителното му настаняване в СДВНЧ – София за срок до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и при изключенията на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за срок от 6 месеца, считано от 23.06.2018 г. За да постанови оспорения съдебен акт, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Съдът е установил, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счетено е за неоснователно възражението, че административният орган не е изяснил статута на жалбоподателя с позоваване на докладна записка на интервюиращ орган при ДАБ. Съдът е обосновал извод, че в случая се касае за подготвителен документ в рамките на друго производство, от който не произтича директно засягане на правната сфера на чужденеца, като административният орган не дължи преценка правилно ли председателят на ДАБ не е уважил искането за възобновяване на производството. Прието е, че заповедта е съответна на материалния закон и неговата цел. Съобразено е, че към датата на издаване на разглежданата заповед А. Хайдар е гражданин на трета държава, пребиваващ незаконно на територията на страната. Към тази дата той не се е намирал в производство по закрила, поради което приложение намират Директива 2008/115 и чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. Позовавайки се на посочената нормативна уредба съдът е изложил, че за да е законосъобразна заповедта по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за продължаване на срока на принудителното настаняване е необходимо да е доказано, че първо, по отношение чужденеца не е възможно прилагането на друга, по-лека принудителна мярка, второ, че не е отпаднала опасността от укриване или избягване/възпрепятстване на подготовката на връщането или на процеса по извеждане, трето, че все още съществува разумна възможност за извеждане, и четвърто, че независимо от положените разумни усилия от компетентните власти, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради липса на съдействие или забавяне при получаване на необходимата документация. Съдът е установил, че липсват данни жалбоподателят да разполага със средства за издръжка, медицинска застраховка, със социална подкрепа, с място за живеене на територията на страната, за получаването на сигурна финансова подкрепа от близки и роднини. Приел е, че е налице и второто основание по чл. 15, § 1, ал. 1, буква а) от Директивата - опасност от укриване. В тази връзка е съобразил, че жалбоподателят не е представил доказателства за самоличността си и копия на националните си документи за самоличност, демонстрирал е цел да се установи в друга държава членка, като спрямо него е приложена издадена ПАМ "експулсиране" през 2016 г., той се е възползвал от преимуществата на системата за международна закрила на ЕС, като след като е бил регистриран и поканен за интервю във връзка с молбата му за международна закрила, е направил опит да премине незаконно границата на Република България. Установено е още, че са налице доказателства за положени усилия от страна на компетентните органи за организиране извеждането на оспорващия от България. Потвърдена е самоличността му, на посолството на Ислямска република Пакистан в София са изпратени пръстови отпечатъци и снимки за издаване на пасаван. Това е довело до извод, че съществува разумна възможност за принудително извеждане на чужденеца и то именно в срока на продълженото настаняване - до 23.12.2018 г. По тези съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, развити пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени и се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ, посочена като правно основание за издаване на заповедта, предвижда, че "по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца". От доказателствата по делото е безспорно установено, че касаторът няма валиден документ за връщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му от страната. Същевременно, видно от данните по делото, е налице активно поведение от страна на българските миграционни служби по организация на извеждането на чужденеца от страната, но е налице забавяне на изготвянето на документите от чуждестранните власти. Наред с това по отношение на чужденеца не са могли да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ. Срокът на принудителното настаняване е определен от административния орган законосъобразно - до 23.12.2018 г., когато е изтекла допустимата по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ продължителност на задържането. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за неправилност на извода на съда за липса на съществени пропуски при преценката на данните, че чужденецът е подал молба за възобновяване на производството за закрила, което не е било отчетено при издаване на оспорената заповед. Към момента на издаването на оспорения акт не е имало данни и доказателства за висящо производство пред ДАБ. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на заповедта за продължаване срока за принудително настаняване на касатора. Релевантно за спора е обстоятелството, че към момента на издаване на процесната заповед производството пред ДАБ е прекратено. Съдът не може инцидентно да се произнася по законосъобразността на актове и действия на ДАБ. По тези съображения правилна е преценката, че административният орган законосъобразно е установил, че към 20.06.2018 г. чужденецът е с прекратено производство за предоставяне на международна закрила. Доводите, че неправилно административния съд не е разгледал и преценил рисковете, които биха възникнали за касатора при връщането му в страната на произход, са неотносими към предмета на настоящия спор, касаещ законосъобразността на заповед за продължаване на настаняването на чужденеца в СДВНЧ. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на А. Хайдар срещу заповед № 5364 з-827/20.06.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение