Решение № 8306 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2018 г.

Решение № 8306 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е преди изменението на АПК, обн. в ДВ, бр. 77/2018 г. и е по подадена касационна жалба от Г. Манолов, в качеството му на законен представител на Сдружение с нестопанска цел "Места инициативна група "Несебър" (СНЦ "МИГН"), след подадената молба от 8.10.2018 г. за допусната грешка в наименованието на дружеството, против решение № 1412 от 13.07.2017 г. (вероятно в годината има грешка, която не е отстранена), постановено по адм. д. № 300/2018 г. от Административен съд-Бургас. С него е отхвърлена жалбата на СНЦ "МИГН" против решение за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За тяхното обосноваване Г. Манолов твърди, че не били спазени правилата за издаване на обжалваното решение на административния орган, както и че координаторът на проекта не бил в "конфликт на интереси", тъй като такъв не бил доказан. Твърди освен това, че в мотивите на съдебното решение изобщо не била коментирана т. 4 от обжалваното решение относно допълнително наложената на основание чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията финансова корекция, която според касатора не се дължала. По изложените съображения Г. Манолов моли съда, да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата. Прави искане за присъждане на разноските. Ответната страна по касация изпълнителният директор на ДФЗ, редовно призована, не се явява и не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Излага аргументирани мотиви за необоснованост на обжалвания административен акт, поради липсата на фактически основания за издаването му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че СНЦ "МИГН", гр. Несебър е обжалвало решение за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция № 29/19/1/0.0.0102/3/01/03/01 с изх. № 01-6300/478 от 20.09.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение на сдружението е наложена финансова корекция на основание чл. 47, ал. 8 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 14 и чл. 6, ал. 6 във връзка с § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19. 1 "Помощ за подготвителни дейности" по мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 16". В жалбата си сдружението е твърдяло допуснати нарушени, представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 3-5 АПК. Съдът е установил, че между Министерството на земеделието, храните и горите, Държавен фонд земеделие от една страна и СНЦ "МИГН" от друга, в качеството му на ползвател, на основание чл. 29, ал. 1 от Наредба № 16 бил сключен договор № РД 50-86 от 17.08.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19. 1 "Водено от общностите местно развитие" за изпълнение на проект за подготвителни дейности по мярката, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. При направената заявка за плащане по сключения договор изпълнителният директор издал обжалваното решение за изплащане на финансовата помощ и налагане на финансова корекция. От приложените писмени доказателства съдът е приел за установено, че обжалваното решение било издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, а при постановяването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е преценил жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. За да достигне до този резултат съдът е направил коментар върху основанията за наложената финансова корекция посочени в Наредба № 16. По т. 1 от обжалваното решение е отказано изплащане на възнаграждения и осигуровки на координатор в размер на 6 768 лв., защото координаторът не отговарял на изискването на чл. 12, ал. 1, т. 14 от Наредба № 16. По тази точка съдът е преписал съдържанието на чл. 12, ал. 1, т. 14, като е посочил, че между страните не е имало спор за това, че И. Тальоков бил координатор на сдружението и същевременно член на управителния му съвет. След това съдът се е позовал и на отговора на управляващия орган, даден с писмо с вх. № 01-400/1708 от 1.12.2016 г. – лист 911-912 от делото, в който са дадени указания за прилагането на чл. 57, § 2 от Регламент (ЕС) № 966/2012. Направел е правен извод, че в разглеждания случай било безспорно установяването на нарушения, свързани с наличие на конфликт на интереси, тъй като И. Тальоков бил както координатор на сдружението, а така също и член на управителния му съвет. По т. 2 от обжалваното решение е отказано възстановяване на заявен разход за "Обучение на екипа на местната инициативна група" (МИГ), защото при административната проверка било установено, че тези разходи не отговаряли на чл. 6, ал. 6 във връзка с § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 16. По тази точка съдът е приел, след преглед на присъствените списъци – без да се посочат кои, че освен членовете на МИГ на обучението е присъствала и заинтересована група, която не била част от екипа на МИГ, поради което разходите за тази заинтересована група не отговаряли на посочените разпоредби. По т. 3 от обжалваното решение е отказано плащане по заявката за възстановяване на разходи за превод на брой страници, надвишаващо действително преведените такива. Съдът след преглед на т. 5. 5 от Таблицата, представляваща Приложение към чл. 3, ал. 1 от договора е приел, че одобреният бюджет бил за извършен превод на 30 страници, а реално били преведени 25 страници, без да посочи от къде следва тази разлика и въз основа на какво е установена, поради което направил правен извод, че отказът е правилен, защото заявените разходи за възстановяване, надвишавал реално направеният. След всичко това съдът е направил коментар за правомощията на ДФЗ произтичащи от чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 72, ал. 1 ЗУСЕСИФ и е извел решаващият си правен извод за законосъобразност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на жалбата против него, поради което я е отхвърлил. Съдът не е изложил никакви мотиви относно общия размер на редукцията, в която е включена и т. 4 от уведомяването на лист 864 от делото, съответно липсват и правни изводи. Постановеното решение е неправилно и е в нарушение на съществени процесуални правила, защото обжалваното решение на изпълнителния директор е необосновано. В него липсва посочване на фактическите основания, довели до правните изводи, послужили за налагане на финансовата корекция. В обжалваното решение, по нито една от описаните три точки няма изложени фактически констатации. На лист 863-864 от делото се съдържа уведомяване с уникален номер 29/19/1/0.0.0102/3/01/22/01 с изх. № 04-6300/429 от 15.07.2017 г. до СНЦ "МИГН", с което ДФЗ е уведомило сдружението, за извършено плащане-оторизирана сума 30 828, 30 лв., наложена финансова корекция (редукция) в размер на 16 125, 96 лв., както и че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открита процедура за налагане на финансова корекция. Разликата между това уведомяване за откриване на производство за налагане на финансова корекция и описаните три точки в обжалваното решение е, че в уведомяването са посочени размерите на наложените финансови корекции. Отново никъде не са посочени фактическите основания, послужили за налагането на тези финансови корекции. Липсата на излагане на възприетите факти и обстоятелства, при извършената административна проверка, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, допусната от страна на административния орган, която не дава възможност на страната, адресат на решението, да организира защитата си, но не дава възможност и на съда да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, какъвто по правната си същност е решението. Това налага отмяна и на административния акт за издаването на нов, в който да се посочат фактическите основания по всяка една от точките, за констатираните нарушения. В т. 1 от решението и уведомяването е посочено само правното основание, без да има мотиви какво е установено, от къде и какво е трябвало да бъде според сключения договор, за да се спази изискването на цитираните разпоредби от Наредба № 16, въз основа на което да се направи извод за нарушение. От изложеното в т. 2 – отново не са посочени фактите въз основа на които се прави извод за допуснатото нарушение – "конфликт на интереси". Защо сключения граждански договор с координатора, чието име дори не е посочено, е в конфликт на интереси и в коя от трите хипотези на чл. 57 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. попада. Кои са фактите за предоставяне на неоснователни преки или косвени ползи на координатора съобразно чл. 32, § 1, б. "а" от Делегиран Регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29.10.2015 г. относно правилата за прилагане на Регламент № 966, въз основа на които са направени и правните изводи. По т. 3 от обжалваното решение не са посочени разходите за преведените страници, заявени за възстановяване, колко разходи са били одобрени, за де установи размера на надвишаването от одобреното и въз основа на какви данни това се прави. Относно т. 4 от обжалваното решение за допълнителната редукция в размер на 8 062, 98 лв. е направено позоваване на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. В тази разпоредба от Общностното законодателство се съдържат правила за частично или пълно оттегляне на подпомагането, при наличие на двете хипотези в § 1, б. "а" и б. "б". Съответно подходът е различен при двете различни хипотези във второто изречение на разпоредбата. В обжалваното решение няма никакви данни в коя от хипотезите попада наложената корекция и въз основа на какво е определен размерът на допълнителната редукция. На последно място трябва да се подчертае, че в чл. 48 от Наредба № 16 в пет отделни алинеи, от които първата с десет точки, е предоставено правомощие на изпълнителният директор на ДФЗ да откаже със заповед изплащането на част или на цялата финансова помощ. Никъде в обжалваното решение няма позоваване на която и да било разпоредба от тази подзаконова норма. Позоваването е на текстове от ЗУСЕСИФ, въпреки разпоредбата на § 4, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, според която приложението на този закон се изключва когато се касае за ЗПЗП или в акт по неговото прилагане, а Наредба № 16 е издадена на основание чл. 9а ЗПЗП, според § 5 от Заключителните й разпоредби. Поради това не може да се прецени защо е наложена финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не Наредба № 16, ако е установено нарушаване на нейни разпоредби. Няма отговор и на въпроса защо в обжалваното си решение административният орган в една част от него се позовава на подзаконов нормативен акт каквато е Наредба № 16, а в друга на Закон-ЗУСЕСИФ, прилагането на който е изключено от § 4, ал. 3 от неговите ПЗР. Обжалваното решение на изпълнителният директор на ДФЗ е незаконосъобразно, защото при постановяването му не е спазено изискването за форма, предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - не са посочени и доказани фактическите основания и установявания, въз основа на които е прието че са допуснати нарушения на разпоредбите от Наредба № 16. Това налага отмяна на решението на Административния съд-Бургас и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени решението на административния орган, по изложените вече мотиви. Преписката ще следва да му се върне за ново произнасяне по заявлението за плащане по сключения договор от СНЦ "МИГН", при спазване на указанията, посочени по-горе. При липсата на фактически установявания административният съд е бил в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност върху решението. Жалбоподателят също е бил поставен в невъзможност ефективно да упражни правото си на защита, защото не е знаел какви доказателствени средства да използва срещу неустановените факти. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски в касационното производство следва да се уважи. При първоинстанционното разглеждане на спора не е направено искане за разноски, а пред касационната инстанция са направени разноски за държавна такса в размер на 161 лв., които ДФЗ следва да заплати. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 228 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение