Решение № 4635 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5655/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу част от решение 2366/06.04.2023 г., постановено по адм.д. 2819/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение в частта, с която Столична община е осъдена да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено или алтернативно да бъде намален размера на определените имуществени и неимуществени вреди. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответниците А. Кукушева, действаща чрез настойниците си Е. Кукушева и Р. Кукушев, Е. Кукушева и Р. Кукушев оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С решение 2366/06.04.2023 г., постановено по адм.д. 2819/2022 г. по описа на АССГ е осъдена Столична община да заплати както следва: на Е. Кукушева сумата от 3948 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното й изплащане; на А. Кукушева сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното й изплащане и на Р. Кукушев сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното й изплащане; отхвърлени са исковете на А. Кукушева, Е. Кукушева и Р. Кукушев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. за всеки един от тях и са присъдени разноски. При съобразяване с обстоятелствената част на касационната жалба на Столична община, правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК и липсата на подадена от А. Кукушева, Е. Кукушева и Р. Кукушев касационна жалба, трябва да се приеме, че предмет на касационен контрол е съдебното решение само в частта, с която Столична община е осъдена да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но не и в частта, с която исковите претенции са отхвърлени. Административният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във връзка с АПК, е прието за установено, че по отношение на А. Кукушева, действаща чрез своите настойници Е. Кукушева и Р. Кукушев, е осъществена непряка дискриминация с предвидените в разпоредбите на приетата от Столичния общински съвет Наредба за предоставяне на социалните услуги Асистенти за независим и активен живот в редакцията, действала в периода 01.01.2014 г.- 31.07.2014 г., критерии, съгласно които включването в социалната услуга е обусловено от представянето на документи, че кандидатът учи или работи, е по признак лично положение , с което е осъществен първият елемент от хипотезата на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 74 от ЗЗДискр. По отношение размерът на претърпените от Е. Кукушева имуществени вреди са съобразени: здравословното състояние на нейната дъщеря, издаваните актове на бюрото за социални услуги относно ползването на социалната услуга Асистент за независим и активен живот , остойностяването на тази услуга на база месечни часове за периода 01.01.2014 г. 31.07.2014 г. и голямата степен на вероятност от увеличаване на имуществото й със сумата 3948 лв. под формата на заплащане за личен асистент, което е пропуснато. Относно претърпените болки, страдания от постепенното [заличен текст] на А. Кукушева, включително влошаване на физическото й състояние и говор, са съобразени показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, от които се установява и нарастването на необходимостта от грижи от двамата родители и чувство за безсилие. Въз основа на тези фактически установявания е определено по справедливост обезщетение в размер на по 5000 лв. за неимуществени вреди на всеки един от тримата ищци. Така постановеното съдебно решение е валидно, но частично недопустимо като в допустимата му част е правилно. Законосъобразно и в съответствие с установената съдебна практика АССГ се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд, с което е признато за установено, че по отношение на А. Кукушева е осъществена непряка дискриминация по признак лично положение с предвидените в разпоредбите на приетата от Столичния общински съвет Наредба за предоставяне на социалните услуги Асистенти за независим и активен живот в редакцията, действала в периода 01.01.2014 г.- 31.07.2014 г., критерии, съгласно които включването в социалната услуга е обусловено от представянето на документи, че кандидатът учи или работи. Със същото съдебно решение е оставена в сила частта от решение 578/03.02.2021 г., постановено по адм.д. 8741/2020 г. по описа на АССГ, с която е отменено Решение 435/17.07.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта, с която на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр е прието, че Столичен общински съвет не е извършил нарушение на ЗЗДискр. От тези влезли в сила съдебни решение обосновано административният съд е приел, че по отношение на А. Кукушева е осъществен първият елемент от фактическия състав на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, а именно установена по отношение на нея непряка дискриминация в резултат от приемане от Столичен общински съвет на нормативен акт с точно определено съдържание. Първоинстанционният съд не е съобразил, че Е. Кукушева и Р. Кукушев не са страни по приключилото производство по Раздел I от ЗЗДИскр, а са участвали в него като настойници на А. Кукушева и само по отношение на нея е прието за установено осъществяването на непряка дискриминация, респективно само нейната искова претенция подлежи на разглеждане при условията на чл. 74 от ЗЗДискр., а в случая и във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ поради вида на акта, от които произтича дискриминацията. При съобразяване със задължителното Тълкувателно постановление 1/16.01.2019 г. по дело 1/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и липсата на произнасяне в производство по чл. 68 от ЗЗДискр във връзка с АПК по отношение на Е. Кукушева и Р. Кукушев, техните искови претенции за обезщетение за вреди, произтичащи от дискриминационно поведение подлежат на разглеждане по общия исков ред от районен съдия, а не по реда на АПК. Като се е произнесъл без да има компетентност да разгледа исковете, предявени от Е. Кукушева и Р. Кукушев, АСГГ е постановил недопустимо съдебно решение (вж. Тълкувателно постановление 1/29.09.2016 г. Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело 1/2015 г.), за което в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция е длъжна да следи служебно и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да го обезсили, а делото да бъде изпратено на Софийски районен съд по компетентност. В останалата обжалвана част съдебното решение е постановено при съобразяване с трайната съдебна практика, според която в случаите, когато дискриминационното действие е установено от КЗД, съдът по иска за обезщетение за вреди не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението. (в този смисъл Решение 73 от 12.06.2013 г. по гр. д. 311/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. 5663/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС(. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична община за вреди, причинени от установената непряка дискриминация, произтичаща от акт на Столичния общински съвет. В съответствие с чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) Столична община е юридическо лице с право на собственост и самостоятелен бюджет и може да отговаря по искове за вреди, произтичащи от актове, действия или бездействия на нейни органи (Тълкувателно решение 3/2004 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд). Правомощията на общинските съвети, като органи на местно самоуправление - са законодателно уредени в ЗМСМА, Глава трета, като анализът на разпоредбите и по специално чл. 29а показва, че Общинските съвети не са юридически лица, нито първостепенен разпоредител с бюджетни средства, респективно нямат правосубектност извън публичното право и не са пасивно легитимирани да носят отговорност за вреди, причинени от техни актове. Отговорност за административната дейност на общинските съвети следва да се носи от Общината, която е юридическото лице със самостоятелен бюджет. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че липсва елемент от фактическия състав за отговорността на Столична община, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, отменен по съответния ред. В случая установената със съдебно решение непряка дискриминация по отношение на А. Кукушева е фактическото основание за възникване на отговорността на Столична община на основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, който препраща към ЗОДОВ относно реда за разглеждане на иска. В съответствие с установената съдебна практика АССГ в този случай е разгледал и обосновал собствени изводи относно наличието на претърпяна вреда, причинна връзка между вредата и установената в друг акт непряка дискриминация, след което е определил обезщетение по справедливост. При установяване настъпването на неимуществени вреди за А. Кукушева решаващият съд обосновано е приел, че невъзможността да ползва за определен период от време услугата асистент за независим живот освен, че е причина за болки и страдания, е довела и до [заличен текст] от преди включването й в услугата. Влошаване на физическото й състояние и говор е пряка последица от липсата на достъп до услугата асистент за независим живот , който е възпрепятстван от осъществената спрямо нея непряка дискриминация. При определяне на обезщетението за установените неимуществени вреди първата инстанция е съобразила редица конкретни обстоятелства, за да приложи правилото на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Определеният размер на обезщетението е справедлив и не е прекомерен, както се твърди в касационната жалба. Решаващият съд е съобразил всички относими към положението на А. Кукушева обстоятелства, за да определи справедливо обезщетение за проявената дискриминация. При липса на основателни касационни оплаквания против тази част от съдебното решение и след проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че съдебно решение, в частта, което е обжалвана и е процесуално допустима, трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано, законосъобразно и постановено без да са допуснати процесуални нарушения. По водене на делото пред касационната инстанция тримата ответници са направили разноски в общ размер от 500 лв., които претендират, но с оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да възстанови само разноските на А. Кукушева, а в останалата им част подлежат на съобразяване при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,