Решение № 7959 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2020 г.

Решение № 7959 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2020 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Терзиев от [населено място], [жк], [вход] чрез адв. Г. Терзиев против решение № 2521 от 05.12.2019 г. постановено по адм. дело № 2240/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XV състав. В жалбата са изложени доводи подробно съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваният съдебен акт. Прави искане за отмяна решението и да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане съобразно чл. 222, ал. 2 от АПК. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и обявяване нищожност на административния акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Общински съвет – Асеновград чрез адв. Д. Мустафа е депозирал отговор на касационна жалба. В същия се съдържат съждения, че не са налице основания за прогласяване на нищожност на административния акт. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба и да се потвърди първоначалният съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс по жалба на И. Терзиев, против решение № 1422 на общински съвет Асеновград, взето с Протокол № 41 от 16.05.2018 г. В хода по същество поддържа жалбата само по отношение на оспорената т. II, с която се обявява за частна общинска собственост поземлен имот КИ 99088.18.163 по КК на кв. "Долни Воден", гр. Асеновград след приключване на процедурата по промяна на предназначението на поземлен имот. Съдът с първи диспозитив е отхвърлил жалбата и с втори диспозитив е осъдил И. Терзиев да заплати в полза на Общински съвет – Асеновград сумата в размер на 600 лева. Приел за неоснователно възражението за нищожност на административния акт в т. II. Установил е, че решението на Общински съвет – Асеновград е валидно като постановено от компетентен орган, същото е взето при необходимия кворум и мнозинство, при спазване на изискуемата писмена форма. На следващо място е преценено от съда, че настоящия случай не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до нищожност. Решението е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 6, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 30, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи /ППЗ033/. На следващо място е прието, че административния акт постига целта на закона, а именно разпореждане с общинско имущество. Също така е прието, че немотивираността на административния акт не е основание за нищожност. Решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неоснователен е довода в касационната жалба за неправилност и незаконосъобразност на извод на първоинстанционния съд, че не се дължи произнасяне по точка I от обжалвания административен акт. В протокола от проведено съдебно заседание от 19.11.2019 г. е видно, че процесуалния представител на касационния жалбоподател в настоящото производство изрично е заявил, че претендира прогласяване на нищожност на решението по т. 2, като едва в писмени бележки от 25.11.2019 г. е изложил съображения по оспорване на т. 1 от решението. За прецизност следва да се посочи, че в тази си част решението на общинския съвет няма качеството на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, тъй като същият е част от административна процедура предвидена в Закона за устройство на територията /ЗУТ/. На следващо място видно от доказателствата по делото се установява, че с писмо с вх. № 94. С-9-2 от 25.04.2018 г. на заместник – кмета на Община Асеновград адресирано до инж. П. Бояджиев заместник-кмет на община Асеновград е изпратено решение на комисия назначена със заповед на кмета, която е разгледала постъпили заявления, касаещи разпореждане с недвижими имоти-частна общинска собственост, въз основа на което е предоставила преписката по заявление с вх. № 94-С-9/1/12.04.2018 година. С предложение на заместник-кмета на Община Асеновград до Общински съвет – Асеновград е предложено да се вземе решение, с което да се даде съгласие за изготвяне на ПУП – ПРЗ за промяна предназначението на поземлен имот КИ 99088.18.163 по кадастралната калта на гр. Асеновград, кв. Долни Воден и с точка втора да се обяви за частна общинска собственост поземлен имот КИ 99088.18.163 по кадастралната калта на гр. Асеновград, кв. Долни Воден след приключване на процедурата по предназначение на поземлените имоти. Въз основа на така направеното предложение Общински съвет – Асеновград е взел решение № 1422 от Протокол № 41 от 16.05.2018 година. Видно от представената по делото скица на поземлен имот с идентификатор 99088.18.163 по кадастралната карта на община Асеновград, район Долни Воден, същия е с трайно предназначение земеделска територия и с начин на трайно ползване – за селскостопански, горски, ведомствен път, като собственик е посочена община Асеновград. С чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС е предвидено, че публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. Според § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА е уредено, че с влизането в сила на закона преминават в собственост на общините - общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Следователно правото на собственост на горецитирания имот произтича по силата на закон и същият е публична общинска собственост. На следващо място е налице законово ограничение в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОС, съгласно която имотите и вещите – публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Законодателят свързва възможността за промяна на характера на общинската собственост от публична в частна единствено с промяна на нейното предназначение, очертано в чл. 3, ал. 2 ЗОС. В конкретния случай Закона за устройство на територията предвижда основание и процедура за промяна на конкретно предназначение съобразно разпоредбата на чл. 8 от ЗУТ, но такава промяна не е била извършена, което води до извода, че постановеното решение на общинския съвет не е съобразен с разпоредбите на приложимия материален закон. Административния съд като не е съобразил релевираните доводи, отнасящи се до липсата на доказателства за влязъл в сила подробен устройствен план /ПУП/ за промяна предназначението на процесният поземлен имот от полски път и че същия е загубил предназначението си по чл. 3, ал. 2 от ЗОС и предвид хипотезата на чл. 142, ал. 1 от АПК то липсва правна възможност за вземане на решение съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОС за обявяване на имота за частна общинска собственост включително и под условия след приключване на процедурата за промяна на предназначението. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/2010 г. е прието, че административният акт е нищожен когато е засегнат от някакъв порок от неспазване на изрично изисквани от закона условия за валидност на административния акт или при нарушаване на някои от нормативно установените изисквания за законност изброени в чл. 146 АПК, като нарушението за законовите изисквания за валидност трябва да е съществено изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт, изискванията и предписанията на закона. В тази връзка и съобразно установеното по – горе настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта по т. II се явява нищожно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Въз основа на което, може да се приеме, че допуснатия съществен порок - противоречие с материалния закон, води до нищожност на постановения административен акт в частта по т. II. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се обяви за нищожно обжалваното решение на Общински съвет гр. Асеновград в частта му по т. II. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да възстанови на оспорващата страна направените по делото разноски за двете инстанции. Съгласно представените доказателства разноските, направени от оспорващата страна И. Терзиев от [населено място], [жк], [вход] са общо в размер на 1280 лв. – 600 лв., платен хонорар за процесуалното представителство пред касационната инстанция, съгласно представени договор за правна защита и съдействие, 70 лв. платена държавна така за производството пред Върховния административен съд, 600 лв. уговорен и платен хонорар за процесуалното представителство пред първоинстанционния съд, 10 лв. внесена държавна такса за производството пред административния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение