Решение № 2493 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 249/2021 г.

Решение № 2493 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 249/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Чакърова от [населено място], община Хасково, подадена чрез пълномощника адвокат В. Челебиев, против Решение № 756/19.11.2020 г. по адм. дело № 613/2020 г. на Административен съд- Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Решение №Ц1012-26-199-1 от 30.06.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания № 3 Д-1-26-00759229/27.05.2020 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Хасково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава се, че първоинстанционният съд е игнорирал възражението за нищожност на обжалвания административен акт с оглед съдържанието на властническите разпореждания, съдържащи се в него. Твърди се, че е недопустимо, чрез превишаване пределите на компетентност и на служебните си правомощия, длъжностното лице да разпореди на жалбоподателката да декларира неизгодни за себе си правнозначими факти и от поведението си да търпи неизгодни правни последици, подавайки коригираща Декларация, обр. 1. Молбата към съда е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се обяви за "нищожно, недопустимо и незаконосъобразно" решението на директора на ТП на НОИ- Хасково и потвърдените с него задължителни предписания. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Хасково, чрез старши юрисконсулт Д. Стойчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Хасково е отхвърлил жалбата на Д. Чакърова срещу Решение № Ц1012-26-199-1 от 30.06.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания № 3 Д-1-26-00759229/27.05.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ-Хасково. С тези предписания жалбоподателката е задължена да подаде в ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация, образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за самоосигуряващото се лице Д. Чакърова, съдържащи заличаващи данни за периода от 23.03.2020 г. до 31.05.2020, като в т. 12 – вид осигурен, да се посочи код 13. Първоинстанционният съд е приел, че Чакърова е била регистрирана като земеделски производител в Областна дирекция "Земеделие", но не е регистрирала в Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ животновъден обект, съгласно изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, т. е. стопанисваният от нея обект не представлява ферма и не може да се приеме, че е налице кумулативното условие, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че Д. Чакърова е представила пред ТП на НОИ-Хасково болнични листове за временна неработоспособност №Е20198753715 от 26.03.2020 г. и №Е20198753748 от 22.04.2020 г., от които е видно, че е ползвала отпуск поради временна неработоспособност от 26.03.2020 г. до 08.04.2020 г. – 14 дни поради общо заболяване и от 22.04.2020 г. до 05.06.2020 г. - 45 дни поради бременност. Предвид подаден Сигнал № Ц-1043-26-80 от началник сектор "КП" до началник на отдел "КПК" при ТП на НОИ - Хасково, във връзка с представени от жалбоподателката Приложения № 9 към болнични листове за посочения период, била направена Справка № 22 А - "Данни от регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица", от която се установило, че Чакърова обявила започване на дейност в качеството си на земеделски производител, считано от 23.03.2020 г. от направена справка в програма "Лакорда" било установено, че тя била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици. Предвид определяне правото на парично обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на ДОО, на 18.05.2020 г., директорът на ТП на НОИ-Хасково, в писмо до директора на ОДБХ посочил, че Чакърова е регистрирана като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици в [населено място], [адрес]. Изискана е информация от базата данни на системата на БАБХ за идентификация и регистрация на животни, от които да е видно дали животновъдният обект, в който се отглеждат животни е с цел добив на суровини и храни за лична консумация - тип лично стопанство, или е с цел предлагане на пазара - тип ферма, регистрирана по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В писмо с изх. № I - 289/22.05.2020 г. директорът на ОДБХ – Хасково е отговорил, че лицето Д. Чакърова няма вписан/регистриран животновъден обект. Предвид установените факти и обстоятелства, на 27.05.2020 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на Чакърова е издадено Задължително предписание (ЗД) №ЗД-1-26-00759229/27.05.2020 г. от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, с което същата е задължена да подаде в ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация, образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за самоосигуряващото се лице Д. Чакърова, съдържащи заличаващи данни за периода от 23.03.2020 г. до 31.05.2020, като в т. 12 – вид осигурен, да се посочи код 13. В мотивите към предписанието е посочено, че от направен справка в регистър "Апис 7 и Апис Register + било установено, че съгласно Закон за регистър Булстат, Д. Чакърова била вписана с правна форма "самоосигуряващо се лице" с постоянен адрес и адрес на извършване на дейността, с КИД 2008: 0147 – отглеждане на домашни птици, с управляващ Д. Чакърова. Посочено е, че от справката за регистрирани земеделски стопани – физически лица е видно, че лицето е имало регистрация като земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/21.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистъра за земеделски стопани на 26.02.2020 г. Отбелязано е, че то няма вписан/регистриран животновъден обект и очевидно не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което същата не отговаря на визираната в § 1, т. 5 от ДР на КСО хипотеза, т. е. няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се български граждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ). Прието е, че подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурително вноски, са неоснователни и не пораждат права по КСО за лицето. Предвид изложеното, подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 23.03.2020 г. до 31.05.2020 г. следва да бъдат заличени. Обжалваните задължителни предписания по административен ред са потвърдени с Решение № Ц1012-26-199-1/30.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по § 1, т. 5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. В чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. По делото няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани от 26.02.2020 г. Безспорно е установено и обстоятелството, че жалбоподателката е отглеждала домашни птици. Съгласно чл. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., Регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба (производството за лични нужди повече от очевидно е, че покрива изискването за трудова дейност), и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. По този начин изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Предвид вида на извършваната от Д. Чакърова дейност – отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти. В чл. 137 от ЗВМД (в приложимата към казуса редакция) бе предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Следва да се посочи и че и по сега действащата редакция на чл. 137 от ЗВМД задължението за подаване на заявление за регистрация е за всички собственици или ползватели на животновъдни обекти, вкл. и за тези чиито стопанства се дефинират като "лични". По делото е безспорно установено, че Д. Чакърова няма вписан/регистриран в БАБХ "животновъден обект", съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. В този смисъл, както правилно е посочил и съдът, при липса на доказателства, че нейният животновъден обект представлява "ферма" по смисъла на закона, то не може да се приеме за доказано, че произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, както и че е налице регистрация по установения за това ред /в случая регистрацията по реда на ЗПЗП сама по себе си не е достатъчна/, т. е. изпълнение на кумулативно изискуемите по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условия – лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (т. е. осъществява трудова дейност) и да е регистрирано по установения ред. С оглед на изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда кумулативно да произвеждат продукция, предназначена за пазара и да са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т. е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била периодично продавана е ирелевантно, доколкото в тази хипотеза не може да се приеме, че е извършвана "трудова дейност" по смисъла на КСО. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Посочените по-горе предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност и те следва да бъдат установени от лицето, което претендира благоприятни за себе си правни последици и което в конкретния случай не е сторено. Първоинстанционният адмнистративен съд съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, но единствено за сторените разноски в касационната инстанция / в първата съдебна инстанция разноски са присъдени/. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лева, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,