Решение № 9498 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8135/2023 г.

И. П. А. е подал касационна жалба срещу решение 797/27.04.2023 г. по адм. дело 1833/2021 г. по описа на Административния съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от него срещу Националната агенция за приходите искове : за присъждане на обезщетение в размер на 101 275, 20 лева за имуществени вреди, причинени в периода 21.10.2017 г. - 21.03.2021г. от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичен изпълнител по изпълнително дело 24100003888/2010 г. по описа на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите Пловдив; за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лева, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица на Националната агенция за приходите, заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове, като се присъдят разноски при условията на чл.38 ЗА или решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. И. П. А. е подал и частна жалба срещу определение 1860/2.08.2023 г. по адм. дело 1833/2021 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което е оставено без разглеждане искането му по молба от 15.05.2023 г. за постановяване на допълнително решение относно претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, за периода от датата на изискуемост до датата на предявяване на исковата молба, а също и искането му за допълване и изменение на решението, с което да се обяви нищожността на описаните в молба вх. 3109/08.02.2023г. индивидуални административни актове. Националната агенция за приходите е оспорила касационната и частната жалба и е поискала отхвърлянето им. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението и определението са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, и определението за прекратяване на производството по искането за постановяване на допълнително решение, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. П. А., с която срещу Националната агенция за приходите са предявени искове: за присъждане на обезщетение от 101 275, 20 лева за имуществени вреди, причинени на ищеца от ...незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичен изпълнител по изпълнително дело 24100003888/2010 г. по описа на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите- Пловдив - Изнесено работно място - Стара Загора, за периода 21.10.2017 г. - 21.03.2021г., ведно с лихви от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата; за присъждане на обезщетение от 150 000 лева за понесени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на посочените органи и длъжностни лица, изразяващи се в ..накърняване правото на труд, причиняване и пълно блокиране на дейността на ищеца като лице, упражняващо свободна професия-вещо лице в съдилищата, накърняване правото на добро управление и добра администрация, вследствие на претърпян изключително негативен стрес, притеснение, обида, накърняване на честта и достойнството и причиняване на тежко, нелечимо, с вероятен във всеки един момент фатален изход от заболяването, вследствие на причиняване на принудително имигриране на ищеца, изоставяне на неговото семейство и блокиране по всякакъв възможен начин на работа и живот на територията на Република България...., ведно с лихви от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. С поправена искова молба от 5.05.2021 г. И. П. А. предявил иск за сумата 15 460, 03 лева, представляваща изтеклата върху претендираното обезщетение за имуществени вреди лихва за периода 23.03.2018 г.-22.03.2021г. Със същата молба предявил и иск за сумата 45 666, 67 лева, представляваща изтеклата върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди лихва за периода 23.03.2018 г. - 22.03.2021 г. С допълнителна искова молба от 8.02.2023 г., предявената искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди е увеличена от 150 000 лева на 500 000 лева, ведно с изтеклата лихва за забава за периода 23.03.2018 г. - 22.03.2021 г. , увеличена от 45 666,67 лева на 152 222, 24 лева. Административният съд установил, че И. П. А. е длъжник по изпълнително дело 3888/2010 г. на публичен изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите-Пловдив. На 2.10.2010 г. на ищеца било изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 16.12.2010 г. Тъй като И. А. не заплатил в срока за доброволно изпълнение установените публични задължения по подадените от него данъчни и осигурителни декларации за 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година, общо в размер на 76 045, 50 лева, публичният изпълнител издал постановления за налагане на обезпечителни мерки - постановление С 160024-022-0032062/4.11.2016 г. за налагане на възбрана върху недвижим поземлен имот, находящ се в село Синеморец, община Царево, и постановление С 160024-022-0032027/4.11.2016 г. за налагане на запор върху банкови сметки. С искане от 04.11.2016 г. за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице на И. А. е дадена възможност да предложи подходящо обезпечение за общия размер на задълженията от 76045, 50 лева и да представи документи за притежаваното от него имущество - недвижими имоти, МПС, машини и съоръжения и т.н. И. А. подал искане С 160024-000-0428650/11.11.2016 за издаване на разрешение на неотложно плащане. По това искане било издадено постановление С160024-159-0000263/01.12.2016 г. на публичен изпълнител при дирекция Събиране при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите Пловдив, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК. И. А. обжалвал постановлението за отказ, което било отменено с решение 472/27.12.2016 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и преписката била изпратена на публичния изпълнител за произнасяне по направеното искане. Публичният изпълнител не се е произнесъл след връщането на преписката на 17.01.2017 г. в 14-дневния срок по чл.57 АПК, видно от отбелязването върху придружително писмо изх. 94-00-9723/27.12.2016 г. към решение 472/27.12.2016 г. Постановен бил мълчалив отказ, който не бил обжалван и влязъл в сила. Публичният изпълнител не се е произнесъл в 14-дневния срок по чл.57 АПК, считано от връщането на преписката на 17.01.2017 г., видно от отбелязването върху придружително писмо изх. 94-00-9723/27.12.2016 г. към решение 472/27.12.2016 г. Постановен бил мълчалив отказ, който не бил обжалван и влязъл в сила. След като били изчерпани способите за доброволно изпълнение на публичните задължения на жалбоподателя, публичният изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив пристъпил към принудително изпълнение на публичните вземания. Към настоящия момент нямало продадени на публична продан собствени на ищеца недвижими имоти и моторни превозни средства. В хода на съдебното производство административният съд приел заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертиза . От заключението на съдебно-счетоводната експертиза било установени декларираните от ищеца доходи от свободна професия като самоосигуряващо се лица и облагаемият му доход за периода 01.01.2013 г. - 20.10.2017 г. От заключението на съдебно-медицинската експертиза било установено, че действията на публичния изпълнител са предизвикали на лично ниво невротични оплаквания, нестабилна самооценка, интензивни чувства на срам, позор и обида. На професионално ниво ищецът преживял унижение и уронване на престижа му, злепоставяне и накърняване на усещането му за чест и достойнство. На социално и семейно ниво се е чувствал затворен и дистанциран. За доказване на твърденията на ищеца за настъпилите вреди по делото били събрани и свидетелски показания, които съдът преценил като последователни и логични. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, следва да бъдат налице визираните в чл.1 от ЗОДОВ предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдът посочил, че съгласно чл.19, ал.1 ЗНАП Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал.1 можели да се искат след тяхната отмяна. Отговорността на институцията се обосновавала с качеството й на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени трудови или служебни функции. Съгласно чл.7 ал.2 ЗНАП органи на агенцията били и служителите, заемащи длъжност "държавен публичен изпълнител", "главен публичен изпълнител", "старши публичен изпълнител" и "публичен изпълнител". Съдът съобразили и чл.167 ал.1 ДОПК, според който публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс, включително налагането на обезпечителни мерки . Административният съд достигнал до извод, че при налагане на запор върху банковите сметки на ищеца публичният изпълнител е спазил разпоредбите на чл.213 ДОПК относно несеквестируемостта на имущество, върху които не може да се провежда принудително изпълнение, като в запорните съобщения изрично са били посочени сумите по чл.213 ал.1 т.3 и т.5 и ал.2 ДОПК, които не се запорират. Изрично било указано на банките, че следва да се уверят по безспорен начин за наличието на тези обстоятелства и да следят за спазването им. Отговорността на Националната агенция по приходите не можела да бъде ангажирана, тъй като не била осъществена незаконна административна дейност. Всички действия на публичния изпълнител по изпълнителното дело били документирани с издаването на съответните актове, които не били отменени до момента. В исковата молба не се сочело нито едно фактическо действие/бездействие, свързано с претенцията за обезщетяване на имуществени вреди. Сочели се правни действия, чийто законосъобразност съдът не можел да установява в исковото производство, тъй като за оспорването им бил предвиден специален ред ( чл.266 ДОПК). Относно твърдението, че след отмяната на отказа на публичния изпълнител по постановление С160024-159-0000263/01.12.2016 г. той бездействал да се произнесе по искането на И. А., съдът посочил, че непроизнасянето в срок не представлява фактическо бездействие, а процесуалните действия на публичния изпълнител, които били обективирани в издадени от него актове, не били отменени. По делото имало доказателства, че след издаване на постановленията за налагане на обезпечителни мерки, на ищеца е била дадена възможност за замяна на наложените обезпечителни мерки с друг вид, но това не било сторено, още повече, че през 2017 г. по изпълнителното дело било извършено присъединяване на още един взискател за събиране на публични вземания в размер на 84 565, 35 лева. Според изложените в решението мотиви, налагането на запор върху вземания на ищеца не представлявало незаконосъобразно действие. Непроизнасянето на публичния изпълнител след връщането на преписката за ново разглеждане по искането на И. А. по чл.229 ДОПК, се приравнявало на мълчалив отказ. Запорът се налагал с административен акт, какъвто е постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Незаконосъобразно действие по смисъла чл.1 ал.1 ЗОДОВ не можело да бъде юридическо или правно действие. За периода 21.10.2017г. - 21.03.2021г. ищецът не бил претърпял вреда от незаконосъобразен акт, незаконно действие или бездействие на публичния изпълнител. Не било доказано бездействие на административен орган, касаещо неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. Защитата в изпълнителното производство се осъществявала като се оспорват актовете на органа по изпълнението, което не било сторено от ищеца, а посочените като незаконосъобразни бездействия на административния орган не били фактически, а с правен характер. Ищецът претендирал обезщетение за пропуснати ползи, което можело да се присъди само при доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото. Тъй като отсъствали предпоставките от фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, искът за обезщетяване на имуществени вреди със законната лихва от датата на исковата молба следвало да се отхвърли. Административният съд приел, че и искът за обезщетяване на неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли. Обезщетението за неимуществени вреди се присъждало за претърпени физически болки и психически страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което в случая не било доказано. Не били установени незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, в причинно -следствена връзка с които да са били засегнати здравословното и емоционалното състояние на ищеца. Съдът не кредитирал заключенията на назначените по делото съдебно-икономическа и комплексна съдебно-медицинска експертизи, тъй като те също не установявали причинно-следствена връзка между имущественото и здравословното състояние на ищеца и действия/бездействия на публичния изпълнител. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняването на някои от твърденията на ищеца и на относимите към спора обстоятелства, както и в непълнота на изложените от съда мотиви. Съдът е допуснал и неточно прилагане на материалния закон, що се отнася до направени в решението изводи. Първоинстанционният съд е посочил вярно, че изпълнителното производство се състои от актове, издадени от органа по изпълнението и от извършените от него действия. Съгласно чл.226, ал.1 ДОПК в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания. Задължените лица могат за обжалват всички актове и действия на публичните изпълнители, с които се засягат техни права и законни интереси по реда, предвиден в Данъчно-осигурителния кодекс. Отмяната им като незаконосъобразни поражда основание за търсене на имуществена отговорност на юридическото лице, в чийто състав е органът или длъжностното лице, от чиито актове или действия/бездействия са възникнали вреди за граждани или организации. При разглеждането на спора административният съд не е констатирал несъответствието между твърденията на ищеца, че търпял имуществени вреди от отказа за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, и от бездействие на публичния изпълнител, довели до невъзможност да упражнява професията си на територията на страната в рамките на исковия период 21.10.2017 г. - 21.03.2021г., и твърденията му, че на 20.10.2017 г. е подал декларация, че преустановява дейността си, а на 21.10.2017 г. напуснал страната и се е установил в чужбина, където живее и понастоящем. Направените в поправената искова молба изчисления относно понесените от ищеца имуществени вреди се основават на представени в табличен вид данни относно получаван от ищеца и среднодневен чист доход за периоди в рамките на исковия период. Не е посочен източника на тези данни, не е изяснено и как са направени тези изчисления, така че истинността им да бъде проверена в исковото производство. Същите фактологични и логически несъответствия, по които съдът не е взел отношение, се наблюдават и спрямо претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, както и спрямо претенциите за изтекли върху главниците законни лихва и периода, за който се отнасят за периода 23.03.2018 г. 22.03.2021 г. Видно е, че исковият период не кореспондира с основните твърдения на ищеца за вреди от незаконни актове и бездействия в периода 2016 г. - 2017 г. Въпреки многословното, на места, неясно, и противоречиво изложение на обстоятелствата в поправената искова молба, което затруднява определянето на точните граници на спора, твърденията относно незаконната административна дейност, на които се основават исковите претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, се свеждат до издаденото постановление С160024-159-0000263/01.12.2016 г. на публичния изпълнител, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, до бездействие на публичния изпълнител да се произнесе по искането на И. А. след отмяната на издадения от него отказ по постановление С160024-159-0000263/01.12.2016 г. с решение 472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и връщането на преписката за ново разглеждане, и до неупражнен контрол на горестоящия орган върху действията на публичния изпълнител. Впоследствие ищецът е въвел и други твърдения, по които съдът не дължи произнасяне, тъй като не са част от очертания с исковата молба предмет на спора. Административният съд не е изложил мотиви относно основателността на твърденията на ищеца за бездействие на публичния изпълнител и на горестоящия административен орган, тъй като е направил незаконосъобразен извод, че липсата на произнасяне на публичния изпълнител по искането на И. А. по чл.229 ДОПК след връщането на преписката за ново разглеждане, формира мълчалив отказ. Непроизнасянето на административния орган се счита за мълчалив отказ в случаите на първоначално подадена от гражданин или организация молба за съдействие, по която няма отговор след изтичане на предвидения от закона срок за разглеждането й. Когато преписката е изпратена на органа за ново разглеждане след отмяна на издадения от него незаконосъобразен акт, мълчанието му в предвидения за издаването на новия акт срок не представлява мълчалив отказ, а бездействие да изпълни възложеното му задължение. Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе причинил ли е отмененият по административен ред отказ на публичния изпълнител за издаване на разрешение за извършване на неотложни плащания вреди на ищеца, имало ли е незаконно бездействие от страна на публичния изпълнител след връщането на това искане на длъжника за ново разглеждане, което е довело до настъпването на вреди, и дължал ли е горестоящият орган административен контрол върху неговите актове и действия извън предвидения в Данъчно-процесуалния кодекс ред за оспорването им. Съдът не е дал пълен и точен отговор на тези съществени за правилното решаване на спора въпроси, поради което решението му следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Подадената от И. А. частна жалба срещу определение 1860/2.08.2023г. по адм. дело 1833/2021 г. по описа на Административния съд-Пловдив е частично основателна. С определението административният съд е оставил без разглеждане искането на ищеца с молба от 15.05.2023г. за постановяването на допълнително решение, с което съдът да се произнесе инцидентно относно законосъобразността на актовете (разпореждания за разпределение на суми), посочени в подадената от ищеца молба вх. 3109/08.02.2023г. и за постановяването на допълнително решение относно претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, за периода от датата на изискуемост до датата на исковата молба. По отношение на първото искане съдът законосъобразно приел, че е предвиден специален ред за обжалването на актове и действия на публичните изпълнители. Посочените от ищеца разпореждания са били предмет на административен и съдебен контрол и са били потвърдени, а извършената в тези производства проверка за законосъобразност обхваща и проверката за тяхната валидност. Като е оставил без разглеждане искането на ищеца за постановяване на допълнително решение в тази част, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По отношение на второто искане за постановяване на допълнително решение определението е неправилно. Първоинстанционният съд не е констатирал, че с поправената искова молба ищецът е предявил и претенции за заплащане на изтекли върху главниците лихва за забава: в размер на 15 460, 03 лева, за периода от датата на изискуемост до датата на исковата молба" - върху обезщетението за имуществени вреди; в размер на 45 666,67 лева - за периода 23.03.2018 г. 22.03.2021 г. върху обезщетението за неимуществени вреди. Съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, поради което определението следва да се отмени в тази част и искането на И. П. А. по чл.176 АПК да се върне на административния съд за разглеждането му. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2,т.1 АПК и чл.235 АПК Върховният административен съд