Решение № 9088 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 785/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Естрея БГ ООД чрез адв. И. Влахова срещу Решение 1671/28.11.2023 год. постановено по адм. д. 1819/2023 год. по описа на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Варна в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, който я засяга по негативен начин, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е Решение 2153-03-117/25.07.2023 год. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата на Естрея БГ ООД срещу Задължителни предписания ЗД-1-03-01380871/19.06.2023 год. на контролен орган при ТП на НОИ Варна. Извършена е проверка на осигурителя Естрея БГ ООД във връзка с сигнал от 15.03.2023 год. Проверката е завършила с констативен протокол КП-5-03-01379497/15.06.2023 год. и дадените към него задължителни предписания от 19.06.2023 год. Установено е, че за периода 01.01.2017 год. до 31.12.2022 год. дружеството е подавало данни за сключени трудови договори с лица на длъжност технически изпълнител, технически организатор, технически сътрудник, специалист ТРЗ, касиер-счетоводител, юрист, счетоводител. В кратък период след сключването на договора се подават документи за изплащане на парични обезщетения за общо заболяване и майчинство, а лицата на длъжност технически изпълнител след прекратяване на трудовото правоотношение подават документи за регистриране за получаване на парични обезщетения за безработица. Проверката е извършена по отношение на наетите лица Н. Г. Г., Р. И. Ф., А. Н. А., К. А. М., А. П. П., В. П. Л., П. Б. Д., М. Г. С., Д. И. И., И. Б. Р., Н. С. И., М. Д. Н. и И. Б. М.. При посещение на адреса на дружеството е установено, че няма обособени работни места, за каса се ползва едно от чекмеджетата на бюрото, касовата книга се води чрез счетоводна програма, няма щатно разписание и оценка на риска, постъпленията са по банков път. Представен е договор за наем на помещение от 10 кв.м. Документите за квалификация се представяли при сключване на договори, но копия от тях не се съдържат в досиетата. Проверяващите установили, че наетите лица не притежават необходимите образование и квалификация; познания и умения за работа със съответната техника и специфични програмни продукти; една част от лицата не са били на територията на България в периодите, когато са подавани данните за тях. Направен е извод, че лицата реално не са извършвали трудова дейност в дружеството, поради което са издадени задължителни предписания дружеството да заличи данните за тях в РОЛ, тъй като същите нямат качеството на осигурено лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. С процесното решение Административен съд Варна е приел, че оспореният акт решението на директора на ТП на НОИ Варна е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът подробно е анализирал събраните по делото доказателства за всяко едно от лицата, чиито данни са предмет на задължителните предписания, и за всяко едно е извел обоснован извод, че същото няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като реално не е осъществявало дейност. Дружеството не е имало фактическо и правно основание да додаде данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за горепосочените лица, тъй като същите не са упражнявали трудова дейност, за която да възникне осигурително правоотношение. Съдът е приел, че издадените задължителни предписания и решението на директора на ТП на НОИ са правилни и законосъобразни административни актове и е отхвърлил като неоснователна подадената срещу тях жалба. Решението на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Материалната компетентност на контролните органи на ТП на НОИ произтича от чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, съгласно който те имат правомощия да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Конкретните им правомощия са уредени в Наредба Н-13 от 17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. В настоящия случай проверката е проведена съобразно относимите правни норми. Процесните задължителни предписания са валиден административен акт, отговарящ на законовите изисквания за форма и съдържание. С оглед на констатациите от проверката, правилно е приложен материалният закон и не са нарушени административнопроизводствените правила. Изводите на административния орган са логични и обосновани и се споделят от касационната инстанция. Понятията за трудово и осигурително правоотношение следва да бъдат отграничени. Обстоятелството, че посочените в предписанията лица имат валидно сключен трудов договор, не означава, че същите са осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Трудовото и осигурителното правоотношения не са тъждествени понятия и за да възникне последното е нужно реално да е полаган труд от лицето, което твърди, че е осигурено от своя работодател, в какъвто смисъл Върховният административен съд многократно се е произнасял. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Изискването на закона според определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани от страна на работодателя данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В хода на административното и съдебно производство не са събрани достатъчно убедителни и безпротиворечиви доказателства за това, че лицата са полагали действително труд и са изпълнявали функции съответни на предвидените в длъжностната характеристика. Налице са разминавания и неясноти в данните относно изпълняваните от лицата функции лицата не притежават необходимата квалификация представляваща минимално изискване за изпълняване на трудовите задължения по сключените трудови договори; не са запознати с приложимите нормативни актове; функциите, които са изпълнявали се свеждат до подреждане на документи; никое от лицата не посочва институция, с която е работило. Всички събрани по делото доказателства анализирани в тяхната съвкупност, ведно с кратките срокове, за които са сключвани трудовите договори и след това е ползвано парично обезщетение за общо заболяване и майчинство или за безработица, не опровергават по убедителен начин извода на административния орган и на първоинстанционния съд, че липсва реално изпълнение на трудови функции по трудовото правоотношение и лицата нямат качеството на осигурено лице. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение от лицето, за което е поискано заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, налагат извода, че за него не е възникнало основанието за осигуряване и няма качеството "осигурено лице". Правилно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод, че административният орган законосъобразно е приложил материалния закон. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, не се констатират пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ за касационната инстанция. Във връзка с искането в отговора на касационната жалба за присъждане на разноски за двете инстанции, касационният състав констатира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение са били присъдени на ответника с първоинстанционното решение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение