Решение № 12933 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2010 г.

Решение № 12933 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ а НАП против решение № 267/10.02.2010 г. на Варненския административен съд, I отделение, IV състав, постановено по адм. д. № 975 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменен АПВ № 900364/23.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД гр. Русе на НАП, потвърден с Решение № 119/20.03.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който на "Надежда М" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бяла, ул. "Отец Паисий" № 21, БУЛСТАТ 117596278 е отказано възстановяване на преотстъпен данък за 2003 г. в размер на 14 223,33 лв., за 2004 г. в размер на 11 168,58 лв. и преписката е върната на органа по приходите за произнасяне по същество със задължителни указания на съда за прилагане на материалния закон, дадени в мотивите. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 290 лева. От съдържанието на жалбата могат да се извлекат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че не са налице предпоставките на чл. 61д, ал. 1 ЗКПО (отм., но приложим за периодите), още повече че дружеството има задължения за лихви за м. 12.02 г. в размер на 0,10 лв. и на 0,16 лв. - за м. 01.03 г.. Това означава, че освен незаявяване на целия размер на подлежащия на преотстъпване корпоративен данък, в случая липсват и гореописаните законови предпоставки за преотстъпване на данъка. Административният съд неправилно приел, че е допустимо преотстъпването да е в по - висок размер, несъобразявайки заключението по ССчЕ. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Надежда М" ООД, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения: С АПВ № 900364/23.01.09 г. е отказано възстановяване на корпоративен данък за 2003 г. в размер на 14 223,33 лв. и за 2004 г. в размер на 11 168,58 лева. Констатирано е, че дружеството не е упражнило правото си на преотстъпване за двете години в предвидения срок - 31.03.04 г. за 2003 г. и 31.03.05 г. - за 2004 г.. За да ползва правото си на преотстъпване на корпоративния данък задълженото лице е трябвало предварително да определи основанието за ползване на това право, както и размера на данъка, подлежащ на преотстъпване, което става с подаване на ГДД. Съдът е обсъдил заключението по ССчЕ според което размерът на преотстъпения данък за 2003 г. е 26 027,89 лв., а за 2004 г. той е 60 478,08 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на корпоративния данък за 2003 г. възлиза на 39 053,56 лв., а за 2004 г. - на 71 459,63 лева. Анализирана е разпоредбата на чл. 61д ЗКПО (отм.), като е отбелязано изпълнението на условията по ал. 1, удостоверено със справки, изготвени от ДЗЛ. Направен е извод, че доколкото в отменения ЗКПО и в ДОПК не се съдържащ преклудиращи упражняването на правото норми, то последващото заявяване с искане за прихващане и възстановяване е допустимо. Поради това АПВ е отменен, като незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде отменено, след което делото да се реши по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу АПВ. При извършената проверка във връзка с постъпило искане за прихващане и възстановяване на корпоративен данък за 2003 и за 2004 г. е установено, че за двете години са подадени ГДД, като в декларацията за 2003 г. е деклариран корпоративен данък за преотстъпване в размер на 26 027,89 лв., а в декларацията за 2004 г. е посочен корпоративен данък за преотстъпване в размер на 60 478,08 лева. По време на проверката с оглед на процесния АПВ, задълженото лице е обяснило, че е допусната грешка, съгласно която в ГДД за двете процесни години то е посочило само част от полагащия му се данък за преотстъпване. Настоящият касационен състав не споделя довода на касатора за неизпълнение на една от предпоставките, регламентирани в чл. 61д ЗКПО (отм.), свързана с установените задължения за лихви в общ размер на 0,26 лева. Дружеството е установило липсата на задължения с писмени доказателства. Основният спор по делото е може ли след като в ГДД за съответните години не са посочени основанията и целия размер на претендирания корпоративен данък за преотстъпване, сумата съответстваща на незаявения размер да бъде възстановена или прихваната в последствие, дори след изтичането на срока за подаване на ГДД. В този смисъл е основателно оплакването на касатора, че правото на възстановяване на корпоративния данък, подлежащ на преотстъпване, не може да бъде упражнено, след като в установените срокове не са посочени основанията и целия размер на преотстъпения данък. Ако се възприеме мотивът на първоинстанционния съд, че поради непогасяване на материалното право е възможно последващото възстановяване с АПВ на целия размер на претендирания като преотстъпен данък, това би означавало игнориране както на сроковете за подаване на ГДД, така и на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ДПК (отм., но приложима за процесните периоди). В случая липсват твърдения да е подавана коригираща декларация, като доводът за погрешно посочен в ГДД размер на преотстъпения данък, е релевиран за пръв път в проверката, инициирана във връзка с искането за издаване на АПВ (в посочения смисъл е решение № 4191/26.04.07 г. на ВАС по адм. д. № 9781/06 г. I о.). Необходимостта от посочване на основанието и размера на преотстъпения данък в ГДД, е в съответствие с предвидения срок за депозиране на декларациите. В противен случай се обезсмисля разпоредбата на чл. 51 ЗКПО (отм.), а като последица от това може да възникне и неяснота относно финансовия резултат на дружеството за следващите години. Тази неяснота би рефлектирала върху установяване правата и задълженията на ДЗЛ за тези периоди. Налице са отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което решението на Варненския административен съд трябва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата срещу АПВ. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 958 лева за първоинстанционното производство. В производството пред ВАС административния орган не е защитаван и представляван, поради което съдът не му присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на I А отделение