Решение № 513 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2017 г.

Решение № 513 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общински съвет В., чрез процесуалните му представители адвокат Бойчева и адвокат Карачорова против решение № 14 от 05.06.2017 г., постановено по адм. дело № 77/2017 г. по описа на Административен съд Р.. Твърди се недопустимост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по жалбата, кмет на О. В., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Р. е образувано по оспорване от кмета на О. В. на решения № 245, 246, 247, 248, 249, 250, 251, 252, 253, 254, 255, 256, 257, 258, 259, 260, 261 и 262 на Общински съвет В., с които на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА): е приет бюджета на община В. за 2017 г. по приходите; е приет бюджета на община В. по разходите; е утвърдена средносрочна цел за бюджетното салдо по бюджета на община В. за 2017 г.; е утвърдена средносрочна цел за бюджетното салдо по бюджета на общината за 2017 г., изчислено на касова основа; са утвърдени разходите за заплати през 2017 г. по бюджета на общината; се утвърждава разчет за целеви разходи и субсидии; се приемат лимити за разходи по бюджета на общината за 2017 г.; се одобрява индикативен годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз; се определя максимален размер на общинския дълг за 2017 г.; се определя максималния размер на новите задължения за разходи през 2017 г.; се определя максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г.; се определя размера на просрочените задължения за 2016 г.; се определя размера на просрочените задължения вземания, които следва да бъдат събрани през 2017 г.; се одобрява бюджетната прогноза за местните дейности за периода 2017-2019 г.; са възложени правомощия на кмета във връзка с изпълнението на бюджета. С обжалваното решение административният съд е прогласил нищожността на решения № 245, 246, 247, 248, 249, 250, 251, 252, 253, 254, 255, 256, 257, 258 и е отменил решения № 258, 259, 260, 261 и 262. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените актове, решения № 245, 246, 247, 248, 249, 250, 251, 252, 253, 254, 255, 256, 257, 258 са издадени от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на предписаната от закона форма, тъй като не са приети с едно решение, каквото е изискването на чл. 94, ал. 2 от Закона за публичните финанси, както и поради липса на мотиви за приемането им. По отношение на решения № 259, 260, 261 и 262 съдът е приел, че макар и да нямат за предмет приемане на части от бюджета на общината за 2017 г., те са свързани с него, тъй като с тях се делегират правомощия на кмета на общината във връзка с изпълнението му и са неизпълними с оглед нищожността на тези, с които бюджета е приет. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е недопустимо, като постановено по жалба от неправосубектно лице, основано на приложението на чл. 38, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Правилно е прието в обжалваното решение, че оспорващият – кмет на община В. е положил клетва по чл. 32, ал. 1 ЗМСМА след избирането му за такъв с решение на Общинската избирателна комисия, като неговият избор не е обявен за недействителен при извършеното обжалване по съдебен ред. В решението си по спора съдът изрично е приел, че изборът на Георгиев не е недействителен, като е върнал преписката на Общинската избирателна комисия за обявяване на установените действителни гласове при приложението на чл. 459, ал. 10, изр. второ от Изборния кодекс. Правилно е прието също в обжалваното решение, че не е налице недопустимост на жалбата при твърдяна липса на правен интерес, основана на започнала процедура по финансово оздравяване на О. В., тъй като тази процедура е последваща спрямо оспорените пред съда решения, с които е приет общинския бюджет. За да прогласи нищожността на решения № 245, 246, 247, 248, 249, 250, 251, 252, 253, 254, 255, 256, 257, 258, с които е приет бюджета на община В. за 2017 г. съдът е приел, че макар в съвкупност тези решения да съдържат предписаното от закона съдържание, то необективирането им в един акт, дължим се по чл. 94, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) е съществено нарушение на предписаната от закона форма, което води до нищожността им. Този извод е неправилен. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Разпоредбата на чл. 94, ал. 2 ЗПФ определя вида на акта, с който се приема бюджета на съответната община, а именно решение, показателите, с които следва да е съобразен и срок за приемането му. За да е налице нищожност поради липса на форма на един административен акт следва порокът във формата да е толкова съществен, че да води до липса волеизявление, която в случая не е налице. Гласуването на бюджета на общината по показателите, съдържащи се в чл. 45, ал. 1 ЗПФ в отделни решения не води до липса на дължимото се и надлежно обективирано волеизявление за да основе възприетата от административния съд нищожност. Още по малко нищожността може да се обоснове от възприетата липса на мотиви към приетите решения. При неправилно приетата нищожност на решенията, с които е приет бюджета на община В. за 2017 г. неправилен и в нарушение на закона се явява и изводът за незаконосъобразност на решения № 259, 260, 261 и 262, с които се предоставят правомощия на кмета на общината във връзка с изпълнението на общинския бюджет. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение липсват мотиви относно приложението на закона към приетото като фактическа обстановка, при което настоящата инстанция не може да разгледа спора по същество. Решаването на спора по същество в случая от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,