Решение № 10278 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2016 г.

Решение № 10278 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. Б. против решение № 1038 от 27.05.2016 г. постановено по адм. дело № 158 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б., в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-231 от 24.09.2015 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, потвърден с решение № МДТ-231-001 от 07.12.2015 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно не се приема от съда, че задълженията за такса битови отпадъци (ТБО) и данък недвижими имоти (ДНИ) са погасени. Сочи, че твърденията му са обосновани от представени по делото удостоверения за данъчни оценки на имотите за 2012 г., в които е посочено, че няма непогасени задължения. Предвид това счита за безспорно доказано, че към 2012 г. няма непогасени задължения, следователно такива не са налице и към 2010 г. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Началник-.отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, не изразява становище по касационната жалба.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С постановеното от АС- Б. решение, съдът е отменил АУЗД № МДТ-231 от 24.09.2015 г. издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, потвърден с решение № МДТ-231-001 от 07.12.2015 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, в частта му в която са определени задължения, както следва: по данъчна декларация № 54178 от 14.01.2010 г. - ДНИ за разликата над 609.08 лева (шестстотин и девет лева и осем ст.) до определения размер от 1691.88 лева и лихва за забавено плащане за разликата над 319.55 лева (триста и деветнадесет лева и петдесет и пет ст.) до определения размер от 1083.61 лева; ТБО - за разликата над 365.45 лева (триста шестдесет и пет лева и четиридесет и пет ст.) до определения размер от 1182.05 лева и лихва за забавено плащане за разликата над 161.74 лева (сто шестдесет и един лева и седемдесет и четири ст.) до определения размер от 686.52 лева; по данъчна декларация № 54179 от 14.01.2010 г. - ДНИ за разликата над 88.18 лева (осемдесет и осем лева и осемнадесет ст.) до определения размер от 244.94 лева и лихва за забавено плащане за разликата над 46.26 лева (четиридесет и шест лева и двадесет и шест ст.) до определения размер от 182.74 лева; ТБО за разликата над 52.91 лева (петдесет и два лева и деветдесет и една ст.) до определения размер от 171.13 и лихва за забавено плащане за разликата над 27.76 лева (двадесет и седем лева и седемдесет и шест ст.) до определения размер от 130.70 лева; по данъчна декларация № 72730 от 17.08.2011 г. - ДНИ за разликата над 101.39 лева (сто и един лева и тридесет и девет ст.) до определения размер от 281.63 лева и лихва за забавено плащане за разликата над 53.29 лева (петдесет и три лева и двадесет и девет ст.) до определения размер от 181.02 лева, ТБО за разликата над 60.83 лева (шестдесет лева и осемдесет и три ст.) до определения размер от 196.76 лева и лихва за забавено плащане за разликата над 31.91 лева (тридесет и един лева и деветдесет и една ст.) до определения размер от 133.97 лева; по данъчна декларация № 73136 от 25.08.2011 г. - ДНИ за разликата над 642.98 лева (шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет и осем ст.) до определения размер от 1786.05 лева и лихва за забавено плащане за разликата над 337.33 лева (триста тридесет и седем лева и тридесет и три ст.) до определения размер от 1137.58 лева; ТБО за разликата над 385.78 лева (триста осемдесет и пет лева и седемдесет и осем ст.) до определения размер от 1247.86 лева и лихва за забавено плащане за разликата над 202.40 лева (двеста и два лева и четиридесет ст.) до определения размер от 819.88 лева и е отхвърлил жалбата на С. Д. Б. против АУЗД в останалата част. Решението се обжалва в частта, с която жалбата на С. Д. Б. срещу АУЗД е отхвърлена. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е формирал извод за частична законосъобразност на атакувания АУЗД, приемайки за неоснователни доводите на жалбоподателя за недължимост на задълженията за 2010 г., поради отбелязване в удостоверения за данъчна оценка на имотите от 2012 г., че за тях няма непогасени задължения. Съдът е посочил, че приложените удостоверения не представляват доказателство за заплащане на задълженията и същите не са предназначени да установят наличието или липсата на такива. Намерил е за неоснователно и възражението на Б. за изтекла погасителна давност на определените с АУЗД задължения, като е посочил, че публичните задължения - данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, се погасяват с изтичане 5- годишен давностен срок, който съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече от началото на годината, следваща годината, за която данъкът или таксата са станали дължими. В случая давността е започнала да тече на 01.01.2011 г. и към датата на издаване на АУЗД не е изтекла. Съдът е коригирал размера на задълженията като неправилно определен, отменил е частично АУЗД и е отхвърлил жалбата на Б. в останалата част, като неоснователна. Решението, в обжалваната му част, е правилно. Настоящата инстанция счита, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по доказателствения материал и по релевираните в жалбата съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Преценката му относно сочените от жалбоподателя като годно доказателство за погасяване на задължения, удостоверения за данъчни оценки, кореспондира на процесуалния закон. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за частична законосъобразност на АУЗД. Спорът по делото се концентрира върху въпроса за дължимостта на начислените с АУЗД задължения, във връзка с твърдението на оспорващия за липса на непогасени задължения. Разпоредбата на чл. 2 от ЗМДТ изрично определя начина и мястото на изпълнение на задълженията - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Доказателства за заплащане на начислените с АУЗД (в обжалваната му част) суми за ДНИ и ТБО, по някой от посочените в разпоредбата начини, не са представени от данъчно-задълженото лице. Представянето на удостоверение за данъчна оценка на имотите за 2012 г., в което се съдържа отбелязване, че за тях няма непогасени данъчни задължения, не поражда последици, респ. - не може да бъде зачетено като валидно изпълнение на задължението. Удостоверението касае само задълженията за данъци и то за тези от тях, които са непогасени, т. е. - установени по надлежния ред и подлежащи на принудително изпълнение. С оглед изложеното съдът правилно е приел, че сочените доказателства не представляват доказателство за заплащане на задълженията. Липсват доказателства за платена от касатора сума, която да е постъпила в касата на общината или безкасово по съответната сметка, което означава, че задълженията не са платени и правомерно са включени в обхвата на АУЗД до размера установен от съда. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, а постановеното от първоинстанционния съд решение, в облажваната му част, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение