Решение № 6590 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2012 г.

Решение № 6590 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Пенко Тонев Лисичков, от гр. Угърчин, подадена чрез упълномощен адв. Нинов, против решение № 5480 от 18.10.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 31 състав, по адм. д. № 3725/2012 г., поправено с решение № 5588 от 24.10.2012 г. по същото дело. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на административния акт и спазване на изискуемата форма при постановяването му, като твърди, че в акта липсват фактически и правни основания за издаването му. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да реши спора по същество като отмени административния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор, подаден чрез упълномощен юрк. Стоянова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба, защото актът е издаден в предвидената от закона форма, при излагане на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на материалния закон. Излага, че заявлението на кандидата е проверено включително и чрез извършена проверка на място, в съответствие с процедурата по чл. 37 от ЗПЗП, а изводите на административния орган са подкрепени и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5480 от 18.10.2012 г. на Административния съд София - град е отхвърлена жалбата на Пенко Тонев Лисичков срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1065 от 1.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна дирекция и жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентния орган, в предвидената форма и съдържание, като не са допуснати съществени отклонения от административнопроизводствените правила и изискванията на приложимия материален закон. Първоинстанционният съд се е позовал на приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза, чието заключение потвърждава изводите на административния орган за наддекларирани площи в размер на 11.32 ха или 2.37 % по СЕПП и СНДП. Приел е, че след като част от заявените за подпомагане парцели попадат извън допустимия слой за подпомагане, представляващ част от СИЗП, ДФ "Земеделие" е нормативно задължен да ползва данните, съдържащи се в СИЗП и няма правомощия да променя, проверява или да отказва да ползва въведените в системата данни за земеделските парцели, които отразяват състоянието на земеделските земи и съответно допустимостта на тяхното подпомагане. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и съдебно-техническата експертиза, съдът е извел заключение за наличие на правно основание за частичен отказ от претендираната от Пенко Лисичков финансова субсидия. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Атакуваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, чрез която е установено, че общият размер на наддекларираните площи, заявени от Пенко Тонев Лисичков е 11.32 ха или 2.37 % по СЕПП и по СНДП. С експертизата са установени конкретните БЗС по заявлението на Лисичков, които са недопустими за подпомагане, както и каква е причината за това, установени са площите, заявени от повече от един земеделски стопанин, в какъв размер са те, както и налице ли са двойно заявени площи, за които не е представен документ за правно основание за ползване. От съдържанието на заключението на вещото лице, както и от приложените по делото контролен лист за проверка на място и уведомително писмо за извършената проверка (л. 11 - л. 27 от първоинстанционното дело) е видно, че по заявлението на Лисичков е извършена теренна проверка на място от Регионален технически инспекторат, при която са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен лист. Контролния лист е подписан от жалбоподателя на 28.10.2010 г. без забележки, уведомителното писмо на техническия инспекторат е връчено на същия на 10.11.2010 г., видно от приложената обратна разписка по делото, като в указания срок от Пенко Лисичков не са постъпили забележки и възражения в писмен вид. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, в това число и неоспорената от жалбоподателя експертиза, първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че площите правилно са определени като недопустими. Още повече, че касационният жалбоподател е разполагал с процесуалната възможност да оспори установеното от теренната проверка при приемане на протокола за нея, както и да опровергае констатациите, които са отразени в нея и изслушаната съдебно-техническа експертиза, с всички допустими от закона доказателствени средства, но това не е осъществено. В хода на касационното производство също не са оборени изводите на първоинстанционния съд. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неспазване на установената от закона форма на административния акт - неизлагане на конкретни фактически и правни основания за постановяване на процесния отказ от финансово подпомагане. Уведомителното писмо е мотивирано, защото фактическите и правни основания за издаване на акта се съдържат в таблицата и обяснителните бележки към нея, представляващи неразделна част от уведомителното писмо. Както правилно е приел административният съд, съгласно константната съдебна практика, като част от мотивите на административния акт се считат фактическите обстоятелства, съдържащи се в документите към административната преписка по издаване на акта, а в случая и на данните в ИСАК, включително и картов материал. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че жалбоподателят не е бил запознат с всички тези "съпътстващи" административния акт документи, поради което не е могъл да се защити адекватно. В случая не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото всички тези документи са налична част от административната преписка и съдебното дело. Както вече се каза кандидатът за финансово подпомагане не е оспорил нито резултатите от теренната проверка, отразени в контролния лист, нито съдебно техническата експертиза, потвърждаваща изводите на административния орган. И в двете фази на съдебния процес жалбоподателят не е успял да докаже, че спорните парцели попадат в рамките на допустимия за подпомагане слой за 2010 г., обхващащ потенциално допустимите за подпомагане земеделски земи, представляващ част от СИЗП. Възраженията относно допуснати от първоинстанционния съд очевидни фактически грешки в писмения текст на решението, не следва да бъдат обсъждани в настоящото касационно производство, доколкото същите не представляват касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Отстраняването на очевидни фактически грешки се осъществява по реда на чл. 175 АПК, в което производство страната е могла да направи искане до съда, постановил оспореното решение, за поправяне на допуснатите в него грешки в изписването. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. От ответника е направено искане за присъждане на разноски по делото, поради което на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,