Решение № 2042 от 23.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Събев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в [населено място], срещу решение 2055/28.03.2022 г. по адм. дело 4815/2019 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлен предявения от М. Събев иск срещу Министерство на правосъдието, за установяване на дискриминация по отношение на ищеца, изразяваща се в различно, по - неблагоприятно третиране на М. Събев като български гражданин, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в сравнение с чуждите граждани, търпящи наказание "лишаване от свобода" в български затвор, по отношение на получавани от чужбина колетни пратки. Със същото решение е отхвърлен и предявения от М. Събев иск за осъждане на Министерство на правосъдието да преустанови дискриминационното отношение спрямо ищеца като преустанови твърдяното нарушение, както и да се въздържа в бъдеще от по - нататъшни идентични дискриминационни нарушения. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, необосновано, материалноправно незаконосъобразно, и да бъдат уважени исковете изцяло или алтернативно, че решението е нищожно и недопустимо и следва да се обезсили и делото да се изпрати на Районен съд по подсъдност. Ответникът по касационна жалба - Министерство на правосъдието, в писмен отговор и съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за недопустимост на съдебното решение, налагащо обезсилването му. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по част от оплакванията. Неоснователни са твърденията за недопустимост на решението, тъй като исковете не са родово подсъдни на АССГ съгласно ТП 1/16.01.2019 г. на ОСС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, а същите е следвало да бъдат разгледани от районен съд. С определение 44/30.04.2021 г. по адм.дело 19/2019 г. на смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд е определен Административен съд - София град за компетентен да се произнесе по обективно съединените искове, с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, предявени от М. Събев против Министерство на правосъдието. Смесеният петчленен състав е обсъдил ТП 1/16.01.2019 г. на ОСС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, на което се е позовал АССГ, повдигайки спор за подсъдност със СРС, изпратил му делото по подсъдност. В определението на смесения петчленен състав са изложени мотиви, че към 05.10.2016 г. - датата на образуване на делото пред АССГ е действало ТП 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС, като съгласно т.4 от същото спорът е следвало да се разгледа от административен съд. Предстоящото към онзи момент разглеждане на тълкувателно дело 1/2016 г. на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на ВАС, не е било основание за спиране на производството по делото на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 АПК, поради това че решението по това тълкувателно дело би имало действие занапред и не може да промени подсъдността на повдигнатия вече спор, възникнал с подаването на исковата молба. Към момента на предявяване на исковете на М. Събев с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗД, спорът е бил родово подсъден на Административен съд София град, поради което именно на този съд следва да се изпрати делото е подсъдно. Предвид изложеното въпросът за подсъдността на конкретното дело е решен с влязло в сила определение на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС и то след постановяване на ТП 1/16.01.2019 г. на ОСС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, като е прието, че делото е подсъдно на АССГ, което определение е задължително за съдебните състави при по - нататъшното разглеждане на делото. За да провери правилността на съдебното решение, настоящият съдебен състав, взе предвид следното: АССГ е приел за установено, че в исковата молба са изложени твърдения, че като български гражданин - лишен от свобода Събев е третиран неравно в сравнение с чуждите граждани - лишени от свобода в български затвори, като неравното третиране произтича от норми на Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от министъра на правосъдието. Ищецът е посочил, че като български граждани, поставен в същите, сходни и сравними обстоятелства като чуждите граждани - лишени от свобода има право да получава храна и предмети, които може да ползва и държи при себе си в затвора само и единствено по време на свиждане по аргумент от чл.82, ал.1 ППЗИНЗС, докато лишените от свобода чужди грагдани съгласно чл.82, ал.4 от ППЗИНЗС могат да получават колети по пощата, което според ищеца представлява дискриминация по защитен признак "гражданство". АССГ е приел за установено, че в процесния период от 02.02.2010 г. до 21.04.2016 г. (дата на подаване на исковата молба) е изтъпявал наказание "лишаване от свобода" първо в затвора в гр. Ловеч, а след това в затвора в [населено място]. Изложени са доводи за неоснователност на възражението на ответника за изтекла давност по отношение на една част от процесния период от 02.02.2010 г. до 21.04.2013 г. (три години преди подаване на исковата молба), тъй като разпоредбата на чл.52, ал.1 от Закона за защита от дискриминация ( ЗЗДискр.) съдържа забрана за образуване на производството при изтекъл тригодишен срок от извършване на нарушението, но в случая поради продължаващия характер на твърдяното нарушение срокът не е изтекъл. Прието е за неоснователно и възражението за неправилно конституиране на Министерство на правосъдието, тъй като в исковите производства ищецът определя обема на търсената защита и сочи кой осъществява спрямо него дискриминация. АССГ е посочил, че в процесния период възможността на лишените от свобода да получават храни и предмети е уредена от чл.86, ал.4 ( с предишна номерация ал.3 )ЗИНЗС, според която всички лишени от свобода ( независимо дали са български или чужди граждани )по време на свижданията могат да получават храни и предмети, които да държат при себе си. Съгласно чл. 82, ал.4 ППЗИНЗС лишените от свобода чужди граждани - осъдени, подсъдими и обвиняеми могат да получават и колетни пратки по пощата от чужбина с храна и предмети, които имат право да ползва и държат при себе си. В случая различното третиране на българските граждани спрямо чуждите граждани, което е доказано по делото, включително и спрямо Събев, е предвидено в закона, а съгласно чл.7, ал.1, т.1 ЗЗДискр. не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или международен акт. Решението е неправилно - материално - правно незаконосъобразно. В случая установеното от АССГ различното третиране на Събев произтича от нормата на чл.82, ал.4 ППЗИНЗС, който е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на правосъдието. Нормите на закона и в частност на чл.86 ЗИНЗС не предвиждат различен режим за българските и чужди граждани за получаване на храна и предмети. Възможността за чуждите граждани, лишени от свобода, да получават по пощата храни и предмети от чужбина, която не е предвидена за българските граждани - лишени от свобода, произтича от нормата на издаден от министъра на правосъдието подзаконов нормативен акт, по - нисък по степен от закон и международен акт, поради което не е налице изключението на чл.7, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. Налице е хипотезата на чл.4, ал.3 ЗЗДискр. - непряка дискриминация, изразяваща се в поставяне на лица - лишени от свобода, носители на защитен признак "гражданство", в случая български граждани спрямо лица - лишени от свобода - чужди граждани, в по - малко благоприятно положение, като не им е разрешено да получават предмети и храна от чужбина по пощата за разлика от втората група от привидно неутрална разпоредба. Не е налице и изключението по чл.4, ал.3 ЗЗДискр. - привидно неутралната разпоредба да обслужва законова цел, доколкото в ЗИНЗС е уредено единствено получаване на предмети и храна по време на свиждане, но не и по пощата. Както чуждите, така и българските граждани, биха могли да имат близки извън страната, които да не могат да ги посетят, поради което да се налага да изпращат разрешените за притежаване предмети и храна по пощата от чужбина. Юридическото лице - Министерство на правосъдието(МП) е администрация, подпомагаща дейността на министъра на правосъдието съгласно чл.42, ал.2 и ал.1 от Закона за администрацията. МП предвид субсидиарното приложение на правилата за деликтната отговорност носи отговорност за действията на издателя на акта, с който е осъществена непряката дискриминация - министър на правосъдието, ръководещ и представляващ Министерство на правосъдието. Поради изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се да се признае за установено на основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация по отношение на Министерство на правосъдието извършването на непряка дискриминация в процесния период спрямо Събев чрез привидно неутралната разпоредба на чл.82, ал.4 ППЗИНЗС, издаден от министъра на правосъдието, да се осъди ответника МП на основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация да преустанови твърдяното нарушение, както и да се въздържа в бъдеще от по - нататъшни идентични нарушения спрямо Събев. Касационният жалбоподател не е претендирал присъждане на разноски, а с оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение