Решение № 8260 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2021 г.

Производството е по чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искане на Община Велико Търново, представлявана от Кмета на общината, чрез процесуален представител Р. Александрова гл. юрисконсулт, дирекция Обществени поръчки за отмяна на влязло в сила Решение 337 от 10.01.2020 г., постановено по адм. дело 13297/2019г. по описа на Върховен административен съд, на основание чл. 239, т. 4 АПК като противоречащо на решение 3282/11.03.2021г., постановено по адм. дело 13080/2020г., по описа на ВАС,с което е оставено в сила решение 274/28.10.2020г. на Административен съд Велико Търново. Поддържа, че в случая за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение. Подробни съображения излага в молбата си. Моли да бъде уважено искането за отмяна на влязлото в сила решение 337/10.01.2020 г. по адм. д. 13297/2019 г. на ВАС. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., чрез ст. юрисконсулт Д. Качериева, моли молбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на сторените разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК, от надлежна страна поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С Решение 337 от 10.01.2020г., постановено по адм. дело 13297/2019г. по описа на Върховен административен съд, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е уважил жалбата на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г. срещу решение 217 от 03.05.2019г. на Адм. съд Велико Търново по адм. д. 92/2019г., с което е отменено негово решение РД-02-36-56 от 14.01.2019г. и вместо него е постановил, че се отхвърля жалбата на Община Велико Търново срещу решение РД-02-35-56/14.01.2019г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020г. С обсъжданото решение се потвърждава акт за определяне на финансова корекция. Решение 3282/11.03.2021г., постановено по адм. дело 13080/2020г. на ВАС, според касационният жалбоподател е по постановено по същия договор за безвъзмездна финансова помощ Административен договор РД-02-37-135 от 04.10.2017г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г. с ИСУН BG16RFOP001-1.009-0001-C01 и между същите страни за същата твърдяна нередност. А именно, поканата до един участник в процедурата на договаряне без предварително обявление, открита на правно основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗОП, след прекратена открита процедура, която не е приключила с избор на изпълнител поради установени основания за отстраняване на всички участници с Решение 3282/11.03.2021г. по адм. дело 13080/2020г. се определя като законосъобразно поведение на възложителя. Въз основа на горните фактически обстоятелства, на които Община Велико Търново се позовава, за да обоснове основателността на искането си, настоящия петчленен състав намира че не са налице основанията на чл.239 и т.4 АПК за отмяна на съдебното решение постановено по адм.д. 13297/2019г. . по описа на Върховния административен съд. Отмяната е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателни изброени в чл.239 АПК. Способът за защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове и е допустим само при наличието на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Разпоредбата на чл.239 т.4 АПК визира, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Т.е. следва да е налице пълно тъждество по предмет и страни между противоречащите си съдебни решения. Съгласно ТР 6/2010 год. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, следва да е налице съвпадение освен в субективните предели на силата на присъдено нещо, така и на обективните предели. Под обективни предели се разбира, предметът за който силата на пресъдено нещо важи т.е. това което придобива качество на сила на пресъдено нещо, спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото следва да се съобразяват занапред. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването по един и същи правен спор на две съдебни решения с различно съдържание, които да се ползват със сила на пресъдено нещо. В конкретния случай липсват такива противоречащи се решения. Решение 337 от 10.01.2020г., постановено по адм. дело 13297/2019г. по описа на Върховен административен съд, чиято отмяна се иска, е във връзка с оспорване на решение РД-02-35-56/14.01.2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020г. От друга страна, Решение 3282/11.03.2021г., постановено по адм. дело 13080/2020 г. на ВАС е постановено по повод оспорване на различен административен акт, а именно Решение РД-02-36-979 от 02.07.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. Доколкото твърденията, отправени в разглежданото понастоящем искане за отмяна, навеждат на извод за наличие на противоречива съдебна практика, следва да се подчертае, че единственият допустим способ за отстраняването й се явява извършването на тълкувателна дейност от страна на ВАС. Недопустимо е да се цели преодоляване на противоречива съдебна практика по реда на отмяната на влезли в сила съдебни решения. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да се присъдят такива в размер на 200.00 /двеста/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 244 ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия