Решение № 14012 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2019 г.

Решение № 14012 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Димитров, от [населено място] против решение № 2245/20.11.2018 г. по адм. дело № 1192/2018 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, В. Вълев, от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" – Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, поради ненадлежно реализирано процесуално представителство на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна в първоинстанционното производство, а по доводите в касационната жалба изразява становище за неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 2245/20.11.2018 г. по адм. дело № 1192/2018 г. Административен съд – Варна е отменил предписание от 07.03.2018 г. на инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което В. Вълев е бил задължен да предложи на П. Димитров сключване на трудов договор със срок от 21.03.2018 г., ведно с постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, от 07.03.2018 г. между същите лица първото, от което работодател, а второто "общ работник" в строителен обект "жилищна сграда", находяща се в гр. Варна, СО "Боровец – Север" ПИ 10135.5401.2508, считано от 13.02.2018 г. Присъдил е разноски. По делото е установено, че административното производство пред Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е започнало по сигнал за настъпила трудова злополука при извършване на строително-монтажни работи в имот с идентификатор 10135.5401.2580, находящ се в гр. Варна местност "Боровец – Север". Собственик на имота е В. Вълев, а пострадалият П. Димитров е отишъл там заедно с още три лица по молба на зетя на Вълев, П. Петков по уговорка за два часа да му помогнат при изливането на бетон. Лицето осъществило контакта между тях е В. Григоров, който също е участвал в СМР. Инцидентът е настъпил на 13.02.2018 г., около обяд. При изливането на бетона със специална машина (миксер-помпа), последната е пропаднала след около 10-15 минути в работен режим, като при пропадането е съборила и притиснала П. Димитров, причинявайки му няколко фрактури и други тежки наранявания. Между страните липсва сключен трудов договор. От обясненията на останалите участници в СМР и на самия П. Димитров се установява, че те са работили и на други обекти като В. Григоров е осигурявал ангажиментите и той им е заплащал за положения труд. Липсват данни за уговорено възнаграждение от В. Вълев или П. Петков с лицата извършвали СМР, както и по останалите реквизити на трудовото правоотношение. Административният съд точно е дефинирал предмета на съдебен контрол: акта по обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписанието за неговото сключване. Необосновани са наведените от касатора доводи за недопустимост на съдебното решение, поради произнасяне по предмет на спора, различен от заявения. При постановяване на оспорените актове органите на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна не са се съобразили с фактите по спора. Установено е, че П. Димитров, както и останалите, които са участвали при изливането на бетона – П. Недялков, Н. Урилски и Д. Стефанов са били ангажирани и повикани да работят от В. Григоров, като същият ги е транспортирал до и от имота на В. Вълев със собствено МПС. В този смисъл са и обясненията на касатора, дадени пред административния орган. Верен е извода на съда, че възлагането на извършване на строителни работи от П. Петков на В. Григоров не материализират съществуването на трудово правоотношение между В. Вълев и П. Димитров. Издадените актове на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна са квалифицирали неточно възникналите правоотношения и законосъобразно и обосновано са били отменени. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от В. Вълев разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие серия Б № 324055/19.12.2019 г. възлизат на сумата от 300, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение