Решение № 2861 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2009 г.

Решение № 2861 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК, във вр. с чл. 16, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор. Образувано е по жалба, подадена от ЗК "Лев Инс" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 41, представлявано от председателя на Управителния съвет и изпълнителен директор Стефан Софиянски, чрез процесуалния представител юрисконсулт Вучева, против решение № 545-03 от 12.06.2009 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), като е разпоредено на дружеството: 1. да се произнесе по един от посочените в чл. 271, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) начини, по претенция № 1510010076 от 16.03.2007 г., предявена от Йордана Георгиева Трифонова, Иван Трифонов Трифонов и Златка Трифонова Трифонова и 2. за изпълнение на разпореждането, в срок от 5 дни от датата на решението за прилагане на ПАМ, дружеството за представи на КФН, Управление "Застрахователен надзор" заверено копие от писмените доказателства за изпълнение на точка първа. В жалбата се релевират доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, тъй като същото не е съобразено с всички действия, извършени от дружеството по преписката. На първо място след образуването й, от молителите е изискано да представят посочените писмени доказателства в оригинал, което не е сторено от тях; непосредствено след образуването на преписката за обезвреда, преди произнасяне на застрахователя, молителите са завели искова молба, с претенции за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от същото събитие, по която е образувано гр. дело № 387/2007 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с ответник прекия причинител на вредата. Исковата молба е заведена в съда по-малко от един месец от завеждането на извънсъдебната претенция при застрахователя, като произнасянето по съдебен ред е преюдициално. В съдебното производството застрахователят е привлечен като трето лице-помагач на ответника, като след влизане в сила на съдебното решение, по молба на процесуалния представител на молителите, дружеството е встъпило в дълга на деликвента. От молителите са изискани оригиналите на издадените от съда изпълнителни листове, като посоченото е изпълнено едва на 19.02.2009 г. Всичко посочено, води до извода, че в случая се е стигнало до разрешаване не на първоначално заявено искане за извънсъдебно произнасяне по претенция за застрахователно обезщетение по образуваната ликвидационна преписка, която претенция е преклудирана с факта на предявяване на исковата претенция против извършителя, а се касае до доброволно встъпване на застрахователя в дълга на последния, което не е негово нормативно задължение. В КЗ не са изрично уредени случаите, в които застрахователят изразява съгласие да замести в дълг длъжника, поради което са приложими общите правила. В тази връзка от застрахователя е предложено подписване на тристранно споразумение, което обаче не е подписано от ищците. Дружеството счита, че със самия факт на встъпване в дълга на деликвента, се е произнесъл по един от начините, посочени в чл. 271, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КЗ, поради което няма основания за налагане на ПАМ. По тези съображения иска да се отмени оспореното решение, с което е наложена принудителната административна мярка. Ответникът - заместник-председателя на КФН и ръководител на Управление "Застрахователен надзор", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Янкова оспорва жалбата, на първо място като недопустима на две основания - липса на правен интерес от оспорване на процесното решение, тъй като против същото е реализирано право на оспорване и по административен ред, както и поради това, че ПАМ е изпълнена и на второ място като неоснователна по същество. В условията на алтернативност се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено, а ако не се възприеме възражението за недопустимост и жалбата се разгледа по същество, същата да се отхвърли като неоснователна, по изложените подробни съображения. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Възражението за процесуална недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес, настоящият състав намира за неоснователно. Съгласно чл. 16, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор", какъвто акт безспорно е оспореният, издаден на основание чл. 303, ал. 4, във вр. с чл. 302, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 1, чл. 271, ал. 1, във вр. с чл. ал. от КЗ, могат да се обжалват по административен ред пред КФН по реда на АПК, а съгласно ал. 4 на същия текст същите могат да се обжалват и по съдебен ред. В тази връзка, вярно е посоченото в писменото становище на КФН, че тези две възможности са равнопоставени, както и че засегнатото от акта лице може да избере едната от тях, но не може да се сподели изводът, че ако избере оспорване по административен ред, се препятства едновременно с това да упражни правото си на жалба и по съдебен ред. Няма никаква пречка да бъде подадена и жалба по съдебен ред. В такъв случай ще се стигне до разрешението на чл. 129, ал. 2 от АПК, съгласно който текст, когато с жалбата до по-горестоящия орган е оспорена целесъобразността на административния акт, правилото на чл. 129, ал. 1 от АПК не се прилага. Правилото на чл. 129, ал. 1 от АПК гласи, че ако законосъобразността на един административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съда, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда. Това правило теоретично е възможно и приложимо само ако жалбите по административен ред и по съдебен ред са подадени от различни лица. Ако са подадени от едно и също лице, то същото ще бъде принудено да избере един от двата адресати за оспорване - чл. 87 и чл. 158 от АПК. Затова на практика винаги е приложимо разрешението, разписано в ал. 2 на чл. 129 от АПК, което изключва приложението на ал. 1 на същият. Това е така, тъй като горестоящия контролен орган проверява оспорения акт изцяло за съответствие със закона, в това число и за целесъобразност - аргумент от чл. 97, ал. 1 от АПК, т. е. винаги ще се счита оспорена и целесъобразността на акта и няма да се стига до едно общо производство, а винаги съдебното производство ще следва да бъде спряно, за да се изчака резултата от произнасянето по административен ред. В зависимост от това произнасяне ще се определи и предмета на съдебен контрол - ако актът бъде потвърден, съдебното производство ще продължи, а ако бъде отменен същото ще се прекрати, поради отпадане на правния интерес. Цитираните текстове недвусмислено посочват, че е допустимо подаването на жалби и по административен и по съдебен ред от едно и също лице, като съдебното производство следва да изчака произнасянето по административен ред, едва след което се преценява наличието на правен интерес. С оспорването по административен ред, правния интерес за оспорване по съдебен ред не отпада априори и жалбата пред съда не е недопустима само поради това че е реализирано оспорване по административен ред. В случаите по чл. 129, ал. 2, не може да се стигне до визираната в чл. 14, ал. 3 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, колизия. В настоящия случай, горестоящият административен орган - КФН се е произнесъл, видно от представеното решение № 683-03 от 22.07.2009 г., като с него е отхвърлена жалбата по административен ред, т. е. съдебното производство има за предмет първоначалния административен акт - чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК и няма пречки да бъде проведено съдебното производство. Същото не е без предмет, както е налице и правен интерес. Цитираното определение на ВАС, постановено от тричленен състав по адм. дело № 2124/2009 г., във връзка с твърдението за липса на правен интерес не е задължително за настоящия състав. Неоснователно е и твърдението за отпадане на правния интерес, поради факта, че ПАМ е изпълнена - изплатено е застрахователното обезщетение в пълен размер, видно от представените платежни нареждания. Независимо от този безспорен факт, за жалбоподателя е налице правен интерес, да иска отмяна на наложената ПАМ, с оглед бъдещите последици от наличието на такава, във връзка със съществуването на лиценза за дружество. В обобщение, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна - дружество, на което е наложена ПАМ, т. е оспореният акт е неблагоприятен за него, при наличие на правен интерес, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е наложил ПАМ - разпоредил е на проверяваното дружество да се произнесе по един от посочените в чл. 271, ал. 2, във вр. с ал. 1 начини по заявената претенция от заинтересованите лица, както и да представи в срок до пет дни от датата на решението за налагане на ПАМ писмени доказателства за изпълнението на точка първа. В обстоятелствената част на жалбата, подробно е описана фактическата обстановка по спора, по която не се спори и съдът също приема за безспорно установена и от доказателствата в преписката. От данните е видно, че жалбоподателят като застраховател е бил сезиран с искане от 16.03.2007 г. за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по полица № 213000/22306-0105730. Съгласно чл. 271, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно уреждане на претенцията е тримесечен и тече от нейното предявяване, съответно в случая изтича на 18.06.2007 г. Посоченият срок не е спазен. Предявилите претенцията лица са подали молба до КФН на 26.03.2009 г., в която са изразили оплакване от забавянето на уреждането и изплащането на застрахователното обезщетение. КФН е изискала писмено обяснение от жалбоподателя, както и представяне на доказателства за изплащане. В отговор, с писмо от 22.04.2009 г. жалбоподателят е посочил, че молителите са уведомени изрично за удовлетворяване на претенцията им, като за посоченото е уведомен и длъжникът по вече издадените по съдебен ред изпълнителни листове, като в тази връзка предстои плащане. С последващо писмо КФН е изискала отново доказателства за извършено плащане на определените суми. Такива не са представени, напротив постъпила е молба от заявителите, че им е представено споразумение, което е неприемливо и те са отказали неговото подписване. При тези данни, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е приел, че не е изпълнено от "Лев Инс" АД задължението по чл. 271, ал. 1 от КЗ, като в срока по същият текст не е налице произнасяне по начините, предвидени в чл. 271, ал. 2 от КЗ, а именно да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по претенцията като отказва плащане когато основанието и размерът на вредите не са напълно установени. След процедура за уведомяване за започване на производството за налагане на ПАМ и след обсъждане на постъпилите отговори и възражения, които не са възприети е наложена ПАМ с оспореното решение. Оспорения административен акт не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Решението е издадено от компетентен орган - арг. от чл. 302, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Същото съдържа всички реквизити, изброени в чл. 59, ал. 2 АПК. За предприемането на действията по налагане на ПАМ дружеството е уведомено, с което са спазени изискванията на чл. 26, ал. 1 АПК. Решението е и материално законосъобразно. Нормата на чл. 271 от КЗ императивно изисква от застрахователя окончателно произнасяне по предявената пред него претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в тримесечен срок. Застрахователят, съгласно чл. 271, ал. 2 има възможност както да определи и изплати обезщетението - т. 1, така и да даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са напълно установени - т. 2 на чл. 271, ал. 2 от КЗ. При това положение, административният орган правилно е приложил закона, налагайки ПАМ, тъй като цитираният текст императивно изисква произнасяне от застрахователя, във визирания максимален тримесечен срок, което не е сторено. В този смисъл неоснователно е първото възражение, че застрахователят е изискал представянето на оригинални документи от лицата, предявили претенцията, като непредставянето им го е препятствало да се произнесе. Законът визира възможността застрахователят да се произнесе по посочените начини, в това число и ако счита, че основанието и/или размерът на предявената претенция не може да бъде установен да се произнесе с отказ. Разписано е само задължение за произнасяне в посочения срок, като застрахователят сам преценява как ще се произнесе. По посочените причини е неоснователно и второто възражение в жалбата, че завеждането на претенция против прекия причинител на вредите по съдебен ред също е пречка за произнасяне от страна на застрахователя, тъй като съдебният спор е преюдициален. Посоченият спор не освобождава застрахователя от императивно вмененото му задължение, да се произнесе по един от посочените в чл. 271, ал. 2 от КЗ начини, в това число и ако счита, че ще се стегне до възможност за двойно плащане, съответно неоснователно обогатяване от страна на ищците да се произнесе с отказ. Също така неотносимо към разписаното в закона задължение е и обстоятелството, че след като дружеството е привлечено в съдебния процес като трето лице помагач на ответника и след постановяване на осъдително решение, то е встъпило в дълга на виновния водач Генев. В случая се развива различно правоотношение, което е ирелевантно за произнасянето по реда на чл. 271 от КЗ. Впрочем, дълго време и след встъпване в дълга, застрахователят не се е произнесъл, при все, че вече е бил установен (по съдебен ред) размерът на претенцията. При всички случаи е налице нарушение на цитирания текст, тъй като не е спазен срокът за произнасяне. Не е налице и дължимото изплащане, при вече определен размер на вредите. (Изплащане е предприето далеч след постановяване на ПАМ). В тази връзка ирелевантно е подписването/неподписването на споразумение между застрахователя, увредените лица и осъденото лице. В случая се развиват отделни правоотношения, на различни правни основания - от една страна по силата на сключения договор за застраховка застрахователят е задължен да обезщети увредените лица, претърпели вредите от застрахования при него водач, като задължението за обезвреда, което тежи върху виновния водач е различно. Едва след встъпването в дълга му се е стигнало до припокриване на задълженията, но това встъпване не може да бъде приравнено на произнасяне по предвидените в чл. 271 от КЗ начини, още повече, че към момента на постановяване на ПАМ е липсвало и реално изплащане. Следва да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 271, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КЗ и правилно административният орган е постановил оспорената ПАМ. Административният акт не страда от пороци по чл. 146 от АПК и жалбата против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение