Решение № 5817 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15670/2018 г.

Решение № 5817 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15670/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници, в качеството му на правоприемник на Началника на Митница Варна, чрез процесуален представител, срещу решение № 2249/20.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1483/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на "Милки груп Био" ЕАД е отменено Решение с рег. № 32-130769/9.05.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002369/13.02.2018 г. на Началника на Митница - Варна.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт, а в условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Към постъпили писмени бележки са представени допълнителни доказателства.

Ответникът по касационната жалба – "Милки Груп Био" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, в постъпил писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, изразява становище, че представените нови доказателства нямат отношение към спора и не са от съществено значение за решаване на делото, поради което иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и документи за договорено и платено възнаграждение в размер на 360 лв.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на контрол в производството пред АС - Варна е Решение на митническия орган, с което е отказал да приеме декларираната митническата стойност по митническа декларация MRN 18 BG002005 H0002369/13.02.2018 г. на декларираната стока и е определена нова митническа стойност на внасяната от "Милки груп Био" ЕАД стока – палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 37 лв. /кг. Извършена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация и е начислено мито за доплащане – 849, 43 лв., ведно с лихва за забава.

Основанието за издаване на акта от административния орган е след документална проверка, която обосновава основателно съмнение относно размера на декларираната митническа стойност, с изложени доводи. Митническите органи, след допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода от октомври 2013 г. до септември 2017 г., са установили, че митническата стойност на внасяната стока е значително по-ниска, а за периода 1.01.2017 г. - 30.11.2017 г. е най-ниска спрямо тези на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. Констатирано е, че относителният дял за периода на допуснатите до свободно обращение стоки с код КН 15119099 от "Милки Груп Био" с произход Малайзия спрямо общото количество е 83, 63%, като за м. 12.2017 г. относителния дял на внасяните от "Милки Груп Био" ЕАД е 100 %. Установено е, че договорената от "Милки Груп Био" ЕАД цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD, обявена в сайта на Palm Oil Analitics. Според митническите органи за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки, поради което е направена справка в системата МИСЗА за стоки, с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време и е установена декларирана и приета митническа стойност на сходни стоки по MRN 18 BG002002 H001882 от 19.01.2018 г.: нехидрогенирано палмова масло; RBD – рафинирано, избелено, дезодорирано; 5250 кашона по 20 кг. – нето 105000 кг., с митническа стойност 1, 37 лв. за 1 кг. При анализ на данните от придружаващия стоката анализен сертификат от 8.12.2018 г., е прието, че характеристиките на декларираната стока са сходни с характеристиките на палмова мазнина по MRN 18 BG002002 H0010882 от 19.01.2018 г.

По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15, началникът на Митница – Варна е издал обжалваното решение.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

По правило и съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези хипотези, в която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище, и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:

• "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични;

• "сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т. ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата - адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.

Това императивно изискване в случая формално е спазено, т. к. в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Въпреки постъпили от дружеството допълнителна декларация-писмени обяснения и документи, свързани с изисканата информация, актът на началника на Митница-Варна е обоснован със съмненията относно договорната стойност, твърдение за непредставяне на договор към фактурата, неяснота относно начина и сроковете на плащане, непредставянето на застрахователната полица, със справката в системата МИСЗА, при която е установено, че декларираната от жалбоподателя митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета стойност за сходни стоки, както и с обстоятелството, че в периода октомври 2013 г. – септември 2017 г. митническата стойност за сходни стоки е по-висока в други държави-членки, така че митническия орган, в съответствие с чл. 140 от Регламента за прилагане е изложил обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност.

Както правилно е приел съдът, тези изводи са неправилни и не се основават на фактите, които се извеждат от приложените към административната преписка документи и обяснения и са необосновани посочените съмнения в решението относно декларираната митническа стойност.

Дружеството-вносител е представил цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка "Товари по време на превоз", за извършени транспортни разходи.

Съдът е направил последователен анализ на всички съдържащи се данни в представените документи и относимостта им към спора.

От клаузите на договора от 8.11.2017 г. следва, че същият е за продажба на отложено плащане. Договорения в полза на клиента кредитен лимит няма отношение към изчисляване стойността на стоката, а само показва размера на задължението, който не следва да се надхвърля за срока на отложено плащане. Вярно е, че в случая размерът на кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното количество, но митническите органи е следвало да съобразят, че този кредитен лимит е предоставен за "клиента по този договор" – т. е. липсва уточнение, че е само за конкретното договореното количество, както и че жалбоподателят купува от същия производител и други стоки – обстоятелство, което не се оспорва и за което има безспорни данни по преписката.

По делото е прието заключение на ССЕ, което е кредитирано от съда като обективно, правилно и обосновано, кореспондиращо със събраните доказателства. Според експерта реално платената и подлежаща на плащане цена за процесните стоки е в размер на 37 830. 87 USD. Със заключението на вещото лице безспорно се установява, че е налице плащане по Фактура № 37637519/08.12.2017 г., визирана в процесната по делото митническа декларация MRN 18 BG002005 H0002369/13.02.2018 г.

Митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.

Определената митническа стойност на процесната стока е 1, 45 лв/кг, като същата е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на "Глобъл Линкс" ЕООД. Не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 19.01.2018 г. (Cost, Insurance and Freight – т. е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за "Милки груп био" и 90 дни за "Глобъл линкс"), на разликата в договорените количества (67, 98 тона от "Милки груп био" и 105 тона от "Глобъл линкс"), на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.

Липсва в обжалвания административен акт анализ и във връзка с различния производител на стоките по двата вноса.

Необосновано сходството на стоките е свързано с анализните сертификати към двата вноса. Видно от удостоверението за анализ издадено от ФЕЛДА ИФФКО СДН БХД, стоката по процесния внос представлява RBD палмово масло IFFCO HQPO36/39, а според удостоверението за анализ на "Глобъл линкс" стоката предмет на този внос е RBD палмово масло SOCFAT 37 рафинирано, избелено, дезодорирано.

Разликите в стойностите, получени при изпитване с идентични методи не е несъществена, както твърди митническия орган, като липсва анализ, в т. ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище.

Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества от "Милки груп био" ЕАД и "Глобъл линкс" ЕООД, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода 1.01.2017 г. – 30.11.2017 г. пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83, 63 % - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище.

С оглед относителния пазарен дял на жалбоподателя това изискване не е спазено, поради което митническите органи е следвало да вземат предвид разликите и да извършат корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане, което условие също не е изпълнено.

Съобразяването и статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са неправилни.

Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията съобразявана в случая не отговаря на това условие, т. к. няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.

От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките.

Данните относно периода октомври 2013 г. – септември 2017 г. са неотносими, т. к. не е изпълнено изискването на чл. 74, § 2, буква б от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване.

Данните относно стойността на внесените количества в други държави-членки, без съответен анализ на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не изпълняват изискването по чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани.

С оглед изложените съображения съдът правилно е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква б от МК, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, Началникът на Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт.

Крайния извод за незаконосъобразност на административния акт не се опровергава от представените от касатора пред настоящата инстанция писмо от Директора на отдел В1- Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 3.09.2018 г., както и получен от Малайзийските власти списък на съответните пратки със сравнение на стойностите, посочени в износните митнически декларации.

Съгласно представения от "Милки груп Био" ЕАД отговор от Генералния директор на ОЛАФ, докладите от проверките съдържат информация, която е пряко свързана с предприетите действия по инспекцията, но същите не следва да бъдат приравнени с очаквания окончателен доклад от разследването на ОЛАФ. Поради това, представените доказателства не променят правилността на крайния извод на пръвоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение, издадено от митническия орган.

Като е отменил същото, АС- Варна е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника "Милки груп Био" ЕАД следва да се присъди сумата от 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,