Решение № 15528 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2011 г.

Решение № 15528 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Димитър Николов Милев, Албена Георгиева Кехлибарева, Георги Симеонов Кехлибарев и Георги Николов Милев, всички от гр. София против решение № 2231 от 10.05.2011 г. постановено по адм. д. № 2318 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област София оспорва основателността й. Моли решението да се остави в сила. Изразява становище и за неизясненост на въпроса относно идентичността на имотите по другите подадени от жалбоподателите заявления за обезщетяване. При условията на евентуалност моли съдът да отмени решението и да върне делото на същия съд с цел събиране на доказателства относно идентичността на имотите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на Димитър Николов Милев, Албена Георгиева Кехлибарева, Георги Симеонов Кехлибарев и Георги Николов Милев против мълчалив отказ на областния управител на област София да се произнесе по искането им за обезщетяване по реда на ЗОСОИ по преписка вх. № РД- 97-00-6853 от 23.11.1998 г. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателите са депозирали три заявления с искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, като освен настоящата преписка са били образувани още две преписки, както следва - № РД-97- 00-6854 и № РД - 97-68-0056, всички от същата дата - 23.11.1998 г. По делото се представят данни, че мълчаливият отказ по преписка № РД-97-00-6854 е бил обжалван по съдебен ред и по оспорването е образувано адм. д. № 2317/2009 по описа на Административен съд - София град. От представеното и прието като доказателство съдебно удостоверение, издадено по адм. д. № 2317/2009 г. се установява, че е налице идентичност между страните по това дело със страните по настоящото съдебно производство. За да отхвърли жалбата на Димитър Николов Милев, Албена Георгиева Кехлибарева, Георги Симеонов Кехлибарев и Георги Николов Милев против мълчаливия отказ на областния управител по преписка № РД - 97-00-6853 от 23.11.1998 г., съдът е приел, че имотите по настоящата преписка, са напълно идентични с имотите, заявени по преписка № РД-97-00-6854 от 23.11.1998 г., за отказа по който е образуваното преди това адм. д. № 2318/2009 г. Съдът е посочил, че по тази причина, по процесната преписка липсва имот, за който да са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ, поради което и мълчаливият отказ се явява законосъобразен. Изводите си съдът обосновава с представените и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и заключенията - основно и допълнителни на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание от 10.11.2010 г. е отхвърлил искането на ответника - областен управител за съединяване и съвместно разглеждане на адм. д. 2317/2009 и адм. д. № 2318/2009 г., като се е мотивирал с обстоятелството, че делата са образувани против мълчаливи откази на областния управител по две самостоятелни преписки. Посочил е, също така и че идентичността на страните не указва на идентичност на заявените за обезщетяване имоти, което обстоятелство съдът е оставил за преценка по съществото на спора. В първото по делото заседание от 1.07.2009 г. е счел, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството по делото по делото по чл. 159, т. 7 от АПК и е дал ход на делото. В мотивите си съдът е изложил установените от него факти, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на приетите съдебно-технически експертизи. Изводите си за неоснователност на жалбата съдът основава на липсата на имот, годен за обезщетяване, доколкото всички имоти по преписката са били заявени вече по преписка № РД-97-006854, по която има мълчалив отказ на същия административен орган, който е обжалван и е предмет на самостоятелно съдебно-административно производство. Решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да се произнесе с решение по делото, съдът следва е сезиран с редовна и допустима жалба против годен за оспорване индивидуален административен акт. За да е налице такъв са необходими предпоставките за образуване на административно производство, посочени в чл. 27, ал. 2 от АПК. Първата предпоставка за допустимост на административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни - чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Предметът /субективен и обективен обхват/ на административния акт се покрива с елементите материалното административно правоотношение, реализирано с волеизявлението на административния орган. В настоящия случай, за да е налице основание за произнасяне със самостоятелен административен акт по двете административни преписки, е необходимо административният орган да е сезиран с искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за различни, одържавени по посочените в чл. 1 от ЗОСОИ способи, имоти. Идентичността на имотите по двете преписки, образувани пред един и същ административен орган по искане на едни и същи граждани - заявители, предявени пред един и същ административен орган води идентичност на материалното административно провоотношение. Следователно, при един и същ предмет, обусловен от едни и същи имоти за обезщетяване, за да не се стигне до постановяване на два административни акта с един и същ предмет, което, от своя страна, би могло да доведе до две съдебни отделни решения с един и същ предмет, в случай на обжалването им, административният орган не е следвало да образува самостоятелни административни преписки, а да обедини заявленията в една преписка, при която да постанови административния си акт - положителен или отказ - изричен или мълчалив. По тази причина съдът е следвало да се произнесе положително по искането за съединяване за съвместно разглеждане на двете дела, образувани пред АССГ - № 2317 и 2318 по описа за 2009 г., като присъедини по-късно към по-рано образуваното административно дело. Така в рамките на едно съдебно производство съдът би се произнесъл по актовете, постановени в двете преписки по двете заявления и в случай на идентичност на предмета, би приел и че административният акт е с един и същ предмет. В конкретната хипотеза, от доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод за идентичност в предмета за произнасяне на областния управител по двете преписки - № РД-97-00-6853 и РД-97-00-6854, въпреки установената идентичност на страните. За да приеме, че е налице и идентичност в претендираните за обезщетение имоти, съдът е следвало да изиска пълната преписка по адм. д. № 2317/2009 и да възложи проучването на идентичността на имотите експерт. При липсата на доказателства за идентичност, изводите за това, направени в обжалваното съдебно решение се явяват необосновани. А за да не се стигне до постановяване на две съдебни решения по един и същ предмет - отказ за обезщетяване на едни и същи имоти, въпреки двете административни преписки, съдът следва да изясни въпроса за идентичността и да изчака произнасянето на съдената инстанция по обжалване на съдебния акт, постановен по адм. д. № 2317/2009 г. По тази изложените съображения решението следва да се отмени и да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложеното Върховният административен съд