Решение № 195 от 21.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 520/2012 г.

Решение № 195 от 21.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 520/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нохд - БП № 202/2011 г. на Районен съд гр. Тополовград и частична отмяна на постановеното по него определение № 144/23.12.2011 г. Изложени са аргументи, че при определяне на типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Иска се в тази част определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитата мотивира становище, че исканата частична отмяна на съдебния акт е нецелесъобразна, тъй като осъденият Ж. е изтърпял вече половината от наложеното му наказание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на определението, установи следното: По цитираното наказателно дело, с определение № 144/23.12.2011 г. Тополовградският районен съд одобрил споразумение между районната прокуратура и подсъдимия П. Д. Ж., с което той е признат за виновен по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК и е осъден на три месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието пет месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 19/2010 г. на същия съд. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване и на двете наказание, в затворническо заведение от открит тип. Определението е влязло в сила на 23.12.2011 г. Искането на Главния прокурор е подадено в законния срок, поради което е процесуално допустимо. По същество същото е основателно. Определението, в частта му, касаеща типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията противоречи на закона. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления. В случая е очевидно, че Ж. не е осъден за пръв път на лишаване от свобода, тъй като преди това има осъждане по друго дело. Обстоятелството, че по отношение на това предходно осъждане е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК е без значение, тъй като ЗИНЗС не поставя изискване лицето да е търпяло наказанието ефективно. Приложимата правна норма в случая е тази по чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и осъденият е следвало да бъде изпратен в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, където да търпи и двете наказания при първоначален строг режим- аргумент от чл. 61, т. 2 от същия закон. Допуснатото нарушение на закона налага частична отмяна на съдебното определение и връщане на делото за законосъобразно определяне на типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване и на двете наказания по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК. Върховният касационен съд държи да отбележи, че по въпроса за изтърпяване на отложеното наказание на основание чл. 68, ал. 1 от НК, районният съд също е следвало да се произнесе с отделно определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, защото такова изискване поставя разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК. В искането на Главния прокурор не се отправя претенция за посоченото процесуално нарушение, поради което то не може да бъде отстранено. Водим от горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение