Решение № 6408 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12272/2009 г.

Решение № 6408 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12272/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи /Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./. Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на МВР - Бургас против Решение № 714 от 29.06.2009 г. по адм. д. 423/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, IХ състав, с твърдение за наличие на касационно основание за отмяна поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против Заповед № З-817 от 4.03.2009 г. на Директора на ОД на МВР - Бургас. Наличието на касационните основания е обосновано с доводите, че не са обсъдени от съда възраженията на жалбоподателя за липса на основание и мотиви в заповедта, представляващи абсолютна процесуална предпоставка за нейната законосъобразност. Не са преценени доказателствата за частично погасяване на задължението, за наличие на обезпечение, поради което не е определен и размера на задължението. Ответната страна чрез процесуален представител оспорва жалбата, като е представила писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата предвид постановяване на обжалваното решение при недоказано наличие на първата материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка - задължение в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБДС. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Бургас отменя като незаконосъобразна Заповед № З-817 от 4.03.2009 г. на Директора на ОД на МВР Бургас, с която на Даниел Златков Златев от гр. Айтос е наложена принудителна административна мярка забрана за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи на основание чл. 76, т. 3 от ЗБЛД / Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./ до отпадане на основанието. Според първоинстанционния съд позоваването на издаден изпълнителен лист за сумата от 5000.00 лв, ведно с лихвата за забава, считано от 16.01.2009 г. и образувано изпълнително производство, без конкретизиране на размера на лихвата и извършените разноски по изпълнителното дело, не позволяват да бъде направен обоснован извод, че задължението надвишава сумата от 5000.00 лв. Посочването на точния размер на задължението като квалифициращ признак е задължително за административния орган, позволяващ и преценката за правилното приложение на материалния закон. След като по делото не е установен по безспорен начин точният размер на задължението, съдът приема, че то не надвишава правнорегламентирания размер. Независимо от възможността за калкулиране на размера на задължението при съобразяване на лихвата и разноските, за съда от съществено значение е установяването на фактите в самото административно производство. Размера на задължението е правнозначимо обстоятелство и неговото неизясняване е довело до неправилно приложение на закона. Касационният състав намира изводите в оспореното решение противоречащи на приложимия материален закон. Легалната дефиниция на парично задължение в големи размери според т. 5 на § 1 от ДР на ЗБЛД /Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./ го определя като задължение, което надхвърля сумата от 5000.00 лв., т. е. разпоредбата определя минималния праг, превишаването на който във всички случаи изпълва хипотезата на текста. Нормата на т. 3 на чл. 76 от ЗБЛД /Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./, в редакцията й към деня на издаване на процесната заповед, изисква като предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка наличието на парично задължение в големи размери към български физически или юридически лица. Следователно, при произнасянето му относно налагането на принудителна административна мярка, административният орган е обвързан от установяването на парично задължение, което да надхвърля сумата от 5000.00 лв. Правнозначимият факт е този праг от 5000.00 лв. да е надхвърлен. За компетентния орган определящо е неговото категорично установяване с допустимите от закона доказателствени средства. Посочването на точния размер на задължението не е задължителен елемент от фактическия състав. В конкретния случай размера на задължението е определяем предвид съдържанието на изпълнителния лист, в който лихвата е определена като законна и е посочена датата, от която тя се начислява - 16.01.2009 г.. Издаването на заповедта за налагане на принудителната административна мярка след като е настъпила имизсуемостта на задължението за лихва - 4.03.2009 г. налага категоричен извод за наличие на размер на задължението надхвърлящ сумата от 5000.00 лв. Доказана е първата предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. В жалбата пред първата инстанция се твърди погасяване на задължението, но доказателства както пред нея, така и в настоящото производство не са ангажирани. Няма твърдения и не са представени доказателства за наличие на лично имущество, което да покрива задължението или за надлежно обезпечение. Изложеното налага извод за законосъобразно приложение от административния орган на разпоредбата на т. 3 на чл. 76 от ЗБЛД /Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./, при спазване на законовите изисквания и в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност. Решението на Административен съд - Бургас, чийто изводи противоречат на закона следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на спора от фактическа страна, след отмяната следва да бъде постановено решение, с което жалбата против Заповед № З-817 от 4.03.2009 г. на Директора на ОД на МВР Бургас бъде отхвърлена. Предвид изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение, основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс