Решение № 563 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1758/2009 г.

Решение № 563 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1758/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна № 1* от 25.09.2009 г. подадена от Н. Г. Б. с която моли да бъде отменено на основание чл. 303, т. 1 от ГПК решение № 204 от 29.06.2009 г., постановено по гр. д. № 175 по описа за 2008 г. на ВКС I гр. о. с което е отменено решение № I* от 5.07.2007 г. по гр. д. № 766/2006 г. на Бургаски окръжен съд и вместо това е признато за установено по отношение на молителката, че "Х." А. е собственик на недвижим имот с площ 5,518 дка, представляващ къмпинг "К.", възстановен с решение № 1* от 17.03.1999 г. като изоставена нива в м. "М.", съставляваща имот 010157. Ответникът по молбата "Х". не взема становище. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 25.09.2009 г. от надлежна страна против която е постановено неблагоприятно решение, влязло в сила на 29.06.2009 г. - в рамките на тримесечния срок по чл. 305, т. 1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. За да постанови решението, чиято отмяна се иска, ВКС е приел, че процесния имот е внесен в ТКЗС и с преминаване на земите от ТКЗС "Ч." към образуваното с ПМС № 137/1962 г. ДЗС земите са фактически одържавени, като се е позовал на протокол от 12.10.1962 г. на ТПС комисията, защото ДЗС съгласно чл. 9, б. "а" от Закона за държавните предприятия е държавна селскостопанска организация. Алтернативно съдът се е позовал на чл. 10б, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗСПЗЗ, за да приеме, че имота е държавна собственост. Видно от материалите по делото, протокола от 16.12.1962 г., на който се е позовал съда за да формира посочения извод не е бил приет по делото като доказателство. Той се представя за първи път с молбата за отмяна и видно от същия, наследодателят на ответницата Г. не е посочен в него като член-кооператор, чийто земи са преминали от ТКЗС към ДЗС. Следователно дори да се приеме, че ПМС № 137/1962 г. има вещно правно отчуждително действие с преминаването на земи от ТКЗС към ДЗС, въпреки нормата на чл. 21 от ЗТПС и обстоятелството, че по този закон са отчуждавани само земите, притежавани над определените в него размери и спорните мери, за които не се постигне съгласие между населените места, и да се отрече възможността те да бъдат реституирани на основание чл. 10, ал. 3 от ЗСПЗЗ, представеният протокол установяващ, че земи на наследодателят на ответницата не са включени в ДЗС има съществено значение за изхода от спора. Действието на нормата на чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, на която се е позовал съдът няма безусловно действие. Правото на собственост на държавата възниква при невъзможност земята да се възстанови поради това, че върху нея е реализирано обществено мероприятие. Имотът на молителката е възстановен с решение № 1* от 17.03.1999 г., поради което този въпрос е основният, по който спорят страните. Затова представеният протокол от 1962 г. е от съществено значение за изхода от спора, поради което налага отмяна на решението. Представените ревизионни актове от 26.08.1955 г. и и от 11.12.1956 г. установяват съществуването и на ТКЗС Р. в землището на Созопол. Относимостта на тези доказателства обаче към предмета на спора и значението им за изхода му не е пряко, поради което те не обуславят отмяна на решението. В решението, чиято отмяна се иска, съдът е формирал извод че не е било необходима промяна на собствеността на земята, тъй като тя е станала държавна с факта на причисляването й към ДПЗ а промяната на предназначението й е станало с предаването на земите от ДЗС на Б. Предаването е станало с протокол № 165 от 8.10.1971 г. и протокол от 9.05.1972 г. от заседанието на междуведомствения експертен съвет, назначен със заповед № 179 от 26.04.1972 г. на председателя на Държавният комитет по планирането на осн. чл. 8 от Закона за опазване на работната земя. Съдът е приел, че е спазен редът, предвиден в чл. 7, ал. 2 от ЗОРЗ, тъй като земите са изключени от селскостопанския фонд и са предоставени за стопанисване и управление на ТК "Б." и с акт от 12.07.1972 г. това предприятие е въведено във владение. Въз основа на картния материал и заключението на СТЕ, е прието, че процесния имот е включен в тази предадена площ, върху която е реализиран къмпинг "К.". С молбата за отмяна се представя писмо № 5* от 23.01.2001 г. на Министерство на земеделието и горите, с което е удостоверено, че на територията на къмпинг "К." не е провеждана процедура по промяна на предназначението и решенията за възстановяване на собствеността са съгласувани с ръководството на дружеството "Х." АД. Видно от представения сега протокол № 9/25.05.1999 г. на специална комисия към общината, от "Х." А. е постъпила молба от 2.04.1999 г., с която се иска промяна на предназначението на земя, върху която е разположен къмпинг "К". Представя се и протокол от 27.01.1984 г. на ГНС, с който за къмпинг "К." е предоставен на ТК"Б" терен с площ 101 дка. Тези доказателства не са били представени в хода на производството. Те се отнасят до статута на терена на къмпинг "К.", върху който се твърди, че попада и процесния имот. Тези доказателства имат значение за преценката дали върху имота е реализирано обществено мероприятие не позволяващо реституция на осн. чл. 10б от ЗСПЗЗ, поради което са съществени за решаване на спора и налагат отмяна на влязлото в сила решение. В решението, предмет на молбата за отмяна е прието, че е налице правоприемство между ТК "Б." и Х. - турс" АД. По делото се представя решение от 10.05.1990 г. на Комитета по туризма, с което е прекратена като ЮЛ ТК "Б." Созопол и се образува ДФ "Х", която поема съответната част от активите на прекратеното ЮЛ. С друга съответна част от имуществото на ТК "Б." е образувана ДВ "Д.", видно от Решение № 15 от 24.04.1990 г. Тези новооткрити доказателства, приложени към молбата за отмяна разколебават извода за пълно правоприемство между ТК"Б", който е стопанисвал и управлявал къмпинг "К" и дружеството - ищец "Х.", образувана с решение на КТ от 10.05.1990 г., вписана с решение от 18.07.1990 г. Тази фирма е образувана с предоставен уставен капитал от държавата, като й е предоставена и съответната част от капитала на прекратеното ТП "Б". Затова и тези доказателства са относими към спора и съществени за решаването му, което също налага отмяна на решението. В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че имота е включен в капитала на дружеството щом е бил оценен на основание ПМС № 179 от 13.09.1991 г. Към молбата се представя решение на общото събрание на А. от 25.04.2000 г., с което е отписват от счетоводния баланс имотите, за които ПК е възстановила правото на собственост. Въпросът за наличието на правоприемство и това дали и в какъв обем земя е включена в баланса на ищцовото дружество са въпроси, касаещи извода за придобиване правото на собственост от него, Разрешаването на този въпрос е обусловено от изводите, които се налагат от представените с молбата доказателства за правоприемството и за това кои имоти са останали в баланса на дружеството, което също разколебава изводът на съдът за включване на процесния имот в баланса на дружеството. По изложените съображения, представените доказателства имат значение за изхода от спора. Те не са били приложени по делото, а й не може да се приеме, че молителката е могла да се снабди с тях по време на процеса. Затова те имат и характера на новооткрити за нея. Или в обобщение, налице са предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което влязлото в сила решение следва да се отмени. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение,